Тайната на Ескалибур

Макдермът Анди

Цюрих блестеше на утринното слънце, слънчевата светлина танцуваше върху водите на езерото край града. Чист бял сняг покриваше околните върхове, оформяйки идеалната картина за пощенска картичка, вечнозелените гори се спускаха почти до покрайнините на града. Нина си помисли, че гледката е наистина красива — дори още по-впечатляваща, защото тя я виждаше от центъра на града.

Терасата върху покрива на небостъргача беше

по-голяма от целия нюйоркски апартамент на Чейс и Нина. Като се имаше предвид къде се намират, тя предположи, че собственикът е някъде високо във финансовия свят — както се и оказа.

— Извинявам се, че съпругът ми не можа да присъства — каза Бригите Фонтана, докато й подаваше чаша горещо виенско кафе. Самата тя представляваше по-спокойна и по-матова версия на дъщеря си, облечена с дрехи, които умишлено не разкриваха чак толкова много. — Той е в Китай на финансова конференция, в Шанхай.

— Шанхай ли? — каза Чейс. — Миналата година бях там.

— По работа или за удоволствие?

— По работа.

— Аха. — Бригите го погледна разбиращо. — Надявам се, че всичко е минало добре?

Лицето на Чейс се изкриви.

— Ами… средна хубост.

— Кога ще е сватбата, Еди? — попита Мици, като подаде още две чаши на Чейс и Мичъл. — Надявам се, че всички ще бъдем поканени.

— Но разбира се! Само че още не сме определили датата. — Чейс стисна ръката на Нина. — Бяхме доста ангажирани през годината.

— Но, изглежда, това се е отразило добре и на двама ви — усмихна се Бригите. — Поздравления!

— Благодаря ви. И така, как се запознахте с Еди? — попита Нина. — Мици каза, че ви е спасил.

— Точно така. Той…

— Ние бяхме отвлечени — прекъсна я Мици с изненадващ ентусиазъм.

— Мици — предупреди я Бригите, потисната от спомените.

Дъщеря й не й обърна никакво внимание.

— Една банда ни отвлече, за да накара папа да им даде достъп до банковите компютри. Но вместо това той нае Еди и неговия приятел Хюго да ни спасят. И те ни спасиха. — Докато сядаше, тя погледна към Еди с обожание в очите.

— А какво се случи с похитителите? — попита Мичъл.

— О, Еди уби…

— Повече никого няма да могат да наранят — бързо каза Бригите. — Но Хюго и Еди ни спасиха живота. — Тя погледна към Чейс. — Толкова съжалявам за случилото се с Хюго. Дори не знаех, че е загинал, докато не прочетох за откриването на Атлантида.

— Благодаря — отвърна смутено Чейс. Според официалните сведения, разпространени от АСН, неговият партньор Хюго Кастил бе загинал при инцидент, докато се гмуркал към Атлантида. Въпреки че технически това беше вярно, те бяха пропуснали да представят поредицата от събитията, довели до гибелта му.

— Горкият Хюго — каза тъжно Мици. — Толкова

беше мил.

Бригите кимна и отпи от чашата си.

— И така, Еди, Мици ми каза, че искаш да помолиш за услуга. Нали знаеш, че бихме ти дали всичко, което пожелаеш.

— Не става въпрос за предмет, а за човек — отвърна Чейс. — Бих искал да заема Мици за известно време. Не се тревожете, няма да я задържам много.

Мици се засмя, но Бригите стисна устни.

— Всъщност точно за това не съм особено съгласна. Не и след всичко, което се случи миналата година.

— Миналата година ли? — попита Нина Чейс. Докато търсеха гробницата на Херкулес, той беше отишъл в Швейцария, за да открие бившата си жена, но заради участието на София тя не беше разпитвала твърде много за тази част от приключението.

— Помолих Мици да ми помогне с едно нещо — обясни той. — Осигури ми оборудване и ме откара до мястото.

— Осигури ти оръжия и експлозиви, а след това ти скочи от покрива на колата й през перилата на един мост, докато сте се движели със сто километра в час! — сопна се Бригите.

— Имах парашут…

Тя го погледна неодобрително.

— Откакто ни спаси — за което съм ти благодарна и винаги ще бъда — Мици се превърна в адреналинов наркоман! Скачане с парашут, или водни ски, или… или дори бънджи скокове. Не може да се забавлява, без да си рискува живота!

— Ох, мамо — викна ядосано Мици. — Вече съм голяма, мога да се грижа за себе си. Просто се забавлявам!

— Не се тревожете, няма да се занимава с нищо подобно — увери я Чейс. — Освен ако не става въпрос за най-екстремната библиотека в света.

— Библиотека ли? — попита Мици унило.

— Да. Трябва ни някой, който да извърши някои проучвания за нас в един австрийски замък.

— О-о-о… — проточи тя с ужасно разочарование в гласа. — Да, разбира се, че ще ви помогна, но… сигурен ли си, че само това искаш да направя? Не искаш ли да се изкатеря по някоя планина или нещо такова?

— Не, само да видиш тоя замък и да убедиш собственика му да разговаря с нас. Съгласна ли си? — Той погледна към Бригите, която все още не изглеждаше особено щастлива. — А вие?

Бригите въздъхна.

— Както тя самата каза, вече е голяма.

— Ако ви притеснява, можем и ние да го направим — предложи Чейс. — В смисъл, че не искам да ми се ядосвате или нещо друго.

Тя успя да се усмихне леко.

— След всичко, което направи за нас, мисля, че ще ми е много трудно да ти се сърдя.

— Разбира се, че ще го направя, Еди — настоя Мици. — Може да не е толкова вълнуващо, колкото последния път, когато ти помогнах, но пък кой знае? Може да открия нещо, което да те изненада.