Тайната на Торинската плащаница
Шрифт:
Мици тръсва на бюрото няколко дебели папки и изважда няколко снимки.
– Тамара Джейкъбс, писателка и сценаристка, около петдесетте, открита мъртва във водата на Манхатън Бийч. Убиецът я измъчвал – извадени ляво око и няколко зъба, следи от въже около китките. Накрая прерязал гърлото. Както личи, убийството е извършено в жилището , хубаво местенце в Бевърли Хилс.
– По какво личи?
– Криминалистите откриха капки кръв от жертвата по тавана на дневната .
Матюс поглежда снимките на трупа. Взема
– Това, което имаме тук, дами и господа, е една голяма каша. – Той плясва снимката върху бюрото. – Защо не е оставил госпожата в дома , където я е убил? Защо е трябвало да я кара до брега и да я хвърля в океана?
– За да печели време. – Ник показва няколко снимки от охранителната камера на кея. – Убиецът вероятно не е местен и е карал този взет под наем „Лексус Хибрид“.
– От онези джипове с двойно предаване ли?
– Да, скъпо возило, хибриден двигател.
– Хубаво. – Капитанът взема една от снимките на колата. – Какво свързва убиеца с този автомобил?
– Следите от гуми в пясъка съвпадат с грайферите на един лексус, нает на летището. Възможно е извършителят да е пристигнал, за да извърши убийството, и после веднага да си е заминал.
Ник изважда документите, събрани от помощничките му от „Грабежи“.
– Имаме ли името на пасажера?
– Агнос – отговаря Ник, като показва на шефа си договора за наем на колата.
Матюс се намръщва:
– Агнес? Жена?
– Не, Агнос – това е последното име, което клиентът е записал в документите. Малкото име е „Абдерос“. Вижте.
– Абдерос? – Капитанът се вглежда в ксерокопието. – Истинско ли е?
– Може би не. Проверих двете имена в Интернет. Гръцки са и доста разпространени там. Абдерос е митичен герой с неизвестен баща.
– Има логика – измърморва Матюс, като връща копието на Ник. – Нищо хубаво няма да дойде от тия гърци. Икономиката им е в крах. Кухнята им е отвратителна. Не е случайно, че италианците не си чупят чиниите, след като се нахранят.
– Ами цивилизацията? – намесва се Мици. – Чувала съм, че била тръгнала от гърците.
Матюс продължава, без да обърне внимание на коментара :
– Значи имаме убиец грък, който идва, за да измъчва и убие една писателка от Лос Анджелис. Как ви звучи това, унищожители на семейни вечери?
Мици му подава копието от сценария, получен от Сара Кени.
– Това е филмът, по който е работила Джейкъбс. Става дума за Торинската плащаница и подозираме, че е смятала да направи шокиращи разкрития за погребалното платно на Христос.
– На кого му дреме? – измърморва Матюс, като поглежда към часовника на стената. Коментарът му стъписва двамата детективи. – Тъй де, виждали ли сте изобщо добре направен филм на религиозна тематика?
– „Екзорсистът“ –
– „Всемогъщият Брус“? – предлага Мици. – Той беше горе-долу религиозен.
Капитанът поклаща глава:
– Добре, приемам, че за успеха на един филм може да се съди по продадените билети. Но на кого му пука за тази плащаница? На католиците? На гърците?
– Ами да, и на други може би. – Мици размества папките, докато говори. – Една служителка в студиото каза, че Джейкъбс била наела италиански учени да помагат – може би те са дали данни за плащаницата.
– Какви данни?
– Не знам. Смятала е да вкара кадри от лаборатория, значи учените може би са изследвали ДНК от плащаницата. Може би са открили доказателства чие тяло е било увито в нея.
Матюс се ококорва:
– Я по-добре се придържай към стандартната полицейска работа, лейтенант.
– Идеята не е толкова безумна – възразява Мици.
Капитанът размахва пръст към папката, в която тя все още рови.
– Езика ли само си чешеш, или си открила нещо, с което можеш да блеснеш като много умна?
Тя най-сетне намира онова, което търси.
– Ето копия от декларацията за поверителност, която всички от снимачния екип са задължени да подпишат. – Подава ги на шефа си. – А това е копие от писмо на отдела за връзки с обществеността до Тамара Джейкъбс, в което я питат дали иска на пресконференцията за пускането на филма да бъдат поканени представители на „Ню сайънтист“ и „Нешънал джиографик“. Тези списания обикновено не се интересуват от художествени филми. – Тя отваря друга папка. – А ето номера на банковата сметка на един италиански посредник, за когото знаем, че е платил хонорарите на учените в Торино.
– Перфеканте! – Матюс бута стола си назад и отново поглежда часовника. Става и отива да вземе сакото си, закачено зад вратата. – Сега трябва да тръгвам, за да не изпусна вечерята. Вие двамата най-добре идете да хапнете нещо в стола – изглежда, че ви чака дълга нощ.
28
Криминалистът Том Хикс тръсва доклада си върху бюрото на Мици в отдел „Убийства“ и под жълтата светлина на лампата се вдига облак прах. Мици и Ник го заварват точно когато излизат от кабинета на Матюс.
– Малък подарък – казва той, когато ги вижда.
Ник прошепва в ухото :
– Мисля, че това е сексуален тормоз.
Тя не коментира. Обръща се към криминалиста:
– Какво е това, Том?
– Ветеринарят току-що прегледа персийката от къщата на Джейкъбс. Котето хубаво е издраскало някого, но това не е собственичката му.
– Без майтап! – възкликва Мици и посяга към папката.
– Намерил е частички плът под ноктите на лявата лапа и е пуснал ДНК тест. Определено не са от Тамара Джейкъбс.