Тайната на Торинската плащаница

Крайстър Сам

Монахът прибира бормашината, която купи в Торино, след като Кракси му се изплъзна първия път, излиза от старата църква и се връща при колата. За следващия етап от задачата ще му трябват различни инструменти. Много по-различни.

104

БОЙЛ ХАЙТС, ЛОС АНДЖЕЛИС

Четири позвънявания на телефона са необходими на Джей Джей, докато установи от коя стая се чуват.

Той прибира апарата в джоба на панталона си и оглежда вратата, пред която стои. Тя е евтина и паянтова. Нискокачествено парче шперплат, оборудвано с обикновена ключалка. Със сигурност

няма да издържи натиска на щангата. Може да я разбие дори с ритник.

Още не. Той сяда търпеливо на пода отвън и се ослушва. Телефонът най-вероятно я е събудил. На него му трябва тя отново да заспи. Трябва му спокойна и отпусната.

Джей Джей се ослушва за шум от използване на тоалетната. За звук от телевизор или свирене на завиращ чайник.

Не чува нищо. Минават четиридесет минути. Две хиляди дълги секунди се изнизват, преди да се увери, че всичко е наред, и да пъхне щангата между вратата и касата. Действа внимателно. Оставя метала бавно да проникне в меката дървесина, да влезе дълбоко в пролуката между вратата и рамката. Работата е трудна и на челото му избиват капки пот. Най-сетне наглася инструмента в подходящата позиция. Уверява се, че има достатъчна опора – достатъчно добър лост – за да отвори вратата. С едно рязко движение натиска щангата наляво, като същевременно блъска вратата с дясното си рамо и бедро.

Тя се отваря, като силно се блъска в стената. Достатъчно шумно, за да събуди Харисън. Забравя да затвори вратата и нахлува вътре. В стаята е тъмно. Има легло, диван, прозорец и умивалник. Но нито следа от Джени. Завърта се. Друга врата.

Отваря я. Малка баня. Тя не е там. Джей Джей стои объркан в мрака. Отстъпва назад до разбитата врата и я затваря. Стените в къщата са тънки като картон. Вероятно и хората от съседните стаи са чули трясъка.

Джей Джей светва лампата. Телефонът е на пода до леглото. Сигурно го е изпуснала. Излязла е без него. Разсеяност, която спаси живота . Засега.

105

ТОРИНО

Много време е минало от последния път, когато бившият войник Роберто Кракси бе принуден да лежи в собствената си урина.

Ако паметта не му изневерява, това се случи преди двайсет години в Неапол. Една операция срещу Камората¹² не протече по план и той и хората му трябваше да лежат почти цял ден в едно сметище.

Уби трима души в последвалата престрелка. Какво не би дал да можеше да убие и сега!

Саркофагът, в който е затворен, изглежда непробиваем. Беше успял да се обърне по корем, да се изправи на колене и да натисне тежката плоча отгоре. Но тя не помръдна.

Нито милиметър. Похитителят го няма от доста време и Кракси знае съвсем точно къде е в момента и какво прави. Такъв звяр няма да има нужда от много време, за да прекърши човека, при когото е отишъл. Един мекушав учен. Тогава врагът ще научи истината. Ще научи, че Кракси не му е казал всичко. Че го е забавил.

Най-големият страх на италианеца е какво ще предприеме мъчителят му след това. Независимо дали господарят му е някоя голяма корпорация, или фанатична религиозна групировка, няма да остави нещата така. Ще трябва да унищожат всичко и всеки, свързан с оскверняването на плащаницата, остъргването на засъхнала кръв от плата и ДНК изследването, дало най-ценната генетична информация в цялата история на човечеството.

Кракси

поема дълбоко въздух и още веднъж с всички сили натиска непомръдващия камък. Трябва да излезе. Трябва да се измъкне. Да избяга, преди да е станало късно.

¹² Една от най-големите и най-стари криминални организации в Италия, със седалище в Кампания – региона около Неапол. – б. р.

ЧЕТВЪРТА ЧАСТ

Който владее настоящето, владее миналото.

Който владее миналото, владее бъдещето.

Джордж Оруел

106

СЪБОТА

ТОРИНО

Още от дете Марио Сакони винаги спи на отворен прозорец. Ако е затворен, усеща безпокойство и не може да заспи. Задушава се. Изпитва клаустрофобия. Заради този навик много момичета недоволстват от студа в спалнята му, но това никога не е било проблем за привлекателния генетик.

Снощи пак си легна с отворен прозорец и красива стажантка от Бразилия, плътно притисната до него, за да се възползва от телесната му топлина. Зората вече настъпва зад буйната гора около дома му. Но когато отваря очи в розовата светлина, той осъзнава, че е допуснал голяма грешка.

– Buongiorno¹ – казва непознатият, облечен в черно мъж, застанал до леглото му.

– Vaffanculo!² – изругава Сакони и се опитва да седне.

Дръпва лявата си ръка и усеща, че е вързана. Дясната – също. Той трескаво се оглежда за любовницата си.

– Къде е Бенедета?

– В банята – отговаря монахът, като кимва назад. – Ще я доведа след малко.

Сакони е чел за престъпниците. Как понякога прибягват до физическо или сексуално насилие, ако ги предизвикаш. Най-добре да запазиш спокойствие и да не ги дразниш. Да не направиш така, че един обикновен грабеж да прерасне в нещо по-опасно.

– Вижте, не искам никой да пострада. Вземете каквото искате. Ключовете от мерцедеса са в панталона ми на онзи стол. В сейфа има пари. Ще ви дам всичко.

– Роберто Кракси.

Името го кара да замълчи.

– Кракси е причината да съм тук.

– Не разбирам.

Монахът се приближава; поглежда го с черните си очи през дупките на плетената маска, която носи.

– Напротив, знаеш. Ти си Марио Сакони. Кракси ти е платил за нещо, което не е трябвало да правиш. Ти си злоупотребил с властта си, с дарбите, които ти е дал Господ.

– Не, не. Грешиш.

Погледът на монаха издава увереност, че не греши. Той се отдалечава от леглото и отива в банята. Връща се с голото момиче в ръце. Едва когато пуска малкото разтреперано тяло на леглото, Сакони вижда, че ръцете и краката са вързани зад гърба. Устата е залепена с дебело тиксо. Бенедета започва да се гърчи.

– Роберто Кракси ти е платил, за да изследваш нещо – нещо много ценно. Искам да ми дадеш резултатите от изследванията и всички проби, които са ти останали.