Зелено дайкири
Шрифт:
— Сигурно е било голямо преживяване — тихо каза съдия Рол.
— После чичо Стив ми каза, че хората говорели гадости, защото някои били глупави, а други — зли, и да не им обръщам внимание, защото аз съм специален в хубавия смисъл на думата.
— Мисля, че чичо ти е прав — каза съдията.
— Каза ми още, че ако наистина си ядосан на някого, трябва да го биеш с акъл, а не с юмруци.
— Ти наистина обичаш чичо си, а, Боби?
— Той е страхотен — отвърна момчето.
— Ами Виктория?
—
Настъпи дълга пауза. На Стив му се искаше да може да види лицето на съдия Рол, искаше да разбере какво си мисли. Погледна към Виктория. Тя премигна няколко пъти, сълзите върху миглите й приличаха на сребърни капчици роса.
49.
Моята голяма, дебела, глупава грешка
— Мисля, че оправихме нещата накрая — каза Стив. Опитваше се да изглежда самоуверен, защото знаеше, че Виктория му е бясна.
Тя поклати глава.
— Боби те обича. И ти го обичаш. Но това не е достатъчно, за да спечелим.
— Не казваш всичко. Той обича и теб.
— Стига, Стив. Престани. Ти ми обеща. Нищо лично повече.
— Ти си тази, която се разплака.
— И сълзите не стигат, за да спечелим.
Бяха излезли от кабинета на съдията и имаха трийсет минути обедна почивка. От близкия ресторант бяха донесли пържени сладки банани, сочни пържоли, черен боб с ориз и толкова еспресо, че можеше да ги държи будни цяла седмица. Боби беше в кабинета на съдията, обядваше със съдия Рол. Цинкавич тъпчеше бузи в преддверието, а Стив и Виктория, изгладнели, но прекалено притеснени, за да ядат, дъвчеха в коридора.
— Трябваше да послушам моята интуиция, а не твоята — каза тя.
— Добре.
— Независимо колко те обича, Боби те изкара напълно безотговорен.
— Добре.
— Недисциплиниран.
— Разбрах.
— Незрял.
— Признавам. Издъних се.
— Сякаш ти си този, който се нуждае от грижи.
Защо не престанеше? Чувстваше се като риба меч, нападната от акула. Първо жестоко захапване, после откъсва месото от кокала и накрая бързо го глътва. И пак — хапе, къса, гълта.
— Стига вече — каза той. — От тук нататък ти поемаш делото. Няма да ти се мешам.
Това я сепна за миг.
— Добре. Става.
Слава Богу, помисли си той, най-сетне намери начин да я накара да млъкне.
— Супер. Да поговорим за моите показания.
Тя се намръщи.
— Няма да те призовавам за свидетел.
— Какво!
— Не мога да те подлагам на кръстосан разпит за нощта, в която си отвлякъл Боби.
— Ще се справя.
— Само ако признаеш един куп престъпления.
— Ще се позова на Петата поправка.
— Това много ще впечатли съдията.
— А кой ще свидетелства вместо мен?
— На вашите
— Татко? — Стив беше толкова шокиран, че за миг забрави къде се намира. Баща му се разхождаше по коридора на съда? Сякаш все още беше съдия и отиваше на заседание. — Какво правиш тук?
— Виктория не ти ли каза? — попита Хърбърт Соломон. — Аз съм главният ти свидетел.
Шокът на Стив се превърна в гняв. Каква наглост! Да вика баща му, без дори да го попита!
— Сигурно е искала да ме изненада — каза Стив, сдъвквайки думите.
— Е, дошъл съм да помогна.
— Много е късно за това.
— Стига, синко. Докато всички зрънца не са изпадали от яслата, има още време.
— Благодаря ти, но нямам нужда от твоята помощ.
— Напротив, имаш — намеси се Виктория. — За разлика от теб, баща ти няма за какво да бъде подлаган на кръстосан разпит.
— Така ли? Ами позорното му оттегляне от съдийството?
— Съдия Рол вече знае за това. Не чу ли какво каза вчера? Баща ти е идол за нея.
— Спомням си Алтия, когато беше още съвсем млада — взе да разказва Хърбърт, — двамата адвокати я нападаха и аз…
— Да, да, чухме — прекъсна го Стив. — Ти си бил големият бял баща.
— След всяко дело Алтия идваше в кабинета ми и ме питаше защо направи това, защо направи онова, защо отсъди така, а не иначе. Все искаше да се учи това малко момиченце. Смятам я за едно от своите протежета.
— Винаги си бил толкова мил с другите — думите на Стив бяха твърди като мрамор.
— Не говори така на баща си.
— Кой ти даде право да ми се бъркаш?
— Ти.
— Сгрешил съм.
— И двамата направихме доста грешки напоследък, нали?
— Ако мислиш така, значи лъжеш себе си.
— Не, най-после нещата ми се изясниха.
— Любовта ни не беше грешка.
— Къде, по дяволите, се набърках? — възкликна Хърбърт.
— За мен беше — каза Виктория на Стив. — Голяма, дебела, глупава грешка.
— Бигбай, сватбата, недвижимите имоти. Това са ти грешките.
— Прекалено много се разголвате — опита да се намеси Хърбърт. — Когато се къпете голи, трябва да сте близо до върбите, като тръгнете да излизате.
— Обичам Брус! Нямам търпение да се омъжа за него. И умирам да се измъкна от съдебната зала.
— Аз мисля да вляза в съдебната зала — каза Хърбърт и се отдалечи.
— Може би ти се иска да го обичаш — каза Стив на Виктория. — Може би ти се иска да си го обичала. Но ти не го обичаш!