Първото семейство
Шрифт:
— Не. Искам да съм с теб.
— Семейството ти…
— Четиримата ми братя са при него. Няма да му липсвам. Така може би е по-добре, защото с баща ми не се разбираме особено.
— Добре. Тогава до утре сутринта.
— Рано сутринта — уточни тя.
В хотелската си стая Шон атакува минибара и проведе няколко телефонни разговора.
Тък Дътън беше изписан от болницата. Шон се обади на сестрата на Пам Дътън в Бетезда. Тя му каза, че Тък дошъл, взел двете си деца и отишли в къща под наем. Шон имаше мобилния номер на Тък,
Някой се обади на второто позвъняване.
Не беше Тък.
— Джейн?
— Здравей, Шон.
— Чух, че Тък се преместил в къща под наем с децата.
— Така е. Помагам им да се настанят.
— Къде е това място?
— Във Вирджиния. Къща близо до спирка „Виена“ на метрото. Понякога ФБР я използва, за да настанява командировани агенти. Разбира се, от Сикрет Сървис също са тук.
— Как са Тък и децата?
— Не са много добре. Ти напредваш ли?
— Да. Можеш ли да ми дадеш Тък?
— Кажи каквото има на мен.
— Не, трябва да говоря лично с Тък.
Шон чу неодобрителен звук от другата страна, който му даде да разбере недвусмислено, че Джейн не е във възторг от такова пренебрегване. Въпреки това след малко чу гласа на Тък.
— Какво има, Шон?
— Джейн до теб ли е?
— Да, защо?
— Когато чуеш каквото имам да ти кажа, ще ти е нужно уединение. Отиди някъде.
— Но…
— Отиди някъде!
— Аха… почакай.
Шон чу как шепне нещо, после някакви други шумове му подсказаха, че е отишъл в друга стая. Чу затваряне на врата.
— Добре, за какво става дума?
— Бях в Джаксънвил.
— За какво? — попита Тък троснато.
— За да се попека на слънце.
— Шон…
— Знам всичко, Тък. Всъщност знам повече и от теб.
— Казах ти, че…
— Прекарах целия следобед с ексхибиционистката Касандра. След като Грег Доусън й плати каквото се бяха разбрали.
Тък извика:
— Грег Доусън?!
— Намали децибелите, Тък. И бездруго оглушавам достатъчно бързо. Ето за какво става дума. Доусън е разбрал за теб и Касандра и сега дамата работи заедно с него, за да не получиш голямата държавна поръчка. Сигурен съм, че има снимки как се гушкате, с които да се позабавлява Министерство на вътрешната сигурност.
— Този задник! И тази кучка!
— Аха. Между другото, това е чудесен урок на тема защо човек трябва да предпочита съпружеската вярност.
— Не си казал на Джейн…
Шон го прекъсна.
— Не е моя работа. Според мен си пълен боклук, защото си постъпил толкова гнусно с жена си, а тя е майка на децата ти, но моето мнение е без значение.
— Тя се захвана с мен, Шон. Кълна се. Съблазни ме.
— Време е да пораснеш, Тък. Манипулаторки като Касандра винаги си намират леваци като теб. Така живеят. Твоето задължение на щастливо женен мъж е било да й кажеш къде точно да отиде. По дяволите! Дори и аз го направих, когато ми скочи, а съм сам! Можех да се възползвам без
— Тогава за какво?
— Според Касандра си се прибрал по-рано, защото двамата сте се скарали заради Пам и евентуалната й изневяра. Така ли е?
— Ами…
— Или започни да ми казваш истината, или търси Уила сам, ясен ли съм?
— Да, така е.
— Щеше да е много хубаво, ако го бях научил по-рано, Тък — каза Шон.
— Аз… бях объркан, а и ударът по главата…
— Касандра каза, че си дочул някакви разговори и дори си видял Пам с някакъв тип.
— Така е. Не можех да повярвам, че ми изневерява.
— Да, бе! Такова нахалство, представи си само! Знам, че самолетът ти е кацнал по-рано. Каза, че не си спирал по пътя, така че искам да знам какво прави през единия час от тръгването ти от летището до пристигането ти у дома?
— Как успя да…
Шон го прекъсна нетърпеливо.
— Аз съм детектив, Тък, такава ми е работата. Губим си времето, а детето ти е там някъде с хора, които вероятно са склонни към насилие. Кажи ми какво прави през това време. И ако пак опиташ да ме излъжеш, ще дойда при теб и ще те сритам по задника и никакви агенти няма да могат да те опазят!
— Бях пред къщи — отговори Тък бързо.
— Пред твоята къща?
— Да. Наблюдавах. Пам смяташе, че още съм в Джаксънвил, и може би щеше да покани приятеля си у дома. Исках да ги хвана на място. Никой не се появи обаче, така че вкарах колата в гаража и се прибрах.
— И какво точно смяташе да направиш, ако онзи се беше появил?
— Да направя? Не знам. Сигурно щях да го сритам по задника…
— И да признаеш пред Пам своята изневяра и да я оставиш тя да ти срита задника?
— Виж какво, ти попита, отговорих ти. Нямам нужда от проповеди, ясно ли е?
Нещо в обяснението обаче не беше както трябва.
— Къщата ти е на края на дълга алея, от двете страни на която има само дървета. Откъде си наблюдавал?
— Алеята прави завой, при който има пролука между дърветата, в източната страна на имота. Оттам се виждат вратата и гаражите.
— Било е нощ. Тъмно.
— В колата си имах бинокъл.
— Така, случайно?
— Добре де, бях го взел нарочно, специално за случая.
— И докато наблюдаваше собствената си къща, видя ли случайно някой, който не би трябвало да е там?
— Не. Нямаше жива душа.
— Очевидно е имало някого, Тък. Онези не са били в къщата, докато си я наблюдавал, защото в противен случай щеше да чуеш писък. Те също са наблюдавали, преди да ударят, видели са те и са изчакали да влезеш.
— Щях да ги видя.
— Не, нямаше да ги видиш. Очевидно са знаели какво правят за разлика от теб.
— По дяволите! — изсумтя Тък.
— Какво успя да чуеш от онези телефонни разговори? И колкото може по-подробно.