Тай-пан

Клавел Джеймс

Струан премести поглед към У Пак. Момчето сведе очи и започна да рови с крак в земята.

— Той не говори ли английски?

— Не. Но Бърт говори езика му. И Фред знае някои думи. Майката на Бърт е фукиенка — Скрагър се смути още повече.

— Къде е майка ти, Фред?

— Умря, Ваше благородие — изхълца хлапето. — Умря, сър.

— Умря преди две години. От скорбут — обясни Скрагър.

— Значи на корабите си имахте и англичанки?

— На някои кораби. Бягайте там, момчета — каза той и децата му изтичаха до мястото, което им бе посочил. У Пак се поколеба за момент,

после изтича и той и застана близо до тях.

Скрагър понижи тон:

— Майката на Фред беше каторжничка. Изселена преди три години за това, че откраднала въглища по средата на зимата. Ожени ни един свещеник в Австралия, но може би това не беше правилно, защото ние бяхме пропаднали хора. Въпреки всичко се оженихме. Преди да умре, се заклех, че ще се грижа за момчето.

Струан извади още няколко документа.

— С това получавам настойничество над момчетата, докато навършат двайсет и една години. Можете да разпишете за синовете си, но какво ще правим с У Пак? Трябва ни роднина.

— Аз ще сложа знак на всички. Имате ли копие, което да покажа на У Фанг?

— Да. Можете да вземете едно копие.

Струан започна да попълва имената, но Скрагър го спря.

— Тай-пан, не записвайте момчетата с името Скрагър. Напишете друго име. Което искате. Не, не ми казвайте името. Което и да е име, само да е хубаво. — Потта бе избила на челото му. Пръстите му трепереха, когато взе молива и сложи знака си. — Фред ще забрави и мен, и майка си. Погрижете се и за Бърт, а? Все още съм женен за майка му — не е лоша китайка. Погрижете се за тях и ще бъдете приятел до гроб. Кълна се. Нека се научат да казват молитвите си както трябва. — Той издуха носа си с пръсти и ги изтри в панталоните си. — у Пак трябва да пише веднъж месечно на Джин-куа. О, да, и вие трябва да пишете веднъж в годината отчет за направените разходи по обучението и прочие. Те ще посещават едно училище и ще живеят заедно.

Той повика китайчето. У Пак се приближи неохотно. Скрагър посочи с пръст към лодките и момчето тръгна послушно. После направи знак на синовете си.

— Тръгвам, деца.

Момчетата изтичаха към него, притиснаха се и започнаха да го молят да не ги изпраща далеч. По лицата им се стичаха сълзи и в очите им се четеше ужас. Но той ги отблъсна и заговори с твърд глас:

— Тръгвайте сега. Слушайте тай-пана. Той ще ви бъде като баща.

— Не ни изпращай, татко — молеше жално Фред. — Ще бъда послушен, татко. Не ни изпращай.

Те стояха с клюмнали глави, обзети от необятна скръб.

Скрагър шумно се изкашля и плю. Поколеба се за миг, извади ножа си и сграбчи плитката на Бърт. Евроазиатчето изскимтя от ужас и се опита да се изтръгне. Но Скрагър отряза плитката и силно шляпна изпадналото в истерия момче, за да го накара да дойде на себе си.

— О, татко — каза Фред с разтреперан глас, — знаеш, че Бърт обеща на майка си, че ще поддържа косата си в приличен вид.

— По-добре аз да го сторя, Фред, преди някой друг — обясни Скрагър и гласът му потрепера. — Бърт няма повече нужда от това. Той ще стане конте и ти също.

— Не искам да стана конте, искам да си остана у дома.

Скрагър разреши косата на Бърт за последен

път. И на Фред.

— Сбогом, деца — каза той. После хукна и нощта го погълна.

Седемнадесета глава

— Защо отиваш толкова рано? — попита Мей-мей и запуши една прозявка. — Два часа сън миналата нощ достатъчни за тебе? Ще загубиш свой енергия.

— Отивай да лягаш, момиче! Казах ти да не ме чакаш. — Струан бутна чинията настрана и Мей-мей му наля още чай. Беше чудесно утро. Слънцето грееше през решетъчните прозорци и хвърляше леки отблясъци по пода. Мей-мей се опита безуспешно да запуши ушите си за шума от чукове и триони, който долиташе от строежа в крайбрежната ивица на Хепи вели. Три дни, откакто бяха пристигнали, бученето продължаваше денонощно.

— Има много работа и искам да съм сигурен, че всичко ще бъде както трябва на бала — каза Струан. — Ще започне един час след залез.

Мей-мей потръпна от вълнение, като си помисли за скритата рокля, която беше толкова красива.

— Закуска на разсъмване е варварски обичай.

— Защо „варварски“? Освен това не е разсъмване, а е 9 часът.

— Имам чувството, че разсъмване. — Тя оправи гънките на бледожълтия си копринен халат и почувства как се втвърдяват зърната на гърдите й под нежната материя. — Колко още ще продължават най-ужасни шумове?

— Ще спрат около месец. В неделите, разбира се, не се работи — отговори той, като я слушаше с половин ухо, а мисълта му бе заета с нещата, които имаше да върши през деня.

— Много шумове. И нещо не наред в тази къща.

— Какво? — попита той разсеяно.

— Има лошо чувство, ужасно лошо. Сигурен ли, че „фенг шуй“ провален?

— Фенг какво? — попита той стреснато и я погледна внимателно.

Мей-мей се ужаси.

— Тук не идвали господа фенг шуй?

— Какво е това?

— Господи, тай-пан! — възкликна тя, отчаяна. — Ти строиш дом и не консултираш фенг шуй! Колко ужасно луд! Айейа! Аз ще уредя това днес.

— А какво, по дяволите, е това фенг шуй?

— Ако фенг шуй лош, дяволски слухове идват в къща и ти има ужасно лош джос и ужасна болест. Ако фенг шуй добър, тогава дяволски духове не влизат. Всеки знае за фенг шуй.

— Ти си добра християнка и не можеш да вярваш в зли духове и във врели-некипели.

— Аз напълно съгласна, тай-пан, но вкъщи фенг шуй е фантастически жив. Не забравяй това Китай и в Китай има…

— Добре, Мей-мей — каза той примирено. — Намери господин фенг шуй и ако трябва, нека направи магия.

Той не прави магии — каза тя важно. — Той гледа къща да бъде разположена правилно в потоци Небе-Земя-Въздух. И да не бъде построена на шия на дракон.

— Какво?

— Мили боже, както ти казваш понякога! Това ще бъде ужасно, защото тогава дракон, кой спи в земята, повече не може да спи мирно. По дяволи, надявам, че ние не сме на негов врат! Или глава! Можеш ли да спиш с къща на свой врат или глава? Разбира се, не! Ако сън на дракон разтревожен, разбира се, че ще случат фантастически най-лоши неща. Ние ще трябва да заминем веднага!