Зелено дайкири
Шрифт:
Така че при повторното излагане на фактите беше склонна да преразгледа делото на господин Соломон. Съдеше го прекалено строго. Знаеше, че може да се държи оскърбително. Вероятно беше предизвикала лошото му държание със собственото си поведение. Следващия път, когато се видя със Соломон, обеща си тя, ще се извиня и ще се държа по друг начин.
Докато завиваше по Казорина Конкърс, умът й се насочи към задачата на дневен ред — „Щатът срещу Барксдейл“, — а Соломон не беше част от нея. Щяха ли да я обвинят в предумишлено убийство? Какви бяха доказателствата за това? Какъв беше мотивът? Което я доведе до друга мисъл — повече философска, отколкото юридическа. Защо всъщност съпрузите се убиват? Изглеждаше й толкова чуждо. Соломон каза, че е бил защитник на повече
Искаше да изглежда уверена пред Катрина, но напрежението започна да пълзи по гръбнака й. Представи си как Рей Пинчър дава пресконференция по време на вечерните новини. Укротява медиите като укротител на лъвове в цирка.
Може би трябваше да наеме фирма за връзки с обществеността. Да организира собствена конференция. Щеше ли да бъде етично? Нямаше организационна структура за процес с такъв висок обществен интерес.
Когато се отправи към залива, лек бриз раздвижи листата на извисяващите се в тревните площи по средата на шосето кралски палми. Мина покрай дузина постмодерни къщи, асиметрични бетонни кутии, проблясващи на утринното слънце. В дъното на пресечката, разположена върху един нос, заобиколена от трите страни с вода, се намираше Каза Барксдейл. Виктория премина през отворена порта от ковано желязо, мина през ромолящи бронзови фонтани и спря пред италианския палат от XVII век… построен през 1998 г. Майка й, която си падаше по красоти и джвъчки, щеше много да хареса мястото. Огромно имение с дворцови градини и лоджии, арки и белведере, заврънкулки и орнаменти. Вътре имаше мраморни стълбища и покрити с мозайка подове, ламперии от тъмно дърво и гипсови орнаменти по тавана. Зад главната къща, с лице към канал, който водеше директно към залива, имаше издаден басейн с покрито с мозайка дъно и каменна тераса. На покрития с плочи пристан стоеше направената по поръчка яхта с романтичното име „Кат Мяу“.
Виктория беше идвала на няколко благотворителни партита — коктейли и канапета на терасата под шатра с климатик. Всеки път Чарлс и Катрина вървяха, хванати за ръце, минаваха от гост на гост, разменяха няколко думи и благодаряха на всеки, че е помогнал на зоопарка, за симфонията или панаира на книгата. Дали после се бяха качвали горе, бяха сваляли официалните си тоалети и се бяха развилнявали с извратените си играчки?
Беше идвала на партитата с Брус, разбира се. Странно, че се сети за него точно сега. Мисълта за Брус изобщо не се връзваше с мисълта за извратени играчки. Соломон не беше много далеч от истината. Сексът с Брус не беше лош, но беше предсказуем. Е, голяма работа, че не се люлееха на трапец! Тя не се оплакваше, макар че думата, която понякога й идваше на ума по време на напъните на Брус беше „усърдие“.
Издишаше на къси и равномерни интервали, сякаш пробягваше маратон. И също като бегачите на дълги разстояния беше издръжлив. Дотолкова, че понякога я претриваше до десетия километър.
Беше опитвала разни тактики да го позабърза. Езикът в ухото само го гъделичкаше и го забавяше. Смяната на позите и търсенето на нова точка на триене също не даде резултат. Но маратонците бяха за предпочитане пред спринтьорите, да не споменаваме пък тези, които не можеха да притичат по улицата. Освен това можеше да го научи, можеше да впрегне мотора. Досега Брус беше надминал всички минимални съпружески стандарти във всяко отношение, така че сексът изобщо не беше проблем.
Докато се приближаваше до входната врата, Виктория оправи полата си. Беше облечена в един от любимите си делови тоалети. Двуредно сако „Дзанела“ на тънки кафяви райета с широки ревери и разкроена надолу пола с дължина малко под коляното. Изчистена тъмнокафява копринена блуза и семпли — макар и неразумно скъпи — обувки „Прада“ с каишка през глезена. Само обувките бяха нови. Останалото, което щеше да струва поне 1200 долара в някой бутик, беше купила за една пета от тази цена от магазина за дрехи втора употреба в Сърфсайд.
