Зелено дайкири
Шрифт:
— Това е кръстосан разпит — каза Стив. — Ако на прокурора му харесваха въпросите ми, щяха да ме обвинят в професионална небрежност.
— Отхвърля се — каза съдията.
— Не мога да си спомня — отвърна доктор Янг.
— Не можете да си спомните дали щатският прокурор ви е карал да промените нещо в доклада?
— Извършвам много аутопсии — каза доктор Янг. — Говорих много пъти с господин Пинчър. Трудно ми е да си спомня всичко.
— Естествено, има само един начин да разберем — каза Стив и се усмихна. Изчака за миг,
Патологът стрелна с поглед Пинчър и после се обърна към Стив. Докторът не беше поглеждал към съдебните заседатели, откакто Стив стана да го разпитва. След дълга пауза кимна с глава.
— Трябва да го кажете на глас, така че госпожица Ернандес да може да го отбележи в протокола — каза Стив и София го дари с прелъстителна усмивка. Виктория обърна очи в знак на отвращение.
— Да, докладът се записва на диктофон.
— И държите касетите в сейф в архива на моргата, нали?
— Да.
Стив се обърна към съдията.
— Ваша милост, моля за прекъсване на заседанието.
Съдията се сепна.
— Нали вече обядвахме?
— Да, сър, но обвинението трябва да достави оригиналния запис на доклада от аутопсията, за да може да го сравним с така наречения окончателен доклад.
— Протестирам — каза Пинчър. — Записът е поверителен.
Виктория, правният орел, скочи на крака.
— Напротив, Ваша милост. Според закона записът е публично достояние.
— Искът е закъснял — отвърна Пинчър. — Срокът за разкриване на доказателствата мина.
— Според делото „Брейди срещу Мериленд“ обвинението е длъжно да осигурява всички оневиняващи доказателства по време на целия процес — изстреля в отговор Виктория.
— Искате да кажете, че в записа има оневиняващо доказателство? — попита съдията. Вече наистина внимаваше.
— Искам да кажа, че щатският прокурор е виновен за възпрепятстване на правосъдието — каза Виктория и в залата се понесе вълна от шепот.
— Това е възмутително! — прогърмя гласът на Пинчър. — Настоявам адвокатът на защитата да бъде предупреден.
Мамка му, помисли си Стив. Нали уж тя му казваше да атакува с рапира, а не с боздуган?
Със сърдит поглед съдията удари с чукчето си и каза:
— Всички в кабинета ми! Веднага!
47.
Поетична справедливост
В коридора по пътя към кабинета на съдия Торнбъри Стив прошепна на Виктория:
— Ти ще мълчиш. Аз поемам оттук нататък.
— Защо? — Чувствата й бяха наранени.
— Беше страхотна. Но сега идва ред на голямото мохито, така че само ще стоиш отстрани и ще викаш за мен.
— Хайде нашите! — каза тя ядосано.
— Престани! Знаеш ли какво е първото правило при споренето със съдия?
— Да не влезеш в затвора?
— Да знаеш с кого си имаш работа. Да се съобразиш
— На това му се вика сводничество.
— Вика му се адвокатстване.
Настаниха се в кожените столове. Пинчър ги гледаше намръщено.
Съдия Торнбъри каза:
— Защитата отправи сериозно обвинение за нарушение на закона от страна на прокурора.
— Можем да го докажем — каза Стив.
— Добре, да изясним набързо нещата — каза съдията. — Искам съдебните заседатели обратно в залата, преди да са се хванали за гърлата като в „Дванайсет разгневени мъже“.
— Ако Ваша милост нареди записът с доклада от аутопсията да бъде доставен — каза Стив, — ще видите как обвинението е променило доказателство.
— Ако продължаваш с клеветническите си обвинения, ще те съдя — изрева Пинчър.
Разтревожен, съдията се изправи и започна да се разхожда пред лавиците с книги, разглеждайки заглавията им. Виктория също погледна натам. Къде беше правната литература? Имаше само съдебни трилъри, писани от адвокати: Търоу, Гришам, Скотолайн, Мартини, Мелцър, Грипандо, Лат, Мортимър, Марголън. И още десетина други. Виктория се почуди дали съдията изобщо чете истинска правна литература.
Пресегна се към най-горната полица, пипна книга на Луис Очинклос, после на Бари Рийд, една на Барбара Паркър и издърпа „Защитата се позовава на Кенеди“ на Джордж В. Хигинс.
— Искате да кажете, че прокурорът е натопил Катрина Барксдейл?
— Несъзнателно — каза Стив. — Господин Пинчър е убеден във вината на клиентката ми.
— Дяволски си прав — каза Пинчър.
— Чарлс Барксдейл е натопил Катрина — продължи Стив. — Щатският прокурор само е добавил малко босилек на брускетата.
Съдията седна на стола си с висока облегалка.
— Как един мъртвец може да натопи жена си?
Съдията е объркан, реши Виктория. Дали Стив щеше да се справи?
— Чарлс Барксдейл ни показва как. Говори ни от гроба.
Очите на съдията светнаха.
— Като По.
— Сър? — попита Стив.
— Едгар Алън По. „Издайническо сърце“.
— По-скоро като Агата Кристи.
Съдията нетърпеливо грабна един бележник.
— Има ли двоен обрат? Като в „Свидетел на обвинението“.
— Двоен обрат със салто — увери го Стив.
— Как започва историята? — попита съдията, любопитен като кученце.
— Една красива млада жена се омъжва за богат стар мъж — започна Стив.
— И го убива — намеси се Пинчър.
— Това е моята история, Рей, не твоята. Двойката — ще ги наречем Чарли и Кат — водят много активен и доста перверзен сексуален живот.
— Малко секс винаги добавя пикантен привкус на историята — каза съдията.
— Чарли наистина я обичал, именно затова следващият момент от сюжета е толкова болезнен. Той открива, че Кат има връзка с капитана на яхтата им.