Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
Шрифт:
«От този ад би могъл да е възникнал библейският потоп«.
Също и Джеймс Балард (откривателя на «Титаник») на 28 септември 1999 г. взе думата и заяви, че той искал да проникне само на 140 метра дълбочина, за да открие в морското дъно добре запазени кораби от библейски времена. През лятото на 2000 година изследователят наистина успя да открие останки от антични сгради в околностите на севернотурския град Синпоп. Там някога живели хора, които трябва да са напуснали жилищата си спасявайки се с бягство.
При всичко това трябва да обърнем внимание, че нито Старият завет, нито клинописите говорят за природно бедствие, а за контролирано от Боговете наказание. Освен това в текстовете става дума за световен
А как изглежда египетския вариант за потопа?
Преди около 8000 години в Египет неизвестни жреци-учени започнали да придават божествена персонификация на праводите. Най-старото означение на египетската богиня на небето Нут при египтяните гласи «мехет-верет», което означава «Големия прилив». Извън тази връзка обаче съществуват още много предания, например като тези от Papirus Harris както и надписите в храма на Едфу и в споменатия вече храм в Тоушка, които разказват за водното бедствие.
Един йератически мит от 13, век пр. Хр., който разглежда «ненаситното море» и през 1932 г. е преведен от професор Алан Х. Гардинър, също описва един «Голям прилив». По мое мнение първоначалното описание на библейската и месопотамската легенда за потопа се съдържа именно в него. За разлика от Стария завет и епоса за Гилгамеш египетския Ной/Утнапищим в Египет е една Богиня на плодородието, която по характер напомня божеството Озирис. За да обуздае насилието на морето богинята, подобно на Ной и Утнапищим изпраща птица, която побързала към Астарта (Изида). Вследствие на това Астарта решава да помогне и поговорила с баща си Птах. Най-накрая Птах решава да усмири морето с помощта на Бога на времето Сет:
«Сет се спусна срещу морето и захвърли срещу морето оръжията си, „святкащите“, и Сет изрева срещу морето. Морето чу гласа на Сет. След това Сет поседна, но морето се успокои«.
В тази връзка изглежда, че и наследството на фараона Рамзес III (1191–1159) относно «Книгата на Небесната крава» има директна връзка с библейската легенда за потопа. С публикувания си през 1982 г. филологичен труд «Египетския мит за Небесната крава» професор Ерик Хорнунг предостави най-разбираемия обективен превод на тази история. Тя започва по времето на «Сеп Тепи Нетер», «Златната епоха», когато Боговете все още бдели над хората. Това е времето, когато хора и Богове все още се обединявали и живеели в пълна хармония. Но по необясними причини по някое време хармонията и почитането на Боговете престават. Отношенията обаче не били нарушени от страна на Боговете, а от хората. Те дори стигнали толкова далеч, че предприели покушения и срещу Бог Ра:
«Ти най-стари Боже, от когото съм излязъл, и Боговете на памтивека. Вижте, хората, които се родиха от сълзите ми, измислиха против мен покушение. Кажете ми какво бихте направили, защото наистина прося съвет. Аз не искам да ги убивам, докато не чуя какво ще кажете вие«.
Египетските предания премълчават как точно са били извършени покушенията на хората.
Италианският професор по египтология Алберто
«През третия месец на зимата на 22 година в шестия час от деня писарите в двореца забелязаха огън, който идваше от небето. Този огън дори нямаше глава, но от устата му излизаше дихание с отвратителна миризма. Тялото му беше един рут на дължина и един рут ширина и дойде към нас без никакъв глас. И сърцата на писарите се изпълниха със страх и смут, и те се проснаха по корем […]«.
Въпреки че след повече от 3400 години някои места в папируса Тули не се четат, от текста става ясно, че тук вероятно става дума за състояла се среща с непознат летящ обект. След това жреците навлезли в медитативната фаза и поискали да предпазят Тутмос от неизвестния гняв на Боговете. На практика папируса твърди, че в страната «Кемет» първоначално царяло спокойствие, но след това:
«Но ето, че след като изминаха няколко дни, виж — тези неща станаха толкова много, колкото никога преди това. Те повече приличаха на светлината на Слънцето и се простираха чак до границите на четирите небесни опори […] Гледката беше изпълнена със сила, когато наблюдавахме положението на тези огнени кръгове. М армията на фараона също се оглеждаше за тях, и самият той, негово Величество, беше в средата. Беше минала вечерята, когато огнените кръгове отново се отдалечиха. Тогава онези огнени кръгове се изкачиха високо в небето, към звездното небе на юг, и изчезнаха. Това беше чудо, което не се беше случвало от създаването на тази страна. И негово Величество заповяда да се прикади тамян, за да се запази мирът на Земята […] и това, което беше станало, по заповед на фараона трябваше да бъде записано в аналите на дворците, за да се съхрани споменът завинаги«.
Това ли са били египетските небесни Богове, които Тутмос среща през 1456 г. пр. Хр.?
Както някои египтолози допускат, напълно е възможно отделните имена на Боговете на древен Египет да възникват поради страха от истинските имена на съответните божества. Това табу за имената би могло да се отъждестви с това на юдеите, на които и до днес е забранено да произнасят името «Яхве».
Но от какво са се страхували, египтяните? От мита за Хор научаваме периода на вече споменатото и предизвикало потопа въстание на нашите предци, за който се съобщава, че е 11607 година Пр. Хр. Тъй като по онова време божеството Ра вече било старо, то извикало на помощ своя внук Хор Бехедети. Хор побързал да дойде и след това победил полубоговете и хората-врагове на Ра, като от Долна Нубия (Етиопия) на юг до морския бряг (делтата) на север изтласкал враговете на Ра от единия фронт към другия с «летящ кораб»:
«Хор Бехедети отлетя към хоризонта като голямо крилато слънце; затова го наричат и до днес „великия Бог и господар на небето“. След като съзря от небето враговете, се спусна пред лицата им като огромна пчела. Той яростно насочи жилото си срещу тях. След това те повече не можеха да виждат нищо«.
Що за странно оръжие е било това?
Това оръжие във формата на копие със зъб е олицетворение на божествената сила и било наречено «божието копие» или «Хор със силната ръка». Според текстовете от пирамидите § 1205, 11 то също така е във връзка със Зорницата и е обозначено като «Еднозъб». Египтологът д-р Макс Мюлер описва това странно оръжие в своя труд «Азия и Европа в древноегипетски паметници», отпечатан през 1893, като «харпун с невъзможно острие» и «оръжие на тридесеттимата».