Тайната на Торинската плащаница
Шрифт:
– Благодаря. Свободна сте.
Младата жена се окопитва и се отдалечава, а Капелини поглежда документа. Това е доклад от проследяване на телефона на американеца. Оказва се, че го е използвал няколко пъти след бягството от мястото на убийството. Направил е търсене в интернет, намерил куриерска фирма в околността на летището и им се обадил.
Значи иска да изпрати нещо в Америка. Какво и защо?
Нещо, което няма да мине през митницата? Едва ли?
Не. Изпраща нещо с куриерска фирма, защото знае, че наблюдават летището. Знае,
– Слушай внимателно, ще ти изпратя адреса на куриерска фирма близо до летището. Трябва да отидеш там, бързо. Намери каква пратка е оставил Ник Каракандес и я спри – на всяка цена. Разбра ли?
– Разбрах.
Карлота затваря телефона и изпраща есемеса. Поглежда пак доклада, който е донесла младши полицайката. Освен в куриерската фирма Ник не се е обаждал на никого. За момент я обхваща опасение за най-лошото – представя си как охраната на летището се е провалила и американецът е успял да се измъкне зад граница. Това би било катастрофа. Тя поглежда към кабинета на шефа си и вижда Фуско с майора и главния комисар. Досеща се за какво си говорят. И то не предвещава нищо добро за полицая от Лос Анджелис.
119
ЛЕТИЩЕ „КАЗЕЛЕ”, ТОРИНО
Семейство Уоткинс му махат благодарно до куфарите си и Ник също им помахва виновно от шофьорската седалка на микробуса, преди да потегли и да ги остави пред въртящата се врата на терминала.
Излиза от зоната за оставяне на пътници и се смесва с трафика. След като напуска района на летището, отбива по един черен път и наглася сателитната навигация за дългото пътуване. Тъчскрийнът е много малък и се налага да пробва няколко пъти, докато въведе дадения му от Ерика Кракси адрес на бившия началник на Марио Сакони, Едуар Брусар.
Малкият компютър изчислява маршрута и автоматично обявява, че е дълъг 366 километра, ще отнеме малко под четири часа, минава по две платени магистрали и ще му струва четиридесет евро за гориво.
Отново запалва двигателя, като се надява, че предстоящата му задача е толкова проста, колкото твърди компютърът.
120
БОЙЛ ХАЙТС, ЛОС АНДЖЕЛИС
Мици спира пред къщата на Джени Харисън и си мечтае да е навсякъде другаде само не и тук. При собствените си лични проблеми последното, което иска, е да разпитва млада жена, открила тялото на най-добрата си приятелка.
Почуква на разбитата врата на апартамента и един униформен полицай я отваря рязко от другата страна. Чернокос, около трийсетте и вече твърде натежал – както физически, така и като поведение.
– Детектив Фалън. – Мици му показва значката си. – Тук ли е Дженифър Харисън?
– Да, за съжаление. И тя е една...
– В какъв смисъл?
– Има голяма уста.
– Хубаво. Устата ще трябва, за да отговаря на въпросите ми. – Мици завърта очи и минава покрай него. – Какво се е случило с тази врата?
– Казва, че са я обрали. Кварталът
Полицаят затваря вратата, доколкото е възможно.
Мици влиза в пълната с дим стая и полага усилие, за да не се закашля. Погледът спира върху изрусената млада жена, която пуши цигара след цигара, седнала на стар кафяв двоен диван с изкуствена тапицерия.
– Джени, аз съм Мици Фалън. Току-що бях в къщата на приятелката ти. Трябва да ти задам няколко въпроса. Тук ли искаш или в участъка?
Харисън я поглежда. Пепелта от цигарата пада върху облегалката на дивана.
– Какво е станало с Ким? – Звучи, сякаш е под действието на наркотици. – Какво са направили?
– Точно това се опитваме да разберем, Джени.
Мици се приближава и се вглежда в очите на младата жена. Надрусана е до козирката. Вероятно дърпа джойнт след джойнт от момента, в който е видяла приятелката си мъртва. Кой може да я упрекне?
– Иди си вземи един душ – добавя Мици. – Преоблечи се и ще те заведа да ти купя нещо за ядене.
– Не искам да се къпя и не съм гладна!
Мици кляка, за да я погледне право в очите.
– Това не е предложение, моето момиче. Това е заповед. Имам да разследвам убийство и не ми вършиш работа друсана.
Харисън изругава под носа си. Надига се от дивана и влиза в банята, като затръшва вратата. Униформеният поглежда Мици:
– Повлеканата е доста темпераментна. Това вероятно е първият душ за годината.
– Тя може да е мръсна, но ти си тъпак. След десет минути тя ще е чиста, а ти ще си останеш тъпак. Някои неща не могат да бъдат измити.
– Просто казвах...
– Недей да казваш нищо. Първата стъпка към това, да престанеш да бъдеш тъпак, е да си затвориш устата. Започвайки отсега.
Полицаят се отдалечава и започва да проверява пораженията по вратата. Мици оглежда стаята, в която Джени живее и вероятно нарича свой дом. Няма рамкирани снимки, няма телефон, няма готварска печка. Само малък телевизор, микровълнова и чайник. Мици е виждала по-добре обзаведени затворнически килии. Кремавият юрган на леглото е целият в петна от кафе и прогорени дупки от цигари. Долният чаршаф изглежда така, сякаш никога не е сменян.
Мици повдига матрака и намира странна колекция: десетки презервативи, страховит готварски нож и ултразвукова снимка на неродено бебе. Мици се вглежда в нея. Снимката е от шестнайсетата седмица, датата е отпреди две години. Вероятно Харисън е забременяла и или е изгубила бебето, или е направила аборт. Сигурно още си фантазира какво е да си майка.
Мици пуска матрака, избърсва ръцете си и оглежда кухненския кът. На хладилника има две снимки, прикрепени с магнити с форма на плодове. Едната е на Харисън с мъртвото момиче в нощен клуб – смеят се и държат големи коктейли със сламки и много зелени листа вътре. На другата двете са на плажа по бикини и изпращат въздушни целувки към обектива. Харисън изглежда почти както сега. Мици предполага, че снимката на плажа е правена през лятото, а тази с коктейлите – на Нова година. Харисън не прилича на момиче, което пие коктейли по нощни клубове всяка седмица.