Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
Шрифт:
Най-обширните архиви за нашия съвременен свят се намират в столицата на САЩ Вашингтон. Library of Congress («Библиотеката на конгреса на САЩ») е създадена през 1800 година по поръчка на американския Конгрес и днес заема площ колкото 26 футболни стадиона! Тук се съхраняват повече от 197 милиона предмети, между които впрочем и 30 милиона книги, над 43 милиона ръкописи, художествени репродукции, списания, пътни карти, фотографии, филмови ленти, както и звуко и видеозаписи. Извън това National Archives (Националния архив) на американското правителство пази други 6 млрд исторически документи, които се съхраняват отделно, за да предоставят на поколенията пълно описание на нашите културни завоевания.
Но колко са
Само 12 години след създаването на Библиотеката на конгреса на САЩ голяма част от тази галерия е унищожена от британските войски по време на Американската революция, така че всичко трябвало да се изгради отново. Във всеки случай ако подобни спорове биха се повторили, заради огромната унищожителна сила на съвременните оръжия Library of Congress едва ли би се спасила от разрушение.
И как стоят нещата с културното наследство на нашите предци?
Ако с напредъка на нашите технологии на един историк се дадеше възможност да хвърли поглед зад булото на историята, то целта вероятно щеше да бъде гледката на древноегипетския град Александрия през 300 година пр. Хр.
Когато към края на 332 г. пр. Хр. македонския цар Александър Велики поставя на колене Египет, той бил възхваляван не като завоевател, а като освободител и е провъзгласен за фараон в свещения град Мемфис. От Мемфис царят се спуснал на север към Канопос, най-важният вътрешно-търговски център на западната делта, след това по продължението на брега до рибарското село Ракотис.
Тук той осъзнал, че протокът между вътрешноконтиненталните води на езерото Мареотис и морският бряг предлага идеални условия за пристанищен град. Още преди 3000 години гръцкият историк Омир говори за «сигурни пристанища, където корабите черпели прясна вода, за да отплуват отново в морето».
През април 331 г. пр. Хр. последвало създаването на града според един прадревен магичен ритуал. Границите на града представлявали правоъгълник от тридесет стадия (5549 метра) дължина на изток и седем стадия (1295 метра) ширина на североизток. Античните извори сравняват базовия план на основания град с войнишките наметала («Chalamys») на македонците. Решетообразната улична мрежа беше доказана едва преди двадесет години с помощта на сонди. Там около петнадесет улици с широчина от 30 метра били положени по посока на студения морски вятър — от морето към езерото, а седем също толкова широки улици се спускали в посока изток-запад. В тази решетка били вмъкнати градски постройки като театъра и храма. В интернационалния учебен център Александрия между впрочем се намира и едно от седемте чудеса на света — един грамаден фар, наричан от гърците «Pharos». Както казват той уж бил построен за петнадесет години между 297 и 282 г. пр. Хр. — от гръцки собственик на име Састратос. Но в техническото си «ноу-хау» постройката е много по-сложна, отколкото биха позволили силите на един собственик да я планира и построи. За Александрийския фар арабският историк Ибн Джубаир пише:
«Към най-големите чудеса, видени от нас самите, се числи фарът от Манарах (Фарос), който Аллах построи с ръцете на тези, на които наложи тази ангария«.
Фарът се намира на един варовиков риф пред източния край на остров Фарос, който още тогава е бил свързан със сушата посредством каменен мост. Структурата на кулата има три нива. От квадратната основа със страна 30,6 метра се издигат люспесто разчленени външни зидове, леко стеснявайки се, на височина точно 58 метра. В ъглите на платформата били поставени скулптури на тритони; едната трябва да е известявала часа чрез звън, другата с изсвирване на рог — пристигането на кораби, а третата да е отбелязвала положението на Слънцето.
Второто ниво е един октагон с височина почти 28 метра. Той от своя страна носи високия 7,5
Вътрешността на конструкцията представлява една шахта, която понася тежестта на двете допълнителни горни нива на кулата и била разделена на множество етажи чрез сводове. Отворите в таваните на сводовете на високите помещения служели за подемно устройство подобно на днешните асансьори.
Според едно арабско предание през 7. век воините на Омар халиф (ел-Амр) нападнали Александрия и яздейки успели да проникнат в територията на Манарах. Съгласно преданията конниците се загубили в хаос от тунели и проходи под някакъв стъклен рак под морското равнище. Когато войските най-накрая открили един изход паднали от огромна височина, заедно с конете си, в морето и се удавили. Още през 6. век духовникът Григорий от Тур също ни информира, че:
«Кулата беше издигната върху четири рака с невиждана големина. Те без съмнение не биха могли да са малки, защото трябваше да носят такава голяма тежест по височина и ширина; разказва се, че ако човек легне проснат над щипката на единия от раците, не би могъл да я покрие изцяло«.
Католическия църковен отец Беда също описва Александрийския фар като издигната върху четири стъклени рака, изградена 20 метра под морското равнище архитектурна сграда. Че при строителството на фара било използвано стъкло, споменава и християнският гностик Епифаний Ерусалимски през 8. век. Друг един референт се казва Лукиан, който освен това разказва за невижданите стъклени механизми във вътрешността на кулата, които от съвременна гледна точка могат да бъдат интерпретирани единствено технически.
Всъщност от кога датира стъклото?
Най-значимия германски историк специалист на стъклото, д-р Антон Киза още през 1908 г. пише:
«Най-старите следи от стъкло без съмнение ни отвеждат в държавата на фараоните от четвърти век преди Христа…»
Към това изказване и към странното свидетелство на Лукиан ще се върнем още веднъж в следващата глава.
Нека на първо време обърнем внимание на едно друго невероятно постижение на фараоните: най-голямото чудо в Александрия било тамошната легендарна библиотека и нейния музей, който бил разделен на девет части. Освен това комплексът съдържал десет просторни зали, постоянно използвани за определени научни цели (зоологическа градина, зала за дисекции, обсерватория и др.). Ядрото на библиотеката обаче представлявали нейната книжна колекция, която съдържала 750 000 папирусови и пергаментови списъци, изписани на всички езици от тогавашния свят. Съществували специални агенти, които тайно разузнавали библиотеките в чужбина и после ги изкупували. Чуждестранните търговски кораби, пуснали котва в Александрия, дори били проверявани от пристанищната полиция за книги, единствено за да може, ако се открият такива, те да бъдат преписани.
В Александрия бил изследван не само космосът, но и областите на физиката, медицината, географията, математиката и машинното инженерство. Например Хирон от Александрия бил този, който преди повече от 2000 години изобретява зъбната предавка и парната машина. Освен това александрийските жреци-учени притежавали и ръкописи от Древна Индия, които също съобщавали за технически апарати. Например състоящата се от над 200 000 строфи «Махабхарата» споменава на 41 различни места за летящи кораби, които нарича «Виманас» («пронизващи небето»). Древните текстове говорят също и за един дървен летящ кораб, който в книгата «Самарангана-Сутрад-Хара» (Samarangana-Sutrad-Hara) индуисткия цар Бходжа нарича «Сокола» и който също има египетски произход.