Зелено дайкири

Ливайн Пол

— Обичам го!

— Тогава какво правеше онази вечер с мен?

— Не знам!

— Може би е по-добре да разбереш. И то за предпочитане преди медения си месец.

Стив последва баща си и влезе в залата.

Виктория крачеше сама по коридора, беше ужасно объркана. Мислеше си, че вече е приключила с всичко това.

„Използвах логиката и разума и избрах Брус.“

Имаше смисъл. С Брус беше лесно. Удобно. Така както трябваше да бъде. Съпругът не беше спаринг партньор,

нали? Със Соломон беше невъзможно да се оправиш. Постоянна борба. Но защо все още можеше да я обърква?

— Ето те и теб!

Виктория се обърна и видя Брус да се приближава към нея, в едната си ръка носеше куфарче, а в другата — кошница за пикник. Носеше светлокафяво спортно сако и тъмнокафяви вълнени панталони и приличаше на сладко плюшено мече.

— Реших, че сигурно си гладна, съкровище.

— Скъпи! Много мило от твоя страна.

Той я целуна леко по бузата и отвори кошницата.

— Господи! Радвам се да те видя — тя прокара ръка по скъпата материя на сакото му. Това беше знак, реши тя — Брус да се появи точно в този момент. Потвърждение, че беше направила правилния избор.

— Пак ли се скарахте със Соломон? — попита той.

— Този човек е непоносим.

— Знам, съкровище, знам. — Той вадеше пластмасови кутии от кошницата. — Супа от краставици и авокадо, сандвич с бял хляб, домат и авокадо и шербет от авокадо. Ще се почувстваш по-добре, след като се нахраниш.

Виктория чувстваше, че стомахът й къркори, но щеше да повърне, ако хапнеше и една хапка.

— Благодаря, скъпи, но наистина трябва да се връщам в съда. Много мило от твоя страна, че си бил целия път чак дотук.

— Това е най-малкото, което мога да направя.

Тя се замисли за Соломон, мъжът със сандвичите. Може би той щеше да й донесе панини с прошуто и рикота, от което да ти потекат слюнките, но сандвичът щеше да изстине, докато се караха. Не беше ли това основата на тяхната връзка?

— Изглеждаш толкова уморена, съкровище — каза Брус.

Виктория се сепна и сложи ръка на лицето си.

— Подути ли са ми очите?

— Трябва просто да се наспиш.

— О! — толкова ценеше откровеността му.

— Надявам се, че ще можеш да си починеш преди сватбата. Нали не искаш да изглеждаш толкова смачкана във фотоалбума.

„Смачкана? От друга страна, честността понякога се надценява като качество.“

— Нищо чудно, че си толкова смазана, след като трябва да се справяш със Соломон ден и нощ.

— Сигурно си прав.

— Е, повече няма да те тормози, съкровище. — Бигбай извади една папка от чантата си и й я подаде.

— Какво е това, Брус?

— Беше толкова заета, че трябваше аз да се нагърбя с всичко. Менюта, разпределение на местата, подбор на музиката, маршрут за медения месец. Плюс някои документи, които адвокатите искат да подпишеш.

Думите „документи“ и „адвокати“ са

в съвсем различна тоналност от „меню“ и „меден месец“, помисли си тя.

— Какви документи?

— Ами предбрачно споразумение, разбира се — каза Брус Бигбай.

— Очите ли ме лъжат, или това е уважаемият Хърбърт Т. Соломон? — каза съдия Алтия Рол. — Още по-достопочтен и представителен, отколкото си го спомням.

— Много мило от ваша страна да го кажете — каза провлечено Хърбърт и лекичко се поклони. — Радвам се, че съм тук, Ваша милост.

— Къде изчезнахте, съдия?

Цинкавич се изкашля сякаш куче се беше задавило.

— Ваша милост, против съм да наричате свидетеля „съдия“.

— Така ли? — попита съдия Рол.

— Титлата не е подходяща за юрист, свален от съдийското място. Освен това за мен е под въпрос доколко е уместно госпожица Лорд да призовава господин Соломон като свидетел.

— Нима?

— Това е явен опит да ви се подмаже. Има два вида адвокати: такива, които познават закона, и такива, които познават съдията.

— Не, Цинкавич, има и трети вид. Такива, които не различават лайното, дори когато го настъпят. Съдия Соломон е най-почтеният човек, който някога е заемал съдийско място в Единайсети съдебен окръг, ще го наричам така, както сметна за добре, и ще изслушам онова, което има да ми каже.

— Да, госпожо — отвърна Цинкавич смирено.

— И дори да сляза от банката, за да го прегърна и целуна, ще си държиш голямата уста затворена. Ясно ли е?

— Кристално, госпожо — отвърна Цинкавич.

Съдия Рол се обърна с мила усмивка към свидетеля.

— А, сега, съдия Соломон, с какво се занимавате?

— Ходя малко на риба, малко чета, доста размишлявам — каза Хърбърт.

— Е, отива ви. Ще ми достави огромно удоволствие лично да ви накарам да положите клетва.

Докато Хърбърт Соломон се кълнеше да казва истината и така нататък, Виктория се чудеше кой е по-разстроен от присъствието му — Цинкавич или начупеният й партньор. Стив се беше обърнал с гръб към нея, целият се беше усукал на стола си и се въсеше. Голямо бебе.

Беше твърдо решила да призове Хърбърт Соломон за свидетел. Честно казано, бившият съдия не знаеше кой знае какво по същество. Но когато му се обади по телефона, той сподели огромното си уважение към Стив и начина, по който се грижеше за Боби. Заслужаваше си да го сподели и пред съдията.

„Хей, Соломон, просто следвам насоките ти: опознай публиката си.“

Докато си мислеше всичко това, тя се насили да отдели нещата едно от друго. Дори не беше погледнала схемата с разпределението на местата на Брус, подбора на музиката… или предбрачното споразумение. Каква приятна малка изненада! Като се замислеше, би предпочела колие с форма на сърце, украсено с диаманти.