Тайната на Торинската плащаница

Крайстър Сам

Ейми изважда кафяв бележник „Молескин“ от чантата си. Вътре има залепена малка снимка на плащаницата. Отдолу са записките, които е направила въз основа на предположението, че отпечатъците върху плата са от кръв:

• Множество „кървави следи“ на главата, където според легендата е била надяната короната от тръни.

Забележка: От задната страна на главата също има следи, отговарящи на прободни рани от дълги бодли и съответстващите им линии от кървави струйки.

•

Трудно е да се обясни от какво друго биха могли да са оставени тези прободни рани, освен от корона/венец от тръни.

• Вероятна фрактура на носа и увреждане на носния хрущял.

• Десетки белези по тялото и ръцете, вероятно нанесени от жестоко бичуване. Белезите са достатъчно големи, за да са от разкъсвания на кожата.

• Изразени „кървави следи“ на лявата китка, отговарящи на прободна рана от гвоздей през точката на Десто.

• Палците са извити навътре като при увреждане на срединния нерв.

• Ясно различима рана в гърдите между петото и шестото ребро – съответства на пробождане с копие.

Ейми пак преглежда отделните точки. За нея вече няма съмнение какво означават отпечатъците. Жертвата е била безмилостно бичувана, върху главата е бил нахлузен обръч с множество остри краища и е била разпъната на кръст. Но нищо не дава отговор на най-важния въпрос.

Кой е бил този човек?

111

БОЙЛ ХАЙТС, ЛОС АНДЖЕЛИС

Джени Харисън се събужда със страшно главоболие. Едва когато отваря очи и поглежда напукания и покрит с паяжини таван, споменът за събитията от изминалата нощ бавно се възстановява в главата . Това не е нейната квартира. И не е сама в леглото. До нея лежи гол мъж. Тя се извърта на една страна и разпознава в косматото туловище един тип, с когото беше пила в бара. Дръпнаха два джойнта, той плати сметката и в крайна сметка отидоха у тях да си допият с долнокачествено бяло вино и да пушат кокаин.

Сега Джени се пита каква цена е платила за неговата щедрост и компания. Един поглед към пода е достатъчен. Дрехите са разхвърляни навсякъде. Тя се надига от увисналия матрак и се довлича до банята точно преди да повърне. От опръскания с драйфано умивалник си личи, че странният креватен партньор все още е извън строя. Пуска водата и се замисля за душ. Много се иска, но така рискува да събуди онзи кит, а няма да понесе, ако трябва да говори с него. Затова поднася устни към крана и оплаква устата си от чудати остатъци храна, наплисква лицето си и изтрива следите от грима с кърпата на домакина.

Пет минути по-късно е пред блока и се чуди къде, по дяволите, се намира. Отначало не разпознава мястото, но после си спомня. Беше дошла пак да тропа по вратата на Ким. Потисната и раздразнена, мина през един бар близо до парка „Холенбек“, тя и момичетата често ходеха там, ако нямат много работа и имат нужда да заработят малко.

Джени тръгва пеша. Минава по друг маршрут,

така че да мине пак покрай Ким като последен опит да я намери. Когато се качва по стълбите до етажа на приятелката си, вече се чувства изтощена. Решава, че няма смисъл да тропа, затова вдига капака на процепа за писма и изкрещява с все сила през него. После опира гръб до стената и се свлича на пода. През главата минават всякакви неща. Ким може да е предозирала. Може да е повърнала и да се е задушила в собствената си гадост. Да е паднала и да си е разбила главата. Може да се е случило всичко.

Тя се обръща и отново изкрещява през процепа. Две от трите врати на етажа се отварят.

– Стига си крещяла! – изревава Холи Каниф, яка съседка, която се показва по комбинезон.

Джени отново се свлича на земята.

– Тя е вътре, знам, че е там и се е случило нещо.

– Тая курва сигурно пак се е надрусала и кърти – изръмжава Каниф. – Я се омитай и ни остави да почиваме. Цяла нощ съм работила.

– Да го духаш! – наругава я Джени и показва среден пръст.

Мъжът на Каниф, Кийган, също се показва на вратата, по мръсносив потник и боксерки.

– Какво става?

– Ким ми е приятелка. Тревожа се за нея.

– И к’во?

– Мисля, че е вътре, и е пострадала.

– Дръпни се. – Кийган Каниф оглежда вратата. – Направи място.

Джени се измъква настрани. Кийган се прицелва в ключалката и я изритва със засилка. Тя удържа и той почти се пльосва по задник.

– Мамка му.

– Откажи се, мечо. Сигурно се е запила някъде. – Холи Каниф махва към Джени. – Тая смахната кучка само си въобразява.

Кийган обаче не смята да се отказва. Гордостта му е наранена, пък и не се случва всеки ден да разбиеш нечия врата, без ченгетата да те окошарят. Този път той се засилва по-отдалеч и с по-голяма скорост. Блъска вратата с рамо и тя се отваря. Кийган се сгромолясва в стаята. Пльосва се по очи върху мръсния килим. Жена му влиза след него, следвана от Джени и стария Добс, който също е излязъл да види каква е тази гюрултия.

– Как смърди! – възкликва Холи Каниф, закривайки нос с ръка, докато помага на мъжа си да се изправи.

Джени минава покрай тях и влиза в дневната. Ким я няма. Проверява в малката кухня и къта за хранене. Тъпата кучка може да е заспала пияна на пода. Нищо. Джени започва да се чувства неловко. Тая крава Холи май е права. Ким е отишла да купонясва с някой тип.

Отваря спалнята. На пода има тяло. Труп. Увит от глава до пети с белия чаршаф от леглото на Ким.

112

ТОРИНО

Двама карабинери вкарват Фабио Гория в стаята за разпити и го оставят да се поти вътре.

Не е арестуван, но той знае, че това лесно би могло да се промени. Влизане с взлом, незаконно притежание на оръжие, укриване на улики, замърсяване на местопрестъплението – всеки дилетант може да намери основание за задържането му.

След близо трийсет минути тягостната тишина е нарушена от изщракването на металната ключалка. Карлота Капелини влиза и го поглежда със смразяващ поглед. Мълчаливо се настанява на черния пластмасов стол срещу него и поставя бележник и химикалка върху закованата за пода маса.