Тайната на Ескалибур

Макдермът Анди

— Не, вече му свикнах. Знам, че Еди е имал интересно минало, въпреки че той не ми е разказвал нищо за него — рече многозначително тя. Чейс изхъмка. — Но след всичко, което преживяхме заедно, знам, че мога да му вярвам.

— Доколкото разбрах, наистина доста неща сте преживели заедно. Спасихте Ню Йорк, открихте гробницата на Херкулес, открихте Атлантида…

— Знам! Понякога сама се изумявам, че сме още живи. Но така се срещнахме.

— Аха — кимна многозначително Мичъл.

Чейс го погледна подозрително.

— Аха? Какво „аха“?

— Просто

това, че като се има предвид колко сте различни, просто се зачудих как сте се събрали. Но предполагам, че едно съвместно напрегнато преживяване е способно да разчупи леда, нали?

— И така може да се каже — отвърна Нина. — Въпреки че твоята представа за връзка, основана на Монти Пайтън, е много по-близка до моята. Нали каза, че си се запознал със съпругата си в колежа?

— Бивша съпруга — Мичъл показа пръста си, на който нямаше халка.

— О, съжалявам.

— Няма нищо. — Той отмести поглед към игривите пламъци. — Две кариери, всеки по своя път — случва се. А и нямахме кой знае колко общо. Вие двамата с Еди не сте единствените с различен произход. Така че… — Той сви рамене. — Нямаше никакви лоши чувства, просто не се получи. И двамата продължихме живота си.

— Въпреки това съжалявам — повтори Нина. Тя се обърна към Чейс и видя, че той вече я гледа. — Какво?

— Нищо — отвърна той след кратко мълчание.

— Накрая всичко се оправи — каза Мичъл, който забеляза разменените погледи, но си спести коментара. — Тя отиде да учи право, аз завърших докторантурата си.

— Ти си доктор по физика? — възкликна Нина, изненадана и впечатлена. — В коя област?

— Високи енергии. Въпреки че се възползвах добре и от опита си на ядрената подводница. Така накрая се озовах в експеримента на DARPA със земната енергия.

Нина все още гледаше с подозрение на цялата концепция, но реши да не изразява отново съмненията си на глас.

— Трябва да призная, доктор Мичъл — каза вместо това тя, — вие сте много по-енергичен, отколкото познатите ми физици.

Мичъл грейна и се ухили с мегаватовата усмивка на холивудска звезда.

— Енергичен, а? Това ми хареса. А аз смея да заявя, доктор Уайлд, че вие определено сте сред тримата ми любими археолози.

— А кои са другите двама?

— Индиана Джоунс и Лара Крофт, разбира се!

— Аз преди или след Лара се намирам?

Той отново се усмихна.

— Определено преди.

— Ъ-хъм! — Преувеличеното прокашляне на Чейс прозвуча достатъчно силно, за да привлече дори вниманието на камилите. — Я, Джак, защо не извадиш картата? Искам да видя откъде ще минем утре. — Мичъл стрелна Нина с игрив поглед и отиде до едната палатка. Щом се отдалечи достатъчно, че да не ги чува, Чейс смушка силно Нина отстрани. — Ей!

— Какво?

— Привършвай!

— Кое да привърша?

— Проклетия флирт!

Нина не можеше категорично да го отрече. Вместо това тя се ухили.

— Я! Какво става, Еди? Да не би да ревнуваш?

Чейс не отвърна

на усмивката й.

— Какво, от него ли? Стига глупости. Само дето е доста хубавичък.

— И ти ли мислиш така? Ще му предам думите ти.

— Да не си посмяла!

Мичъл се върна с картата.

— Намираме се някъде тук — каза той, като посочи южната граница на Сирия. — Кафаща е… тук.

Чейс се взря в картата.

— Може би на осемнайсет или деветнайсет мили на север. Ако тръгнем на разсъмване, ще стигнем дотам след около три часа. — Известно време разглеждаше картата, след което се изправи. — В такъв случай няма да е зле да се гътнем и да подремнем. — Той погледна към Нина подканящо. — Да видим дали няма да ми покажеш нещо ново, след като си разпъна краката на камилата.

Нина не беше впечатлена.

— Дали не забравяш нещо?

— Какво например?

— Че палатките са само две.

— Две палатки, четирима души. По двама в палатка. Идеално ми се струва. — Останалите го погледнаха мълчаливо, в очакване да се усети. — Какво?

— Двама мъже, две жени, само една двойка — напомни му Нина. — Аз ще спя при Карима.

— Какво? Да не казваш, че аз трябва да спя с него! — викна Чейс, сочейки с пръст Мичъл.

— И аз съм разтреперан от възторг — накриво се ухили Мичъл.

— Гръм и мълнии! — изрева Чейс и ги изгледа ядосано. — Много тъпа оферта!

10

Сирия

Въпреки че пустинният пейзаж в Сирия не се различаваше особено от този в Йордания, той като че ли излъчваше осезаема враждебност и ненавист. Нина се поклащаше върху камилата, докато групата се придвижваше на север, и единственото, с което можеше да се занимава, беше да оглежда околността, опасявайки се от среща с патрули.

Но никой не се появи сред каменистите дюни. Те наистина се бяха озовали в пустош, най-близкият град се намираше на огромно разстояние от тук. Камилите вървяха бавно в продължение на час, два, без нищо да наруши монотонността на заобикалящата ги картина, докато…

— Това е — обяви Мичъл, като посочи с пръст невзрачните квадратни сгради, които изникнаха от никъде в маранята. — Кафаща.

— Не ми изглежда кой знае какво — огледа се Нина. Ако не беше джамията, чието единствено минаре се извисяваше над всичко останало, тя лесно можеше да си представи, че се намира в дивия запад отпреди два века и единственото, което липсваше в картинката, беше самотният безименен стрелец с пончо.

— И така, какъв е планът? — попита Чейс. Селището едва ли имаше повече от две улици, пресичащи се на нещо като площад, около които бяха струпани къщичките. Джамията беше най-голямата и най-добре поддържана сграда, но дори тя водеше предварително изгубена битка с времето и климата, ако се съди по скелето, което беше издигнато около минарето, чиято стена се ремонтираше.