Тайната на Торинската плащаница
Шрифт:
Кей се ръкува с нея, но не я удостоява с внимание – изглежда или твърде срамежлив, или по-заинтересуван от това, което гледа на екрана, отколкото от полицайката.
– Остават двайсет минути, докато се прехвърли всичко – обяснява.
– Качваме ви записите на дивиди – казва Сара, сякаш се опитва да умилостиви полицайката. Бръква в голямата си чанта „Гучи“. – Подготвила съм също декларация за поверителност. Ще трябва да я подпишете. – Изважда два екземпляра от документа. – Тъй като филмът все още не е
Мици взема листата и ги преглежда. Пълни са с официални клишета, вменяващи на нея и на лосанджелиската полиция отговорност за десетки възможни нарушения.
– Ще подпиша, когато копията са готови. – Поглежда мониторите на бюрото. – Това филмът ли е?
Кей кимва:
– Всички заснети сцени. Досега сме монтирали само трийсет минути – около една четвърт от целия филм. Другото са груби монтажи, събрани от монтажистите. Ще сглобят окончателната версия едва след като заснемат целия филм и режисьорът реши дали не трябва да се направят някакви промени.
На екрана се виждат кадри от съвременна Италия. Голяма улица, пълна с коли и мотопеди, надписи на италиански, магазини, елегантно облечени хора.
– Какво е това? Къде отидоха къщата на Пилат Понтийски и останалите древни неща?
Асистентката не отговаря.
– Това е Торино – обяснява Кей. – Тук се появява един от съвременните герои във филма.
Поглежда Сара, сякаш очаква разрешение да продължи. Тя неуспешно се опитва да поклати глава, без да си проличи.
– Хайде стига – сопва се Мици. – Каква е тая тайнственост?
Сара се изчервява.
– Всички сме подписали декларации за поверителност. Забранено е да разгласяваме каквото и да било свързано с филма, съдържанието му или с хората, които участват в създаването му.
– Аз съм полицай, по дяволите – вбесява се Мици. – Поверителността не се отнася за мен, особено когато разследвам смъртта на жената, която е написала проклетия ви филм!
– Моля да ни влезете в положението – намесва се архивистът. – Могат да ни уволнят.
– А пък аз мога да ви арестувам много преди да бъдете уволнени!
Изпод бюрото се чува изщракване и пиукане.
– Готово – обявява Кей, очевидно облекчен от прекъсването. – Сега ще ви дам диска.
– Декларацията, детектив Фалън – напомня Сара, като подава на Мици листовете и химикалка. – Бихте ли подписали сега?
Мици задрасква с огромен кръст юридическите глупости на всяка от страниците. На последната написва: Получих запис на някакъв филм. Ще се постарая да не го губя и няма да го показвам на лоши хора. Честно. Гневно добавя името си отдолу и бутва листовете в ръцете на Сара:
– Хайде сега да престанем да се баламосваме и да ми разкажете какво
24
ПОЛИЦЕЙСКИЯТ УЧАСТЪК НА 77-А УЛИЦА, ЛОС АНДЖЕЛИС
Говорителят на полицията Адам Жажа чака облегнат на бюрото на Ник, докато детективът приключи телефонния разговор, който води в момента. Съзнава, че не е желан. Полицаите обичат да водят разследванията си тайно, а неговата работа е да огласява пред обществото какво става. Разлика от небето до земята.
Жажа е около петдесетте и винаги е искал да бъде полицай. Единственото, което му попречи, бяха ниският ръст и съмнителното чуждестранно име. Ако получаваше по един долар за всеки път, когато се налагаше да обяснява как точно се произнася, щеше да бъде милиардер. Само на добре образованите им прави впечатление, че фамилното му име съвпада с това на прочутия безмилостен лидер на християнската милиция в Ливан. Опитва се да не привлича вниманието върху този факт.
Ник затваря телефона и поглежда укорително седналия срещу него посетител. Жажа си играе с настолен календар с ребуси.
– Какво е това, детективе? Някакво средство за развиване на мисленето?
Ник не е в настроение за празни приказки, но се опитва да се държи любезно:
– По един ребус на ден е като доза витамини за мозъка.
Говорителят прочита един от въпросите:
– Какво е общото между следните думите: грандоман, перушина, аномалия, аспирант? – Зазяпва се към другия край на залата, докато мисли. – Предавам се. Какъв е отговорът?
– Това е за интелигентни хора, Адам. Откажи се. Какво искаш от мен?
– Обадиха ми се от „Варайъти“ и „Холивуд рипортър“. Искат информация за смъртта на Тамара Джейкъбс.
– Откъде знаят, че е мъртва?
– Това са журналисти. Работата им е да знаят подобни неща.
– Ясно ми е, но как са научили? Някой им е съобщил информацията. Въпросът е кой?
– Не съм аз.
Ник се усмихва:
– Не съм казал такова нещо. Кой все пак?
– Някой от моргата, патолозите. Хората от плажа, които са видели изваждането на тялото. Нейни колеги в студиото. Да продължавам ли списъка?
Ник отмества очи от компютъра и решава да не увърта.
– Нямаме подготвено изявление. Мици е в студиото в момента. Кажи на медиите обичайното: чакаме доклада на патолога. Дотогава не можем да коментираме.
– Тези мухи не можеш да ги изпъдиш толкова лесно, детективе. В Ел Ей мъртвите филмови сценаристи се превръщат в знаменитости. – Жажа свива рамене. – Приживе холивудската преса не дава пукната пара за тях, но умрат ли, тогава вече е друго. Стават... светци. – Изрича последната дума с явна ирония. – Акулите ще ни обсадят утре.