Тайната на Торинската плащаница

Крайстър Сам

Телефонът на Ник иззвънява.

– Тогава ще му мислим утре. Свършихме ли засега?

Жажа се изправя, канейки се да си тръгне. Ник вдига телефона.

– Каракандес.

– Ник, Тони Пийч се обажда. Имам нещо ново за гумите на колата.

Ник взема бележника си, като поглежда Жажа, който още виси пред бюрото му.

– Казвай, Тони.

– Гумите са „Максис МА-S2 Мародер“. Специализирани за труден терен и са скъпички – около сто и петдесет долара едната.

– Стават ли за лексус хибрид?

– Да. Стават за стандартните

осемнайсетцолови джанти. Ако съдим по ширината и дълбочината на грайфера, изглежда, че са чисто нови. Тия бебчета не са минали повече от четири-пет хиляди километра.

– На какъв времеви период би отговаряло това обикновено?

– Средностатистическият шофьор минава двайсетина хиляди километра годишно, напоследък по-малко заради скъпия бензин. Значи тези са сложени към септември или средата на август. Може да са фабричните на автомобила или да са сменяни наскоро. Ако е кола под наем, работата е друга. Автомобилите от фирмите минават и по две хиляди километра седмично. Още нещо – пътуващите търговци рядко си слагат такива гуми, затова можеш да ги пратиш в края на списъка.

– Гений си, човече. Извиках няколко колеги от „Грабежи“ да ми помогнат за телефоните. Ще им кажа да проверят първо фирмите за коли под наем, да питат за нови хибридни лексуси или такива, които са сменяли гуми през последния месец. Длъжник съм ти.

– Няма да забравя. Купи ли вече пиенето за прощалното парти?

Ник дори не е мислил за това.

– Скоро. Чакай включване.

Пийч се засмива:

– Май за по-сигурно ще се обадя на Мици. Успех, човече.

– На теб също.

Ник поглежда Жажа, който още не си е тръгнал.

– Извинявай, детективе. – Говорителят посочва календара с ребусите. – Ще ми кажеш ли отговора? Иначе цял ден няма да имам спокойствие.

– Добре. Във всички тези думи е скрито име на някоя държава. „Грандоман“ съдържа „Оман“, „перушина“ – „Перу“, „аномалия“ – „Мали“ а „аспирант“...?

Ник поглежда другия мъж, давайки му шанс да запази поне малко достойнство.

Жажа го гледа тъпо.

Ник поклаща глава:

– Това е от твоя край, приятел. Иран. Асп-иран– т. Хайде сега, чупката.

25

„АНТЕРОНЪС ФИЛМС”, КЪЛВЪР СИТИ

Сара Кени взема най-разумното си решение за този ден. Завежда Мици в едно тихо кътче на „Плъндж“, кафене на територията на студиото, и започва да разкрива мистерията около „Плащаницата“.

– Тамара държеше всичко около сценария в тайна. Дори господин Свенсон не знаеше какъв ще бъде краят.

– Как е възможно? – недоумява Мици. – Актьорите поне не трябва ли да знаят? Как ще играят, ако не си знаят ролята?

– Получиха схематичен сценарий – без подробности...

– От който аз все още не съм получила копие.

Сара се преструва, че не е чула язвителната забележка:

– Всички от екипа бяха предупредени, че краят ще бъде променен. Сценарият

се пазеше в толкова голяма тайна, че едва последния ден щяха да го раздадат, и то само на определени актьори.

– Защо? За какво е тази тайнственост?

Сара се оглежда неспокойно, преди да отговори:

– Тамара поддържаше контакти с Торино в Италия, с някои учени, и те бяха съобщили определени факти за плащаницата, които досега не са излизали в публичното пространство.

– И в този филм ги разкрива?

– Маркетинговият отдел на студиото очаква филмът да стане хит благодарение на тези разкрития.

– Какви разкрития? Какви са тези „определени факти“?

– Наистина не знам. Не съм виждала никакви научни документи. Предполагам, че са свързани с автентичността на плащаницата.

– А краят на филма, който е раздаден на актьорите – какво казва той за плащаницата?

– Нищо конкретно. Цялото действие, което се развива в наши дни, разкриването на фактите – тези сцени липсват. Веднъж чух Тамара да казва на господин Свенсон, че за някои от тях ще трябват научни декори, лаборатория по криминалистика или нещо такова.

– За изследване на ДНК?

– Може би.

– Но в сценария не се споменава нищо за ДНК резултати, така ли?

– Не и във версиите, които аз съм виждала.

Мици се замисля. Най-добрият финал за един сценарист би бил най-шокиращият. Следователно новият сценарий на Джейкъбс вероятно съдържа скандална информация, способна да разтърси основите на Църквата или властта в някоя държава. В това няма нищо лошо, ако е художествена измислица. Но ако се основава на факти? Тогава би било друго. Съвсем друго.

Изведнъж вероятните мотиви за убийството на Тамара Джейкъбс започват да се изясняват.

26

ПОЛИЦЕЙСКИЯТ УЧАСТЪК НА 77-А УЛИЦА, ЛОС АНДЖЕЛИС

Шейсетгодишният съпруг на покойната писателка носи черен костюм, бяла риза и безупречно вързана черна вратовръзка. Косата на Дилан Джейкъбс е прошарена и елегантно подстригана и въпреки трансконтиненталното пътуване той е гладко избръснат и бодър. Любовникът му Виктор седи до него в полицейската чакалня и чете вчерашен вестник. Носи кремави дънки, лъскава фланелка „Долче и Габана“ и златисто копринено сако.

Ник отваря вратата и поглежда по-възрастния мъж:

– Господин Джейкъбс?

Вдовецът се изправя нервно.

– Да?

– Аз съм Ник Каракандес. – Полицаят подава ръка. – Моите съболезнования.

– Благодаря. – Джейкъбс стиска ръката му и махва към стоящия до него мъж. – Това е Виктор. Струва ми се, че сте говорили по телефона.

– Да. Заповядайте вътре, господа.

Те тръгват след него по стълбите и тримата влизат в мрачна стая за разпити, в която има само маса, шест стола и голям син герб на лосанджелиската полиция – с американското знаме, везните на правосъдието и мотото „Защитаваме и служим“.