Тайната на Торинската плащаница
Шрифт:
Докато шофира, Ник постоянно оглежда за полицейски коли всички ленти на магистралата. Не след дълго ще пуснат заповед за издирването му. Първата му спирка е странна. Със сигурност не е нещо, което човек би очаквал от беглец. През блекберито Ник влиза в интернет и намира куриерска фирма в близост до летището, която приема експресни пратки за Лос Анджелис. Взема опаковъчни материали от тях, увива парчето от огледалото на Сакони във фолио на балончета и отделно – медальона от Ерика. Много добре осъзна значението на този предмет още когато тя му го даваше. Въпреки че не каза
Пише кратка бележка, слага плика със снимките, които подозира, че са били пипани в хотелската му стая, запечатва колета и плаща с кредитната си карта. За всеки случай дава на служителя още двайсет евро и получава уверението му, че малката пратка ще отлети с първия самолет.
Преди да си тръгне, влиза в тоалетната и се измива. Предстои му дълго пътуване. Той се поглежда в огледалото, докато бърше лицето си със салфетка. Ако нещата се объркат, това може да е последният път, когато вижда отражението си.
115
ЛОС АНДЖЕЛИС
Старият зелен училищен автобус потегля и Мици още маха смутена след него и заминаващите момичета, когато се обажда Картър, за да каже, че са намерили нов труп.
Този сигурно е екстрасенс. Казва, че Привидението е закъсняло, и хоп, след двайсет и четири часа се оказва, че е бил прав. Нищо чудно, че го смятат за магьосник. Мици се качва в старата си кола и се опитва да не мисли за Алфи и момичетата, докато кара към Бойл Хайтс. Притесненията за Джейд и Амбър и разпаленият скандал в италианския ресторант още я измъчват. Надява се Джейд да забрави всичко поне за известно време, докато кара по снежните писти. Тя винаги е била момичето на татко – винаги ще бъде – и това ще създава трудности на всички.
Мици се пита дали не трябва да я пусне да го посети в затвора. Досега категорично изключваше такава възможност. От самата мисъл да остави дъщеря си да влезе през железните порти, се повдига Но може би ще се наложи да го преглътне. Ако Джейд иска – и ако Алфи се съгласи, – може би трябва да подкрепи момичето и да разреши срещата.
В крайна сметка лейтенант Фалън прогонва призраците на личните проблеми и успява да се съсредоточи върху работата. Картър не изглежда толкова лош, колкото му се носи славата. Вярно, не е много забавен, но професионализмът му е извън съмнение. Едно е сигурно – Мици се радва, че не тя води разследването срещу Привидението. От това, което прочете в докладите, убиецът е абсолютно луд. Стопроцентов социопат без капка милост.
Извършителят оставя отпечатъци, ДНК, кръв, косми и влакна от дрехи на всяко местопрестъпление. Сякаш не го интересува дали ще го заловят. Или по-скоро е толкова самоуверен, че е убеден, че хладната стомана никога няма да щракне около китките му.
Мици забелязва микробуса на Ейми пред старата кооперация. Радва се, че ще види приятелката си – дори при тези ужасни обстоятелства. Показва служебната си карта и минава. На стълбището навлича работен гащеризон и калцуни.
– Мици Фалън – представя се, когато влиза, и показва
Млада криминалистка, която събира косми от дивана, вдига глава и я поглежда:
– В спалнята с патоложката.
– Благодаря.
Картър и Ейми са в дъното на стаята, при главата на трупа.
– Взе ли си билет за „Мегамилиони“ тази седмица, детективе? – казва Мици, когато влиза. – Би трябвало – при тези ясновидски способности.
– Жена, трийсет и две годишна, казва се Ким Бас – обявява той, като почти се усмихва на коментара . Била е под наем, ако съдим по снимките и документите, които намерихме. Живяла е тук близо две години. Мъртва е от два-три дни. Доктор Чан ще ти обясни по-конкретно.
– Здравей, Миц. – Ейми я поглежда с искрена симпатия. – Жената е била удушена. Ела да видиш.
Мици минава покрай леглото и поглежда подутото лице на трупа, към което сочи приятелката .
– Виж тези белези на врата. Виждат се следи от лента с дебелина под два сантиметра. Мисля, че е удушена с тънък кожен колан за панталон, не с някой от онези, които обикновено се носят с дънки. – Патоложката се обръща и вдига ръце, за да демонстрира следващото си откритие. – Убиецът е стоял зад нея. Увил е колана около врата и е кръстосал ръце, за да постигне по-силен натиск. И тогава е дръпнал. – Ейми спира да жестикулира. – Сега погледни задната част на врата.
Мици се навежда.
– Виждаш ли допълнителните белези около гръкляна? Те са оставени от пръсти и кокалчета.
– Готов съм да се обзаложа, че я е обърнал по гръб и я е довършил с голи ръце – измърморва Картър. – Пряк контакт.
Мици си представя картинката:
– Искал е да гледа как умира.
– Не само. Искал е да почувства как умира. – Картър се навежда и се вглежда отблизо в белезите. – Отначало не бях сигурен, че е нашият човек, но този финал лице в лице ме убеди.
– Беше ли покрита? – пита Мици.
Картър кимва:
– Завита презглава, както обикновено. Няма съмнение, това е дело на Привидението.
116
ТОРИНО
Монахът шофира, когато телефонът му иззвънява. Очаквал е обаждането.
– Оставил си пълна каша. – Гласът на Карлота Капелини е спокоен, но личи, че е ядосана.
В съзнанието му се съживяват спомени. Кръвта на леглото, неспирният ален фонтан от все още тупкащото сърце на учения. Момичето, присвило колене в ембрионална поза, за да се защити. Стъклените очи, когато я обърна.
– Нямах време да почистя.
– Разбирам, но това не е добре. Сега привлякохме интереса на повече хората от необходимото. Не е здравословно.
– Съжалявам.
– Няма значение, станалото – станало. Получи ли информацията, която искаше?
– Да. Сега пътувам. Скоро ще приключва – всичко ще свърши.
– Va bene. Детективът, за когото ти казах, изчезна.
Ефрем си спомня обаждането от миналата нощ. Снимката, която му пратиха.
– Ник Каракандес?