Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
Шрифт:
Това ранно познание се доказва и от сцена, нарисувана в храма на Рамзес VI (1149–1142 г. пр. Хр.), която по мое мнение изобразява един сперматозоид. Изображението показва създаване на хора, при което в лявата му част се вижда фигура на човек с еректирал фалос. От него излиза човече, което е съпроводено от сперматозоид. Според мен тук се крие корена на изображението на «символа-Анх» като знак за «живота».
Потвърждението откриваме в думата «инедж» («inedj»), изписвана също с приличащ на кръст йероглиф, който египтолозите все още не знаят с какво да го сравнят. Тази дума във формата на кръст се отнася до «божествена енергийна форма», както в определението «нини». Проф. Кристиян Жак казва:
«Нини е магическата формула, с която Изида събужда Озирис от смъртта за вечния
Значи все пак става дума за «божествена мъдрост», която само малцина познавали!
Дали подобна наука изобщо е била възможна в онази ранна египетска епоха?
В средата на 19. век проф. сър Едуард Тейлър, създателят на модерната етнология, заяви, че развитието на човека от варварство към цивилизация било следствие от писмеността. Но винаги е било неразрешима загадка за науката как първоначално се е появила. Защото в крайна сметка писмеността не е нищо друго освен видимата форма на използвания език. Дори и днешните лингвисти единодушно да твърдят, че първата писменост е създадена преди 5000 години от шумерите и почти едновременно от древните египтяни, има достатъчно указания, които биха показали нещо друго. Например в селото Ел-Нош, което се намира на 30 километра южно от Едфу, от западната страна на Нил, съществува храм от каменната ера, известен от 1892 година, който според британския египтолог д-р Стенли Хендрикс е построен около 6690 година пр. Хр. Както показаха проведените между 1998 и 1999 г. проучвания, храмът се намира в местност с големина 12000 кв, м., която е обсипана с петроглифите на непознат засега праегипетски народ. Като цяло интензивно се проучват три области:
1) Campus Nr.: 57 553 — Абу Танкурах Бахари, 2;
2) Campus Nr.: 60 892 — Гебелет Юсеф, 7;
3) Campus Nr.: 60 893 — Абу Танкурах Бахари, 7.
От особен интерес за изследователите представляват многото мотиви с риби и жирафи, които са основна част и в изображенията на династически Египет. Прави впечатление, че освен абстрактни фигури има и човешки образи, рисунки на крокодили и отпечатъци от подметки. Стилистично изображенията напомнят тези на догоните, към които ще се върнем отново по-нататък в книгата. Но и VIII Германска изследователска експедиция във Вътрешна Африка (VIII. Deutsche Inner-Afrikanische Forschungsexpedition) от 1926 и 1937 г. под ръководството на д-р Робърд Монд веднъж вече спомена за тази местност с петроглифи, но тя потъна в забрава. През 1999 г. Хендрикс разпореди геохимическия и минералния анализ на тъмната патина на нубийския пясъчник от различни места на Абу Танкурах Бахари, при което успя да установи датата на образуването й на около 8000 години пр. Хр. Д-р Ерик Паулисен освен това успя да разчете текстове, които разказват за потопни бедствия, случили се веднъж: около 13000 година пр. Хр. и веднъж около 7000 година пр. Хр.
Що за потопни бедствия били това?
През 1998 г. малко на юг от Тоушка (област в долна Нубия) беше открит нов храм, който е приблизително на 38 км североизточно от Абу Симбел. След изследването на местността около храма от Lawrence Livermore National Laboratory американо-английския екип установи годината на построяване на сградата: около 8700 г. пр. Хр. Така храмът се оказва по-стар от официалната дата на построяване на пирамидите в Гиза. Интересното е, че откриването и на този храм не беше резултат на някакви специални археологически методи на търсене, а по-скоро беше намерен случайно от работници, които копаели напоителни канали в околните полета на Тоушка. Въпреки че храмът подобно на Озирейона в Абидос и храма в долината на Гиза — бил изграден от 100 тонни дялани мегалитни блокове, за разлика от споменатите постройки той съдържа йероглифни надписи, които съгласно днешните учени обаче би трябвало още да не са били изобретени. В тези записки обаче изследователите биха могли да открият детайли за условията по време на потопа в късния плейстоцен, чувствително влияние, върху които оказал и бурният Нил. Текстовете дават точна информация за отдавна отминали епохи и съществуване на много цивилизации, които обаче впоследствие били унищожени.
