Първото семейство
Шрифт:
— Заради моменти като този съжалявам, че отказах цигарите — посрещна ги Джейн Кокс и им кимна да седнат срещу нея.
— Не трябваше ли да си на предизборна обиколка някъде из Кънектикът? — попита Шон.
Първата дама кимна разсеяно.
— Върнах се веднага щом ми казаха за пакета. Повиках агент Бетак, за да отговори на въпросите ви, ако имате такива.
Шон и Мишел погледнаха Бетак, чийто вид говореше, че едва ли би им казал дори колко е часът.
Въпреки всичко той кимна и се опита да се усмихне, но се получи
— Чух, че от ФБР не са били много склонни да ви окажат съдействие — започна Джейн. — Вярвам, че това вече е минало и не срещате съпротива от никоя друга агенция?
Само една агенция участваше в това и неин представител беше едрият мъж, застанал зад гърба й. При тези думи лицето му леко почервеня.
— Всички ни оказваха съдействие — отговори Шон бързо. — Особено Сикрет Сървис. Моментът е труден за всички, но те бяха на наше разположение изцяло.
— Чудесно — каза Джейн.
Бетак се вторачи в Шон за момент, после кимна едва забележимо в знак на признателност за неочакваната защита.
Джейн Кокс седна зад бюрото и в рамките на няколко минути им разказа какво се е случило. Бетак добави техническите подробности около доставянето и съдържанието на пратката.
— Значи някой я държи — заключи Мишел. — И твърди, че тя е добре и ще се свърже с нас по-късно.
— Нямаме представа дали наистина е добре — възрази рязко Джейн. — Може и да е мъртва!
— Тревожен е фактът, че знаят къде да изпратят писмото — отбеляза Шон.
Бетак кимна.
— Предполагаме, че са проучвали семейството и са научили адреса на лелята. Дори и децата да не бяха настанени там, пратката в края на краищата пак щеше да стигне до нас.
— Или похитителите имат достъп до вътрешна информация — каза Шон и погледна косо към Бетак. — Не искам да кажа, че проблемът е в Сикрет Сървис. Може да имат други източници.
Бетак кимна.
— Така е. Ще проучим.
— Добре, какво ще правим сега? — попита Джейн.
— Могат ли да определят откъде е изпратен пакетът?
— От Долтън, Джорджия. Поне така ми каза директорът на ФБР.
Бетак потвърди с кимване.
— Добре, това все пак е нещо. Ако е установено през кой пощенски център за обработка е минала пратката, значи се знае в какъв радиус е пусната, което стеснява търсенето. Ще са нужни много хора, но все пак районът може да се проучи.
— ФБР вече го прави — обади се Бетак.
— Ако аз съм похитителят — намеси се Мишел, — щях да си дам сметка за това и да пусна пратката на доста голямо разстояние от мястото, на което държа Уила.
— Долтън е в Северна Джорджия — добави Шон. — Дотам лесно може да се стигне от Тенеси, Алабама, Северна и Южна Каролина.
— Това затруднява разследването, но не го прави невъзможно — каза Бетак. — А и е една от малкото следи, по които можем да тръгнем.
Шон вдигна очи и видя, че Джейн гледа
— Тъкмо беше навършила шест. Разбира се, поиска да има пони. Предполагам, че всички малки деца го искат. Тогава Дан още беше в Сената. Отведохме я в малка ферма близо до Пърсълвил, във Вирджиния. Веднага се качи на това животно и после едва я свалихме. Повечето деца биха се изплашили до смърт.
Остави снимката бавно.
— Смело момиче — отбеляза тихо Шон.
— Тя е смела и умна — отвърна Джейн, — но все още е малка.
— ФБР има ли някакви идеи за мотива? — попита Мишел.
— Не, доколкото знам.
Тя погледна Бетак, който само кимна.
— Говорихме с Тък и посетихме офиса му.
— Открихте ли нещо полезно?
Шон се раздвижи смутено на стола си, после погледна Бетак.
— Това е лично.
Бетак погледна първата дама.
— Мога да си тръгна, мисис Кокс.
Тя се замисли за миг.
— Добре, благодаря агент Бетак. С президента искаме да ни информирате незабавно за всяко ново развитие.
След като Бетак излезе, Джейн Кокс попита:
— Какво разбираш под „лично“, Шон?
— Пам говорила ли ти е някога за проблеми с брака си?
— Защо задаваш този въпрос? — попита Джейн рязко.
— Просто искам да проверя всички възможности — отговори Шон. — Е? Имаше ли нещо?
Джейн се облегна назад, опря длани една в друга и кимна замислено.
— На партито в Кемп Дейвид. Стана дума защо Тък не е там и че е заминал по работа, но…
— Какво?
— Стори ми се, че искаше да каже още нещо, но не го направи. Просто добави, че Тък си е Тък и ще се върне на следващия ден. — Погледна двамата пред себе си. — Какво има?
Шон и Мишел едновременно се наклониха напред.
— Тък е трябвало да се върне в деня след отвличането? — учуди се Шон.
— Да, струва ми се, че тя каза точно така — отвърна неуверено Джейн и също се наклони напред. — Той обаче е бил вкъщи, когато е станало. Какво значи това?
Шон погледна Мишел.
— Тък може би е имал извънбрачна връзка.
Джейн стана.
— Какво?
— Ти не подозираше ли нещо такова?
— Разбира се, че не, защото не е истина! Брат ми никога не би постъпил така! Какви доказателства имате?
— Достатъчно, за да ни накарат да продължаваме да разследваме в тази посока.
Джейн седна отново.
— Това е невероятно! — Вдигна очи. — Ако с имал връзка… нали не намеквате, че…
— Джейн, не мога да отговоря на този въпрос. Поне засега. В началото на разследването сме. Правим всичко, което можем.
— И приоритетът ни е да открием и спасим Уила — добави Мишел.
— Разбира се, че това е целта. И е единствената причина, поради която ви потърсих.
Джейн опря трепереща длан до челото си.