Зелено дайкири
Шрифт:
— Госпожице Лорд — каза съдията.
— Да, Ваша милост? — отвърна Виктория.
— Обикновено на този етап от процеса, когато адвокат призове свидетел, е прието да му зададе един-два въпроса.
— Извинете, Ваша милост! — Виктория стана на крака. — Моля кажете името си и професията си за протокола, сър.
— Хърбърт Соломон. Пенсиониран юрист.
Това предизвика смях от страна на съдията, намръщване от Стив и тихо сумтене от Цинкавич.
Виктория искаше бащата да нарисува портрет на сина си.
Кой е този човек? Така че зададе въпросите си и Хърбърт разказа своята история с напевния ритъм на
Хърбърт говори за това как Стив и малката Джанис отрасли в старата просторна къща на Пайнтри Драйв в Маями Бийч. Той отдаде заслуженото на майка им Елинор, „Бог да я прости“, че се грижела за семейството, докато той си скъсвал задника от работа като адвокат, създавайки си име с работа pro bono, после като съдия, и накрая като главен окръжен съдия и пръв кандидат в списъка на губернатора за Върховния съд на Флорида.
— Тогава започнаха проблемите ми — каза Хърбърт, — но не сме тук, за да говорим за мен, освен ако не е нещо свързано със Стивън.
Каза, че съжалява за всички пропуснати възможности да прекарва време с двете си деца, когато са били малки. Джанис рано кривнала от правия път, събрала се с лоша компания, взимала наркотици, докато Стивън бил голям спортист в гимназията.
— Бях се отдал прекалено на собствените си амбиции и не обръщах много внимание на децата си — каза Хърбърт. — Елинор беше зле с години, а можеше да постигне толкова много. Децата се гледаха сами. Спомням си веднъж как бързах от съда към Тропикал Парк за щатското състезание по лека атлетика. Закъснях и пропуснах победата на Стив на сто метра. Бързах към трибуните и един от съдебните пристави ме спря и ми каза: „Съдия, сигурно освен еврейска имате и негърска кръв, защото белите момчета не тичат така.“ После казах на Стив, че съм гледал как побеждава, но той знаеше, че лъжа.
— Ваша милост — Цинкавич беше станал прав, — това ми стопли сърцето, но не виждам каква връзка има с делото.
— Сядай! — нареди му съдия Рол.
— Когато Стивън беше в колежа, започна да ми задава въпроси за адвокатската професия — продължи Хърбърт. — Подпитваше оттук-оттам, не казваше какво има предвид. Елинор умираше, а аз щях да бъда обвинен за лъжесвидетелстване. Нямах смелостта да се боря и затова се отказах от съдийството и напуснах колегията, като в резултат разследването беше спряно. Стивън беше съкрушен дори повече и от мен. Момчето никога не ми го е казвало направо, но аз знам, че записа право, за да изчисти името ми. Искаше да влезе в съда на бял кон и да докаже, че съм невинен. Когато не му позволих да го направи, той ми се ядоса.
Стив се размърда на стола си и Виктория го погледна крадешком. Болезнените спомени бяха издълбани върху лицето му.
— Стивън дълбоко намрази несправедливостта. Може не винаги да следва всяко малко правило, измислено от дебелите котки, но за важните неща синът ми е напълно почтен. Държи на принципите си повече, отколкото на парите. И е чудесен пример за подражание за моя внук. — Нещо задра на гърлото му, когато продължи: — Човек неволно се сравнява със сина си. Аз? Аз бях обсебен от чувството за собствената си значимост. Адвокат на годината? Все едно да си най-добрата гърмяща змия в Окифеноки.
— Не бъдете толкова строг към себе си — каза съдия Рол. — Всички ви се възхищаваха.
— Загубих пътя си, Алтия — призна Хърбърт, като остави настрана етикета. — Никога не съм пропускал заседание на колегията или обяд на камарата и висях на приемите на юристите, докато и последната скарида не изчезнеше от чиниите. Боже, колко обичах овациите, потупванията по гърба, дори и онези проклети глупави табелки с чукчето отгоре! Стивън не дава пукната пара за всичко това. Предпочита да прекарва времето си с момче, което има нужда от него. — Хърбърт Соломон се извърна от свидетелската скамейка и погледна право към Стив. — Искам да кажа следното: Много се възхищавам на Стив за това, че е станал такъв мъж. Той поставя Боби на първо място. Преди обществения си живот, преди кариерата си, преди всичко. Може би аз бях по-добрият юрист, но Стивън е по-добрият човек.
Това, което Виктория направи в този момент, беше съвсем несъзнателно. Тя сложи ръка върху ръката на Стивън и преплете пръсти с неговите. Той стисна ръката си в юмрук, заклещвайки пръстите й здраво между своите и останаха така дълго, неговата топла и силна ръка под нейната, двете ръце, сплетени толкова здраво една в друга, че все едно бяха една.
50.
Бейзбол и подкуп
Стив отнесе спящия Боби до колата, Хърбърт вървеше до него. Виктория ги следваше на няколко крачки отзад, давайки възможност на бащата и сина да останат за малко сами.
— Можеш да останеш при нас тази вечер, не бързай да си тръгваш — каза Стив.
Хърбърт поклати глава.
— Аз съм човек с навици. Искам си хамака на терасата, искам моите весели чайки да ми пеят.
— Какво ще правиш в събота и неделя?
— Нищо. Научи ли Боби да лови риба?
— Мислех, че това е по твоята част, татко.
— Елате надолу към Шугърлоуф в събота, ще подгоним хитрите спариди.
— С удоволствие.
Виктория слушаше и си даваше сметка, че закодираният разговор представляваше мъжки танц по ръба на емоциите. Стив казваше благодаря, а Хърбърт казваше, че иска по-близки взаимоотношения. Под всичко това, предполагаше тя, баща и син си казваха един на друг „Обичам те“.
Накрая Хърбърт се пресегна и разроши косата на Соломон, както Стивън правеше толкова често с Боби, после се качи на ръждясалия си крайслер и излезе от паркинга.
Няколко минути по-късно Стив се носеше със стария си кадилак кабриолет по Маями Авеню към изхода на 1–95. Боби спеше на задната седалка. Когато наближиха до дома на Виктория, Стив каза:
— Начинът, по който се държах, когато дойде баща ми…
— Да?
— Аз съм истински конски задник, да използвам един от неговите изрази.
Явно с това искаше да й се извини.
— Ти наистина обърна делото — продължи той.
Благодаря, преведе си го тя.
— Просто се обадих на баща ти. Той обърна делото.
— Беше много добър адвокатски ход, Вик. Наистина добър.
Седяха мълчаливо известно време, преди тя да попита:
— Имам нужда от помощта ти за Тигпен и сестра ти.
— Импровизирай.
Тя го погледна. Светлините от небостъргачите по Брикуел Авеню засенчваха лицето му. Какво си мислеше?
— Ти можеш да импровизираш — отвърна тя, — но аз трябва да се подготвя за кръстосания разпит.