По мнението на д-р Робърт Моркот 23 потопни бедствия трябва да са сполетели древните жители на тези области.
«Родината на онези предисторически същества» била «един пламтящ остров», който «се намирал в тъмнината на праисторическите води». Най-накрая повечето от тези същества, наречени в текстовете «жители на хоризонта», се удавили. След това било «залято и мястото на Боговете», така че от тях и техните богатства не е останало нищо друго освен каменните свидетелства.
Какво още искат да открият египтолозите в преданията?
Забележително е, че никой учен с репутация не желае сериозно да се занимава с предадените ни от митовете факти. При това щеше да има с какво да се аргументира! Защото още през 1865 г. високо уважаваният професор Алфред Волфхайм де Фонсека сподели впечатлението си от своите многобройни изследвания в областта на митологията:
«Хората нямат и най-малка представа за смисъла, те виждат само безсмислени фабули и красиви алегории. Но митологията е нещо съвсем различно: тя е най-изразителното предание за най-възвишената истина. Всъщност тя дори е нещо много повече: тя е праисторията на човечеството«.
По време на археологическия сезон през 1998 г. бяха проведени краткотрайни проучвания от DAIK на храма в Тоушка, които успяха да установят дори още по-стар фундамент на храм, върху който е построен «днешният» 10700 годишен храм. Освен това надписите в Тоушка съдържат информации за Бог Тот, според които въпросната постройка трябва да е била построена от него. Става дума за най-старото древноегипетско божество-павиан на древността, което тук е наречено «хезур» и означава нещо като «Големия Бял». Освен това маймунските фигури, открити на водомерните кранове на отточните водни канали, също биха могли да символизират Тот като «Бог на летоброенето». Така тези последни и засега най-стари египетски писмени следи и пластики също доказват, че въпросната дата е съвпаднала с първото явяване на Бог Тот през 8670 година пр. Хр. Ето защо в книгата си «Универсална история на писмеността» лингвистът д-р Харолд Хаарман постави въпроса:
Тогава коя писменост е най-стара и защо изобщо трябва да е създадена от хора?
Учените предполагат, че праисторическите ловци поставили началото на писмеността, когато преследвали плячката си, като първоначално рисували по скалите единствено отпечатъци от лапи на преследваните животни. Но е съвсем ясно, че устният език на нашите предци не може да бъде обяснен. Никой в действителност не знае кога и как е възникнал той. През 1956 г. американското списание Journal of Semitic Studies писа:
«Човешкият език е тайна; той е божествена дарба, едно чудо«.
От Стария завет научаваме, че Бог сътворил първият човек Адам с езикова дарба и със способност да образува нови думи, и така съответно да разширява словесното си богатство. Според преданието този първи език бил загубен след потопа. Един цар на име Нимрод започнал строеж на много висока сграда, което застрашило Небето и живеещите на него Богове. Не става ясно от Библията дали тук става дума за египетските пирамиди. Но библейските Богове, най-високопоставеният, между които бил Яхве, видели делото на хората и решили да действат. В Битие 11:5–8 четем:
«А Господ слезе да види града и кулата, що градяха синовете човешки. И рече Господ: ето едни люде са, и всички говорят един език, и това е, което са почнали да правят; и няма вече да им се забрани, каквото да било нещо, що биха намислили да правят. Елате да слезем и там да разбъркаме езика им, тъй, щото един други да не разбират езика си. Така Господ ги разпръсна от там по цялата земя; а те престанаха да градят града [и кулата]«.
Вавилонците наричат града «Етеменанки», което може да се преведе със «съединяващата къща между Небето и Земята». Ако преведем египетското обозначение за пирамида или триъгълник, ще видим, че то звучи подобно: «…място, от което ни напускат».