Тайната на Торинската плащаница
Шрифт:
– Имам чувството, че тази нощ никога няма да свърши – измърморва италианецът, докато пали колата и потегля.
– Напоследък имам доста такива. Отново благодаря за помощта.
– Няма защо.
– Вижте, трябва да се обадя на началничката си. Нещо против?
– Не, разбира се.
Ник набира номера. Изчаква, докато започне да звъни.
– Да.
Резкият тон го изненадва. Сякаш говори друг човек, сякаш е сбъркал номера.
– Мици, Ник се обажда.
– Здравей, Ник.
Той вече се е досетил за това от гласа . Освен това се чува, че тя пътува нанякъде с колата – има шум от улично движение, едното момиче крещи нещо, другото плаче.
– Извинявай, Миц, едва те чувам. Обади ми се, когато можеш. Тук се случиха странни неща и искам да те информирам.
– Тук се случват още по-странни – казва тя, като повишава глас. – Ще ти се обадя, когато имам възможност.
Връзката прекъсва. Ник прибира телефона и измърморва:
– Изглежда, че и шефката ми е имала труден ден.
– Всички имаме трудни дни от време на време – казва Гория, като рязко завърта волана, за да избегне една дупка. – Но понякога трудните дни оставят хубави спомени. За мен най-щастливото време в брака ми беше, когато живеехме трудно и нямахме нищо. С жена ми ядяхме само супа и лягахме да се топлим и да се любим в кревата. – Обръща се и се усмихва на Ник. – Женен ли сте? Нали разбирате какво искам да кажа?
– Да. Разбирам.
Гория усеща, че спътникът му иска да сменят темата, и добавя:
– Утре пак трябва да се срещнете с карабинерите. Не бива да отивате.
– Прав сте. Тяхното маце ще отиде в хотела в девет.
– Трябва да измислите някакво оправдание и да се обадите. Да ги отклоните от следата.
– Мога да кажа, че съм се напил някъде и ще се прибера по-късно следобеда. Какво мислите?
Гория се усмихва:
– Ще свърши работа. Ще си помислят, че сте си намерили другар по чашка.
– Това си е самата истина.
Частният детектив размахва строго пръст като учител:
– А, не. Аз не съм такъв приятел. – Поглежда часовника си. – И дори за мен е малко късно да ви намеря подобен.
– Не е необходимо. В последно време моята компания ми стига.
Преминават през града на северозапад и стигат до тихото градче Венария Реале. Гория живее в малка нова къща, скрита зад висока метална ограда с желязна порта. Той натиска копчето на дистанционното. Портата се отваря и зад нея се открива входа на дълъг гараж.
Ник инстинктивно поглежда назад, докато влизат. Вижда преминаващи фарове, но не изглежда някой да ги следи.
– Тук сме в безопасност. Можете да сте спокоен. – Гория изгася фаровете и слиза. – Имам камери и алармена система навсякъде около къщата, необходима мярка при моята професия. – Отива при една метална кутия върху
– Като заговорихме за безопасност, имате ли някакво оръжие, което можете да ми дадете? – пита Ник, след като влизат в хладната тъмна кухня.
– Разбира се. – Неоновата лампа светва. Италианецът отваря голям стоманен хладилник, бръква в чекмеджето и се изправя, държейки бутилка в едната ръка и пистолет в другата. – Бира и „Берета“, как ви се вижда обслужването?
– Идеално.
Телефонът на Ник иззвънява в джоба му.
Гория оставя пистолета и бутилката „Перони“ върху кухненския плот и отива да вземе бира и за себе си.
На дисплея е изписано името на Мици.
– Ало.
– Здравей, Ник. Извинявай за одеве. Колко е часът при вас?
Той поглежда часовника си.
– Четири сутринта.
– Леле, съжалявам. Късно ли ти се обаждам?
– Вече не знам кое е късно. – Той се засмива уморено, докато вдига бутилката. – Сега ще пия една бира и се трупясвам.
Мици замълчава за момент, после казва с променен глас:
– Алфи пак ме би и този път го тикнах зад решетките.
– Какво?
– Нахвърли се върху мен и се опита да ми покаже кой командва. Нещата загрубяха.
– Добре ли си? Направи ли ти нещо този мръсник?
Гневът в гласа му я трогва.
– Нищо сериозно, не и физически.
– Ами момичетата?
– Много са разстроени.
Ник оставя бутилката и започва да крачи неспокойно.
– Слушай, майната му на това скапано разследване. Ако имаш нужда от мен, вземам първия самолет за Ел Ей.
Тя се засмива:
– Няма начин, каубой. Първо си свърши работата.
– Сериозно...
– Не, добре съм. Освен това Ейми се грижи за мен.
– Хубаво.
– И пита за теб.
– О, не се съмнявам.
– Не се шегувам. Мисля, че си пада по теб.
– Аз не си падам по нея. Вече говорихме за това. Кажи какво стана с Алфи.
– Осъдиха го. Трийсет дни в пандиза.
– И после какво?
– Не мисля да си го вземам обратно, ако това имаш предвид.
– Точно това имам предвид.
– Извадих си поука.
– Радвам се да го чуя. Ако мога да ти помогна по някакъв начин, само кажи.
– Благодаря. Ще ти кажа. В момента най-много ще ми помогнеш, ако разнищиш този проклет случай.
– Дано да се справя. Току-що се изнесох от хотела. Някой е преровил стаята ми, докато търсех Кракси.
– Сигурен ли си?
– Абсолютно. Дейв Рокман от ФБР ме свърза с един частен детектив, който ми помогна. Добър човек на име Фабио Гория.
– Казах ти, че нямаме излишни пари, Ник.