Първото семейство
Шрифт:
За Шон не беше трудно да отгатне мислите й.
— Когато започнеш разследване, никога не знаеш къде ще те отведе то. Понякога истината причинява болка, Джейн. Готова ли си за това?
Първата дама го погледна хладно и втренчено.
— Истината е, че на този етап в живота ми вече нищо не ме изненадва. Намерете Уила. На всяка цена.
Вратата се отвори внезапно и тримата се обърнаха. Шон и Мишел инстинктивно скочиха, защото влезе президентът Дан Кокс заедно с двама от по-старите агенти на Сикрет Сървис.
Президентът се усмихна и протегна ръка.
Кокс беше висок горе-долу колкото Мишел и няколко сантиметра по-нисък от Шон, но раменете му бяха
Шон и Мишел се ръкуваха с него.
— Не те очаквах — каза Джейн.
— Отмених срещите си за днес — отвърна Кокс. — Хората ми не останаха очаровани, но президентът все пак има някои привилегии. След като според социологическите проучвания водя с двайсет и четири пункта и опонентът ми по-често е съгласен, отколкото несъгласен с мен, мога да си позволя свободен ден. Но дори и да бях назад в надпреварата, безопасността на Уила е по-важна.
Джейн му се усмихна с признателност.
— Знам, че винаги си гледал на нещата по този начин.
Кокс отиде при жена си, целуна я леко по бузата и я потупа по рамото, после се обърна към двамата бивши агенти на Сикрет Сървис. Вдигна за миг очи към хората от охраната си и едва забележимо кимна към вратата. След секунда те излязоха.
Шон, който долови какво става, се замисли колко ли пъти и него бяха отпращали така — само с помръдване на клепачите.
— Джейн ми каза с какво сте се заели вие двамата — заговори Кокс. — Доволен съм, че се включвате с опита и уменията си. Трябва да направим всичко възможно, за да спасим Уила и да я върнем у дома.
— Абсолютно, господин президент — каза Шон машинално.
Кокс седна на ъгъла на бюрото на жена си и кимна на двамата да седнат.
— По време на полета ме информираха за пакета. Моля се това да доведе до позитивно развитие. — Замълча за момент и добави: — Политиката не трябва да се намесва във всичко и ще направя каквото мога, за да не допусна политизиране. Въпреки всичко Конгресът е под контрола на опозицията, така че очевидно нямам абсолютна власт там. — Вгледа се в жена си и й се усмихна нежно. — Нямам такава власт дори и в собствения си дом, защото по-добрата ми половинка несъмнено е по-умна, отколкото изобщо мога да бъда аз. — Усмивката му изчезна. — Официално разследването е поверено на ФБР. Някои от съветниците ми са на мнение, че сега не мога да си позволя да се възползвам от властта, с която разполагам, но въпреки всичко наредих на директора на ФБР Мънсън случаят да получи висок приоритет. Ще се справям с политическите последици от това решение по-късно. Жена ми ви се доверява, значи ви се доверявам и аз. Така или иначе обаче, независимо че ще продължите да получавате достъп до материалите по разследването, статутът ви е на частни консултанти. Официално ФБР води разследването.
— Разбираме, господин президент.
— Те ни помагат много — добави Мишел без следа от иронията, която несъмнено напираше в нея.
— Отлично. Някакъв напредък?
Шон погледна бързо към Джейн Кокс. Лицето й беше невъзмутимо, но въпреки това той успя да разчете изражението й.
— Все още е рано, господин президент, но работим с всички сили и възможности. Изглежда, с получаването на този пакет ще има някакъв напредък. Да се надяваме, както казахте, че то ще доведе и до още нещо. Често се случва. Престъпниците допускат грешки.
— Добре — кимна Кокс и стана. Мишел и Шон също станаха.
— Ще поговорим по-късно,
След миг излезе в коридора, където двамата бодигардове несъмнено щяха да се залепят за него.
Извън Белия дом най-добре охраняваната зона е тази, непосредствено около президента и някои агенти по аналогия с футбола я наричат „червена зона“, където защитата по никакъв начин не трябва да допусне противников нападател. Така се оформят пластове или периметри, подобни на люспите на глава лук. За да се добере по-навътре, нападателят трябва да премахне предишния слой. „Червената зона“ е последната преграда, преди да се сблъскаш с лидера на свободния свят от плът и кръв. Състои се от супер–агенти, достигнали до това ниво след жесток подбор, които се разполагат около президента под формата на ромб. С остри ъгли. И всеки един от тях е готов да се бори до смърт за човека, когото охранява, и безусловно да приеме куршум вместо него. Този пласт от охраната никога не може да бъде нарушен, защото е последният.
Дори и в Белия дом агентите винаги са най-много на метър от обекта с изключение на едно място — апартамента на първото семейство. От гледна точка на президентската охрана никога не можеш да приемеш със сигурност, че знаеш къде са враговете ти и кои са истинските ти приятели.
Няколко минути по-късно Шон и Мишел се върнаха през тунела, водени от морски пехотинец в пълна парадна униформа.
— Винаги съм искала да се срещна с президента — каза Мишел на Шон.
— Той е впечатляващ човек, но…
Гласът на Мишел премина в шепот:
— Но винаги си го представяш в онази кола с онази жена, нали?
Той направи гримаса, но не отговори.
— Защо не попита Джейн за трите деца и двете цезарови сечения?
— Защото инстинктът ме предупреди да не го правя. И в момента същият инстинкт ме плаши до смърт.
20
Шон се прозя, изпи си кафето и стана да си налее още. Мишел гледаше съсредоточено компютърния екран. Бяха в апартамента й, недалеч от Феърфакс Корнер. Докато навън в оживената търговска зона бързаха хора и автомобили, двамата трябваше да стоят в претъпканото с вещи жилище на Мишел и да се взират в монитора на нейния компютър. Шон се върна и й подаде нова чаша кафе. Преглеждането на файловете от офиса на Тък Дътън им беше отнело часове. Все пак попаднаха на интересна информация.
Разбраха, че Тък е трябвало да се прибере у дома сутринта след отвличането. Адресът и мобилният телефон на Касандра Малори бяха записани в списъка с контактите му. Шон позвъни. Чу женски глас и затвори.
— Може да се наложи да посетим тази жена — отбеляза Мишел.
— Ако успеем да я открием.
— Мислиш ли, че е била в течение?
— Трудно е да се каже. Не се съмнявам, че са имали някакви планове. Човек не слага името на колежка за парола на компютъра си. Дали обаче тя е знаела за всичко това и дали Тък наистина е замесен… — Шон сви рамене.
Мишел го изгледа объркано.
— Не мислех, че участието на Тък е под съмнение. Ако не е бил замесен, значи всичко останало е удивително съвпадение, не смяташ ли?
— Нали проверихме разплащателната му сметка? Няма движение на пари, което да не е обяснено. Мислиш ли, че онези са го направили безплатно?
— Може да има и друга банкова сметка. Той работи с държавни поръчки. Само не ми казвай, че хората като него нямат резервен фонд за подкупи.
— Решението му да се върне по-рано явно е взето спонтанно. Проверих в авиокомпанията. Променил е резервацията си за полета в последната секунда.