Тайната на Ескалибур
Шрифт:
— Какво беше това?
— Нарича се зорбинг — отвърна Мици. — Много е забавно.
Чейс се ухили.
— Трябва да имаш здрави топки, за да се захванеш с това.
Мици отново се засмя.
— Та какво те води в Швейцария? Нали знаеш, че винаги съм готова да ти помогна. Въпреки че вече не си свободен. — Тя се усмихна на Нина. — Голяма си късметлийка.
— Да, понякога и аз си мисля така — отвърна Нина, доста изненадана от факта, че Чейс изглежда леко смутен от вниманието на младата жена. — Вие откъде се познавате? Заедно ли сте работили?
— Не, нищо подобно — отговори Мици. Тя стисна ръката на Чейс. — Еди ме спаси. Заедно с майка
— Просто си вършех работата — рече скромно Чейс.
— И не само това. Освен че ме спаси, ти промени живота ми! Преди бях доста свита — каза тя на Нина, — домошарка един вид. Зубрачка.
Мичъл смушка Нина.
— Че в това няма нищо лошо, нали? — Тя се усмихна.
— Но след като се запознах с Еди — продължи Мици, — осъзнах, че животът ни е даден, за да се живее, че съществуват толкова много неща, които трябва да се опитат. Исках да се занимавам с всичко — точно като него.
— Нищо не съм направил — каза Чейс. Той погледна нагоре по хълма, където разтоварваха сферите от количките. — Например никога не съм се спускал по склон, напъхан в голяма надуваема топка.
— Може би трябва да опиташ — предложи Нина с палава усмивка.
Лицето на Мици светна.
— Да, трябва! Хайде, ще се състезаваш с мен. — Тя го сграбчи за ръката и се опита да го поведе със себе си.
Чейс не помръдна от мястото си.
— Да не си се побъркала!
— Няма да отнеме много време. Организаторите са ми приятели. Мога да те включа в следващата серия. — Тя дръпна ръката му още по-настоятелно. Чейс погледна безпомощно към Нина, която се ухили и му кимна подканящо. Чейс въздъхна и последва Мици нагоре по склона.
— От колко време сте сгодени с Нина? — попита тя.
— Около година. Всъщност скоро, след като се видяхме последния път.
Тя изпусна пресилена въздишка.
— Значи съм си изпуснала шанса.
— Нее, ти заслужаваш нещо по-добро от грозен стар негодник като мен.
— Знам ли. Всички мъже на моята възраст, с които се срещам… Те са такива… момченца!
Чейс се разсмя.
— Между другото, все още ти дължа пари за онзи парашут.
— Не се притеснявай — успокои го Мици. — Макар че мама въобще не беше във възторг, когато й съобщих какво се е случило с него. — Тя раздразнено изпухтя — универсалният звук, издаван от всички деца, недоволстващи от родителите си. — Докато си тук, можеш да дойдеш да я видиш. Знам, че тя ще те посрещне с удоволствие.
— Всъщност ние не разполагаме с много време, но… да, може да прескочим да я видим.
— Къде отивате след това?
— В Йордания.
— Йордания! — възкликна Мици. — И аз ще ходя там по-късно през годината, за да видя руините на Петра. А ти защо отиваш?
— Страхувам се, че не мога да ти разкрия много — мисията е строго секретна. Но ще ни направиш огромна услуга, ако ни помогнеш с нещо в Австрия.
— Строго секретна? Звучи ужасно загадъчно. Да не би да е нещо като откриването на Атлантида?
— Нещо такова. Когато приключим, ще ти разкажа всичко.
Тя се усмихна.
— Чакам с нетърпение.
Двамата стигнаха до равната част на пасището, където ги очакваха сферите. Мици се обърна на немски към един от организаторите, който се съгласи да я пусне заедно с Чейс да минат следващи, след което използва усмивката си — и дълбокото си деколте — за да обезоръжи двамата младежи, чиито места бяха заели. След това започнаха подготовката си.
— Шийна яка? — попита Чейс, като въртеше в ръце твърдата подплатена черна яка със самозалепващи
— Разбира се! — отвърна Мици, докато затягаше собствената си яка. — Само не ми казвай, че си нервен.
— Не съм. Само леко се притеснявам от транспортните средства, които не могат да се управляват. Няколко пъти съм се возил в такива и крайният резултат обикновено беше експлозия.
Мици се ухили, след което се намърда в топката си. С гримаса на лицето Чейс влезе в своята, като се промъкна през тесния тунел към втората, по-малка сфера във вътрешността, която се придържаше на мястото си посредством силно опънати найлонови въжета, прикрепени към външната обвивка. Той се облегна на вътрешната стена, пристегна предпазния колан на гърдите си и се залови за двете дръжки над главата му. С разперени крака и ръце той погледна към Мици, която му се усмихна в отговор.
— Готов ли си? — попита тя.
— Не.
— Er ist bereit! 12 — рече тя на организатора, която веднага започна отброяването.
Чейс я погледна намръщено.
— Гръм и мълнии! — изрева той, когато сферата му беше изтикана на ръба на склона.
Изведнъж светът се превърна в шеметен водовъртеж от небе и трева, и небе, които се сменяха стремително. Пластмасата скърцаше, а найлонът пропукваше при ударите си в неравностите, след миг той се озова във въздуха, след което сферата отново се стовари на земята и продължи да се търкаля надолу. Когато неговата сфера се сблъска с тази на Мици, се чу изскърцването на найлон, триещ се в друг найлон. След това той отново полетя във въздуха и изведнъж се озова в мрежата, която ограждаше края на трасето. Няколко ръце подхванаха сферата му и я изтъркаляха настрани, но Чейс продължаваше да се чувства така, сякаш все още се търкаля надолу по склона. Със замъглен поглед той разкопча колана си, измъкна се залитайки през тунела и видя как Нина и Мичъл се придвижват на зигзаг към него.
12
Er ist bereit (нем.) — Той е готов. — Б.пр.
— Изгуби — рече Мичъл. — Лош късмет.
— Как беше спускането? — попита Нина.
Чейс едва успя да се задържи прав, земята продължаваше да се люлее под краката му.
— Боже, правил съм скокове с парашут в буря, които са били по-спокойни от това.
— Може би просто остаряваш — предположи Мичъл. Чейс го стрелна с поглед.
Грейналата Мици се дотътри до Чейс и се облегна на ръката му.
— Иха! Не ти ли казах, че ще е забавно?
Чейс изсумтя.
— Знаеш ли, ако наистина имаш нужда от прилив на адреналин, трябва да се запишеш в армията. Нищо общо с тия екстремни спортни глупости.
— Казваш го само защото спечелих — каза тя, като се нацупи. — Освен това там може да ме застрелят!
— Не е необходимо да бъдеш в армията, за да те застрелят — печално я предупреди Нина.
— И така, ще ни помогнеш ли? — попита Мичъл.
— Разбира се! Само ми кажете какво искате да направя — отвърна Мици. — Можем да говорим за това в апартамента на нашите.
Мичъл я погледна нетърпеливо.
— Налага се да побързаме.
— Няма проблем — каза Чейс. — Той ни е на път. — Той отново разтърка слепоочията си и изпъшка. — А аз не бих имал нищо против да се повозя седнал известно време…