Зелено дайкири
Шрифт:
— Не съм идиот, вулво — извика Боби.
— Боби! Това е много грозна дума — каза София.
— Не, не е — запъна се момчето. — Вулва. Съществително, шестнайсети век. Идва от латинското volva, значи утроба.
— Научил си наизуст речника? — попита Виктория.
— Не целия. Искаш ли да играем на имена?
— Не знам как се играе.
— Кажи му едно известно име — намеси се Стив.
— А президентът Джордж У. Буш?
Момчето присви очи зад дебелите очила
— ДЖУДЖЕТО ИЗТЪРБУШ НАПРЕД.
— Браво! — каза Стив.
— Казва се ангиограма — поясни София.
— Анаграма — поправи я Боби.
— Как го направи? — попита Виктория.
— Буквите се носят в главата ми и аз ги хващам. Кажи ми друго име.
— Моника Люински.
Боби се замисли за миг и после каза:
— И МОНИ ИСКА КЛЮН.
— Леле! — възкликна Виктория.
Стив седна на канапето.
— Боби страда от сетивно разстройство…
— Откакто мама ме държа заключен в клетка за кучета една година — допълни Боби.
— Мили Боже! — каза Виктория.
— Лявото полукълбо на Боби един вид се е изключило — каза Стив. — Имплицитна памет, логично и последователно мислене. Но дясното му полукълбо се е засилило. Експлицитна памет, навици и процедурно мислене.
— Мога да помня разни неща — обясни Боби.
— Изчели сме много медицинска литература заедно — каза Стив.
— Ние сме най-добри приятели — добави Боби. — Ще живея при чичо Стив, докато порасна достатъчно, за да забърша Джена Джеймсън.
— Съседка ли ти е? — попита Виктория.
— Не.
— Актриса е — поясни Стив.
— Май не съм гледала нейни филми — каза Виктория.
— „Дженатилия“ — побърза да изброи Боби. — „Устни услуги“, „С един, с всички“.
— Трябва да вървя — каза Виктория.
— Ще дойдеш ли пак? — попита Боби.
— Щом като веднъж е дошла… — Стив погали Боби по косата и го погледна с нескрита обич. Нямаше я нахаканата усмивка, измамническите номера. Вкъщи, с племенника си, Соломон е съвсем друг човек, помисли си Виктория.
Момчето коленичи на канапето и протегна дясната си ръка към Виктория и разпери пръстите си като ветрило.
— Виж го ти него — каза Стив. — Иска да си докоснете ръцете.
Виктория вдигна дясната си ръка и двамата допряха пръсти и длани.
— Също както с мама — каза Боби. — Само дето няма прозорец.
— Прозорец? — попита учудено Виктория.
— Стаята за посещения в затвора — поясни Стив. — Когато Боби беше малък, майка му беше в затвора и двамата се докосваха от двете страни на стъклото.
Виктория не искаше да притеснява Боби и да го пита защо майка му е била в затвора. В очите му зад очилата се криеше тъга и уязвимост.
— Моля те, ела пак — каза Боби.
— Ако чичо ти няма нищо против.
— Когато пожелаеш.
— До
— Не се и съмнявам.
Стив изпрати Виктория до вратата.
— Успех с делото. Ако имаш нужда от съвет, просто се обади.
Соломон изглеждаше искрен, помисли си Виктория, когато прекрачи във влажната нощ и се отправи към колата си. Какво изпитваше, чувствата й се бяха объркали като разплетена прежда? Нотка на разочарование, може би. Щяха да й липсват искрите, които изскачаха, щом кръстосаха мечове. Имаше странното усещане за нещо свършило още преди да е започнало.
— Виктория, почакай! — извика Стив и забърза по каменната пътека към нея.
Незнайно защо вълнението зажужа в нея като пчела срещу прозорец. Какво искаше той?
Стив й подаде обувката „Гучи“ от змийска кожа.
— Забрави я — каза той, после се запъти обратно към къщи и затвори вратата.
3.
Законите на Соломон
Никога не пия преди мръкнало… преди два часа… преди обяд… преди да ожаднея.
13.
Крадецът на дела
Може би го осъдих прибързано, мислеше си Виктория на сутринта след посещението си у Соломон. Е, в съда се правеше на каубой, стреляше наслуки по всичко, което се движи. Но у дома показваше и нещо друго. Освен гърдите си.
Независимо от всичките си недостатъци Соломон явно обичаше племенника си, а и момчето го обожаваше. Толкова малко мъже в днешно време бяха подходящи кандидати за бащи. Ако Соломон можеше да се излекува от няколко дузини вбесяващи черти, можеше да се окаже желана партия за някоя жена.
Виктория разсъждаваше над всичко това, докато караше под сянката на банановите дървета по Олд Кътър Роуд на път за къщата на Катрина Барксдейл. Даде газ и задмина един училищен автобус — опасна маневра на път с две платна, който се виеше по крайбрежието. Но времето беше главното, както обичаха да казват адвокатите. Заседателите се събираха тази сутрин. Беше плъзнал слух, че Катрина ще бъде обвинена в убийство до следобед. Виктория трябваше да подпише договора си и да я подготви за предстоящия арест и задържане под стража.
Докато все още преповтаряше снощните събития, осъзна, че Соломон я беше изненадал и с още нещо. Благородно се беше оттеглил от делото „Барксдейл“. Може и да не беше абсолютна акула, в края на краищата. Сега като си помислеше, имаше и други моменти, когато беше показвал човещина. Не я ли защити пред Рей Пинчър?
„Ще стане много добра, ако не изцедиш живота от нея.“
А и Боби беше повторил думите на чичо си: „Тя е хубава и умна и е най-добрият новобранец, когото някога съм виждал.“