Тайната на Торинската плащаница
Шрифт:
– Карабинери! Signore Сакони, отворете!
Ник се отдалечава от вратата и тръгва около къщата. Надниква през прозорците на долния етаж, после се връща отпред.
– Няма признаци на живот, но на втория етаж един прозорец е отворен.
Гория прибира картата за самоличност и поглежда водостоците и перголата. Досеща се какво трябва да направи.
108
ГЛАВНАТА КВАРТИРА НА КАРАБИНЕРИТЕ, ТОРИНО
Лейтенант Карлота Капелини се чувства като претоплен
Сега отново е на работа. Подрежда бюрото си. Прочита докладите на екипа за наблюдение и научава, че американецът и новият му италиански приятел току-що са тръгнали от Торино към една къща в околностите на Кивасо. Поглежда компютъра и пак прочита пълното с глупости съобщение на Каракандес, в което той обяснява как се бил напил извън града и щял да се обади по-късно. После набира номера му от стационарния телефон на бюрото си.
– Buongiorno, Ник. Пак съм аз, Карлота. Обади ми се, ако обичаш, възможно най-скоро. Имам важна информация.
Това е лъжа, разбира се. Но тя знае, че ако не се свърже с него бързо, съвсем ще го изгуби. А това не бива да се случва. Не сега. Не и след снощните събития.
Капитан Джорджо Фуско дава знак през прозореца на кабинета си, разположен точно срещу бюрото . Това е един от рисковете да си винаги пред погледа на шефа. Карлота зарязва заниманията си и вяло отива при него. Наднича през вратата.
– Капитане?
– Влез. – Той кимва към мъж със сив костюм и късоподстригана черна коса, който седи в ъгъла на черно кожено кресло. – Това е Паоло. Работи в ръководството на РОС и е мой близък приятел.
Непознатият кимва учтиво:
– Ciao.
Немигащите му кафяви очи не показват особен интерес към нея.
Фуско отива при вратата и проверява дали е добре затворена. После казва:
– Роберто Кракси е бил забелязан в Торино вчера.
– Това не е новина, господин капитан. Известно ни е, че той и жена му наскоро са се прибрали във вилата си. Поставени са под наблюдение.
– Засякохме го на охранителните камери с помощта на софтуер за лицево разпознаване – намесва се Паоло.
Бръква в джоба на сакото си и изважда няколко цветни снимки. Разперва ги като ветрило и ги показва на Карлота. Тя поглежда снимките.
– Какво е правил?
– Изтеглил е пари от банкова сметка, за чието съществуване не знаехме, и вероятно е правил и други неща. – Паоло отделя няколко снимки. – Докато хората ни стигнат на място, беше изчезнал.
– Във вилата ли се е върнал?
Паоло свива рамене:
– Може би. Вчера нямахме достатъчно свободни хора.
– Министър-председателят беше в съда – обяснява с усмивка капитанът. – Още обвинения за секс с непълнолетни и корупция.
– Проверихме вилата на Кракси преди час – казва другият мъж. – Празна е, но Кракси и жена му са били там през последните двайсет и четири часа.
– Пак ще го засечем – обещава Карлота, като се старае
– Не съм толкова сигурен. – Паоло посочва с пръст една от снимките в ръката на Капелини. – Познавате ли този човек?
Тя поглежда мургавия мъж със спортна фигура и черен анорак.
– Ето го пак двайсет минути по-късно, с червено яке – добавя Паоло, като показва друга снимка.
Тя ги оглежда и поклаща глава:
– Не съм го виждал досега.
– Не е ли дошъл с американеца, когото имате за задача да забавлявате?
– Не, доколкото знам. Лосанджелиският полицай пристигна сам.
Капитанът добавя:
– Но тук му помага един местен частен детектив, когото познаваш. Фабио Гория.
Паоло вдига вежди:
– Способен полицай. Жалко, че го изгубихме.
– Какъв е според вас този чужденец? – пита Карлота, като му връща снимката.
– Голям проблем. Това е той. Ако не се беше доближил толкова много до Кракси, нямаше да го забележим. Засякохме го със софтуера за разпознаване – без тази техника щяхме да го пропуснем.
Мобилният телефон на Карлота иззвънява. Тя вдига, без да пита за разрешение:
– Si.
Двамата мъже се вглеждат в лицето , опитват се да разберат какво става. Тя закрива апарата с ръка и обяснява:
– Гория и американецът са пред дома на Марио Сакони, учен от Sezioni Investigazioni Scientifiche3. Изглежда, че се канят да влязат с взлом.
3 Отделът за научни изследвания към РОС, специализиран в предварителен оглед на местопрестъплението. – б. р.
109
Черният метален водосток е добра стълба. Монтиран е по времето, когато собствениците са се бояли повече от проливните дъждове, отколкото от обирджии, и се намира достатъчно близо до отворения прозорец, за да позволи на Гория да се качи и да стъпи на каменния перваз.
Той предпазливо се промъква по перваза и вижда, че в леглото има мъж и жена. За секунда си помисля, че спят, но после забелязва червената река, която ги разделя. Завърта се странично, опира се на рамката и застава на коляно. Като притиска длани в стъклото, леко повдига прозореца, провира крак през процепа и се прехвърля в стаята.
Мъжът е откъм по-близката страна. Проснат по гръб. С извита наляво глава. Ръцете му са вързани за рамката на леглото, а гърлото – прерязано. Жената е от дясната му страна. Свита. Ръцете и краката са вързани зад гърба. Дългата черна коса едва скрива смъртоносната рана на врата .
Гория се прекръства. Прекрачва купчината завивки на пода и се вглежда по-внимателно в трупа на Марио Сакони. Цялото му лице е в кръв. Изглежда, че носът му е счупен, но има една по-странна рана – дълбоко пробождане през лявата буза. Бившият карабинер има достатъчно опит, за да прецени, че е оставено от тънка кама – стилет. Гърлото е прерязано със същото оръжие. Разрезът е съвършен. С хирургическа точност. Професионално изпълнение.