Тайната на Торинската плащаница

Крайстър Сам

– Четири дни, глупако... – Стиска ръката му. – Четири проклети дни. Как можа да прецакаш нещата, когато ти оставаха само четири дни до напускането? Заслужаваш да те напляскам. Всъщност, след като излезеш от тук, наистина ще те напляскам.

Поглежда монитора, после преплита пръстите си с неговите и просто задържа ръката му. Ейми отваря вратата и шумът кара Мици да се обърне.

– Има една добра и една лоша новина, Миц. Куршумът, с който е ранен в корема, е излязъл от другата страна. Изгубил е много кръв, но няма

увредени жизненоважни органи. Това е голям плюс. Лошата новина обаче е, че когато е паднал, е пукнал главата си и това е предизвикало мозъчен кръвоизлив и оток. Разбрали са едва след като са му направили скенер. Като сметнеш раната на рамото, голямата кръвозагуба и травмата, нищо чудно, че е в безсъзнание. Хората от Бърза помощ са свършили чудесна работа, като са го закрепили, докато го закарат в операционната.

– Какви са шансовете му, Ейми?

– Трудно е да се каже.

– Не ме залъгвай. Кажи ми като приятелка. Да резервирам ли празненство за изпращане от службата, или да организирам погребение?

Ейми се усмихва мрачно:

– Следващите няколко часа ще покажат.

180

Четиридесет процента шанс. Тази мисъл не спира да измъчва Мици. Ник със сигурност е оцелявал и при по-тежки ситуации на улицата. Тя започва да гризе единия си нокът и се заглежда през прозореца, докато Ейми кара към участъка. Ако не го бе изпращала в Италия, това нямаше да се случи. Мици обаче знае, че няма смисъл да се обвинява – така няма да му помогне. Тя отхапва последното отчупено парченце нокът и се обръща към приятелката си:

– Направи ли аутопсия на мъжа, когото е застрелял Ник?

Ейми поклаща глава:

– Тери Джоунс я направи. Аз още работех върху Ема Варли, когато го докараха.

– Видя ли го изобщо? Как изглежда?

– За съвсем малко – отговаря Ейми. Знае защо приятелката се интересува. – Нищо особено. С черти на арабин. Спортно телосложение. Между трийсетте и четирийсетте. Не се вглеждах много.

– Къде го е улучил Ник?

– В главата.

Ейми почуква с пръст точно над носа си.

– Жалко. Мръсникът е умрял мигновено.

Пристигат в участъка и влизат.

– Ще ти се обадя по-късно – казва Ейми. – Имам да свърша доста неща. А, между другото, завърших доклада за плащаницата. Кажи ми, когато решиш, че ти се занимава.

– Благодаря. За момента не ми е важен.

– Не е. Нищо не е важно, когато приятел е в опасност. Все пак ще ти го изпратя с вътрешната поща.

– Благодаря. – Мици се усмихва. – Как мислиш? Фалшификат ли е, или е истинска?

– Ако изключим твърденията на скептиците и ненормалните – а повярвай ми, има стотици такива писания – бих казала, че отпечатъците върху плащаницата отговарят на мъж, който е бил разпънат и пробождан.

– Готова си да го потвърдиш пред съда, така ли?

– Вероятно, но ще искам тлъст хонорара, за да го направя.

Двете се засмиват. Ейми махва с ръка, преди да се обърне:

– Не се прибирай у вас, преди да ми се обадиш.

– Нямам такова намерение.

Мици се връща в отдел „Убийства“ и влиза в кабинета на Картър. Иска да се занимава с нещо, с каквото и да е, само и само да не си представя онези монитори,

тръбички и несигурни шансове.

В кабинета заварва Картър и Том Хикс прави, опрели ръце в бюрото и наведени над някакви документи и прозрачни плаки. Хикс я поглежда:

– Какви са последните новини?

– Стабилен е, но все още е в критично състояние.

– Излезе ли от комата?

Тя поклаща глава:

– Не. Ейми Чан каза, че близките няколко часа ще са решаващи.

Хикс кимва:

– Навремето се смяташе, че най-тежките мозъчни увреждания се получават в момента на раняването. Сега знаем, че следващите часове са по-опасни. Говорим за отичане на мозъка и различни усложнения като спастична хемиплегия, хиперрефлексия, спазматичност...

– Не, Том – прекъсва го Картър. – Изобщо не говорим за такива дивотии. Ако държиш да описваш в подробности всички усложнения, намери си други слушатели.

– Извинявай, Тайлър, не мислех...

Мици кимва към бюрото:

– Какво гледате?

– Том е открил нещо необичайно. Необичайно и обезпокоително. – Картър подрежда една до друга три комплекта плаки с ДНК профили. – Ти си ученият, Том, най-добре ти обясни.

– На първата плака е ДНК отпечатъкът на престъпника, който е оставил следи в къщата на Тамара Джейкъбс и наетия лексус. Вече го свързахме с мъжа, когото Ник е застрелял снощи. Един и същи човек е.

Това е добра новина за Мици.

– Значи хванахме убиеца на Тамара, така ли?

– Да, а също и на Едуар Брусар – добавя Картър.

– Така е – потвърждава Хикс. – Остава да направим пълен ДНК тест, но това е по-скоро формалност. Сега виж втория профил. – Той показва съответната плака. – Това е от пробата, която Ник изпрати по куриер от Италия – микроследи от убиеца на Марио Сакони. – Ученият наслагва двете плаки. – Един и същи човек.

– Отпечатъците също съвпадат – добавя Картър. – Взехме няколко частични от тиксото, което Ник е отлепил от устата на убитата в Италия жена. Достатъчно добри са, за да докажем съвпадение.

Хикс вдига други три плаки:

– Сега става още по-интересно. Знаеш ли чии са тези генетични отпечатъци?

Мици поглежда, въпреки че няма шанс да знае.

– Не, нямам представа.

– Първото е ДНК профилът на Привидението. Имаме го от повече от година. Второто е от пробите, които Джон Джеймс ни даде доброволно вчера. Третото е от косъм, намерен върху трупа на Ема Варли.

Хикс наслагва трите плаки една върху друга.

– Идеално съвпадат – обявява Картър. – Ако успеем да убедим прокурора да повдигне обвинения, осъдителната присъда ни е в кърпа вързана.

Двамата с Хикс се споглеждат.

– Какво? – измърморва Мици. – Имаме двама различни убийци и два различни ДНК профила, които доказват престъпленията им. Има ли още нещо?

– Покажи – казва Картър.

Ученият внимателно изважда още една плака:

– Това е ДНК от кръвта, която според Ник е взета от Торинската плащаница – пробата, която Ерика Кракси му е дала с медальона на свети Христофор.

Мици поглежда плаката. Цялата е в неразгадаеми тъмни и светли ивици, но дори за неспециалист е видно, че се различава от другите.