Тай-пан
Шрифт:
Кълъм не можеше да се съсредоточи. Звуците му се струваха по-силни, гласовете — по-далечни, а цветовете и хората — странни. Очите му откриха в далечината Мери Синклер и брат й. В следващия миг те вече говореха с него.
— Извинете — измънка той. — Не ви чух.
— Казах, че мястото е много хубаво за черква. — Хорацио се опита да се усмихне. — Великолепно място.
— Да.
— Баща ви винаги е искал това място. Още откакто видя Хонконг — каза Мери.
— Да. Но сега то принадлежи на Божия храм.
— Да — каза тя тъжно. — Но на каква цена?
След
— Какво има?
— Извинете, сър, но се отнася до квитанциите. За тези, които са купили земята — смотолеви Хибс.
— Квитанциите ли?
— Да. Квитанциите за земята. Трябва да ги разпишете.
Кълъм тръгна вяло след Хибс и механично разписа квитанциите.
Роб бързаше по Куинс роуд, без да обръща внимание на ужасените погледи, които го следваха. Гърдите го боляха от тичането.
— Дърк, Дърк! — извика той.
Струан спря моментално.
— Кажи му, че искам да го видя във връзка с неговия хълм утре сутринта.
— Но, Дърк! Кълъм само…
— Кажи му да дойде сам!
— Но, Дърк, слушай за момент. Спри се! Почакай! Бедното момче само…
— Кажи му да дойде сам!
Тринадесета глава
В среднощната вахта вятърът се обърна от изток — североизток към изток и отслабна с един възел. Влажността намаля, а температурата се покачи с един градус. Капитаните на флотилията се размърдаха в корабите си и се събудиха мигновено с мисълта, че е задухал нов мусон. Цели три месеца чак до май от изток непрестанно щеше да духа влажен топъл вятър, след което също така внезапно щеше да се обърне на юг, за да започне да събира топлина и влага. После отново на изток — североизток — сух и хладен, до пролетта на следващата година, когато щеше пак да се обърне на изток и да отслабне с един възел.
Капитаните отново заспаха, но сънят им бе по-неспокоен. Източният вятър предвещаваше тайфуни.
Брок се размърда нервно в койката и се зачеса.
— Какво ти е, Тайлър? — попита го Лайза, разсънила се на часа, като жена, мъжът на която е разтревожен, а детето й — болно. Беше седнала на койката от другата страна на зловонната каюта.
— Нищо, Лайза. Вятърът се промени — това е всичко. Почивай. — Той поправи фланелената си шапчица и уморено се прозя.
Лайза стана тежко и се затътри към другия край на каютата.
— Какво правиш?
— Отварям прозореца, момче. Спи!
Брок се обърна на другата страна и затвори очи, но знаеше, че сънят го е напуснал. Почувства как вятърът нахлу в каютата.
— Скоро ще падне мъгла.
Лайза се върна на койката и сламеният дюшек прошумоля. Намести се удобно под завивките.
— Безпокоиш се за среброто, нали?
— Да.
— Не си мъчи мозъка сега. Ще мислим утре. — Тя се прозя и се почеса по ухапано от дървеница място. — Ще е чудесно да слезем отново на брега. Дълго ли ще трябва да строим къща?
— Не дълго — отговори той и се обърна на другата страна.
— Този бал, който
— Глупости! Заспивай! — Брок се понадигна.
— Разбира се, ако бяхме облечени както трябва, щяхме да върнем на плесницата, нали, Тайлър?
Брок изпъшка тихо, като се стараеше да не го чуе Лайза. Новината за бала веднага се разнесе във флотилията, щом Струан каза на Скинър. Всички съпрузи осъдиха тай-пана, понеже знаеха, че ги лишаваше от спокойствие. И сърцето на всеки заби учестено. Наддаването бе започнало. Шиваун Тилмън беше фаворитка с най-големи шансове.
— Искаш да кажеш — елегантно да разстроим плановете му? — попита той. — Добра идея, Лайза. Ти изглеждаш много добре в червената копринена рокля, която аз…
— Онази стара дрипа? — Лайза изсумтя презрително. — Сигурно се шегуваш!
— „Стара“ ли казваш? Ами ти си я носила само три-четири пъти. Мисля, че изглеждаш…
— Вече трета година нося това. И на теб ще ти трябват ново палто и бричове, модерни жилетки и какво ли не.
— Моите си ми харесват — каза той. — Мисля…
— Време е да отида на пазар. Преди да се изкупи всяка по-прилична коприна и да наемат всички шивачки. Утре отивам в Макао. С „Грей уич“.
— Но, Лайза! Заради един смахнат бал, който Дърк…
— Заминавам по обяд!
— Да, Лайза — каза Брок, доловил онази особена нотка в гласа й, която показваше, че никакъв довод няма да го избие от главата й. „По дяволите този Струан!“ — Но вместо гняв, мисълта за наградата и конкурса разпали в него страст. — „Великолепна идея! Великолепна! Защо да не помисля по този въпрос? По дяволите Струан!“
Лайза намести възглавницата си и продължи да крои планове за бала. Вече бе решила, че Тес трябва да спечели наградата. И честта. На каквато и да е цена! Да, каза си тя отново, на каквато и да е цена! Но как да убеди Тайлър да пусне Тес на бала? Ще упорства като муле.
— Време е да помислим за нашата Тес.
— Какво да помислим?
— Време е да й намериш съпруг.
— Какво? — Брок се изправи в леглото. — Да не си полудяла? Още не е излязла от пелените. Едва на шестнайсет години е.
— На колко години бях аз, когато се ожени за мене?
— Това беше различно, за бога! Ти беше достатъчно голяма. Времената се промениха. Има време за лекомислени щуротии, за бога! Съпруг за Тес? Ти нещо си врътнала, жено! Какви дивотии ми говориш посред нощ? Слушай, само още веднъж да си заговорила това, ще те наложа с каиша!
Той се обърна ядосано на другата страна, удари по възглавница, та и затвори очи.
— Да, Тайлър — каза Лайза усмихната.
Тя не го осъждаше за побоищата, които й бе нанасял — редки, но никога жестоки или в пияно състояние. При това беше минало много време оттогава. Бе живяла с мъжа си двайсет години и бе доволна от него.
— Лайза, момичето ми — каза Брок внимателно с лице, все още обърнато към стената, — знае ли Тес за… ами за някои неща?
— Разбира се, че не — отвърна тя шокирана. — Тя е добре възпитана!