Носеше велурено куфарче, вътре беше договорът, който саморъчно беше написала. Той
Тя се приближи до триметровата врата, украсена с волути, която я накара да се почувства като в испански манастир. Натисна звънеца и след миг икономката от Хондурас — ниска, набита жена с бяла униформа — отвори вратата.
— Те estan esperando, senorita.
„Те ви очакват“. Испанският на Виктория беше поносим.
В Маями нямаше друг начин. Но това ли беше казала икономката? _Те?_
Обувките й чаткаха по покритата с мозайка тераса на фоайето, докато Виктория вървеше след жената. Прекосиха една библиотека с хиляди томове, много от които бяха редки първи издания. Чарлс Барксдейл беше както сериозен колекционер, така и сериозен читател и често цитираше класиците. Следваха салонът за билярд и всекидневната с огромно каменно огнище в италиански стил. После излязоха през двойни врати и се озоваха в красиво оформен парк с покрита лоджия. Дочу тихото ромолене на вода от фонтана с плюещи херувимчета. Но чу и още нещо. Мъжки смях. Груб, просташки смях на търговец на коли, който току-що ти е пробутал кола с екстри, от които нямаш нужда. Заприличай на смеха на…
Не можеше да бъде!
Заобиколи фонтана и го видя, седнал до маса от червено дърво. Стив Соломон, хитрият, потаен кучи син. Носеше син блейзър със златни копчета над розово поло и бели панталони.
Златни копчета, розово поло, бели панталони!
Като някой банкер от Грийнуич в яхтклуба. До него седеше Катрина Барксдейл и се смееше с трепета на присмехулник. Прекалено много се забавляваше за жена, която щеше да бъде обвинена в убийство. Беше с яркочервено дълбоко изрязано горнище с презрамка само на едното рамо. Цепнатата пола беше бяла и с много ниска талия и излагаше на показ отгоре шоколадовия й корем чак до под бюста, а отдолу — голяма част от хълбоците й. Беше обута със сандали с каишки и ноктите й бяха червени като потника. Не, това не ставаше за ареста.
— Виктория — изчурулика Катрина. — Ела при нас.
Гримът на Катрина беше малко тежичък за понеделник сутрин. Гарвановочерната й коса се спускаше по раменете и стигаше до млечнобелите й гърди. Това й придаваше вид на мелба с течен шоколад.
Когато Виктория се приближи, Катрина кръстоса дългите си крака и цепката се плъзна още по-нагоре по бедрото й.
— Виктория, точно за теб говорихме.
— О, така ли? — Виктория се насили да се усмихне, но очите й останаха сериозни.
Знаеше, че Катрина е родена под името Маргарет Катерин Густафсон в Кун Рапидсон, Минесота. Не че тя криеше произхода си. Напротив, разправяше надълго и нашироко за всяка стъпка нагоре. Беше подхвърляла пламтящи бухалки по мачовете на „Сейнт Клауд Стейт“, после играла снежна принцеса на кънки в пътуващото шоу „Айс Къпейдс“. Според клюките, които се носеха в „Ла Горе Кънтри Клъб“, Катрина си допълвала към заплатата, като нощно време въртяла други бухалки в различни хотелски стаи по време на турнетата. После шоу с пера и голи цици в Лае Вегас, където се запознала с наскоро овдовелия Чарлс Барксдейл и това било любов от пръв двоен аксел. Поне за него. Виктория предпочиташе да вярва, че и Катрина е обичала Чарлс, но когато бедно девойче се ожени за по-възрастен богат мъж, винаги остават въпроси. Пинчър със сигурност щеше да ги повдигне.
— Колко умно от твоя страна да работиш заедно със Стивън — каза Катрина. — Точно ми разказваше за всичките си вълнуващи дела.
Това не може да е истина, помисли си Виктория. Вече почти очакваше някоя ниско кръжаща чайка да пусне поредното лайно отгоре й.
— Здравей, партньоре!
Стив скочи и дръпна един стол. Съвършеният джентълмен. Съвършеният готов да те прекара, да ти отмъкне клиента и да ти задигне делото джентълмен. Точно когато отвътре й беше станало толкова мило и приятно, той я беше изиграл жестоко.