Зелено дайкири
Шрифт:
„По дяволите, как може да съм толкова наивна!“
— Студен чай? — попита Стив, като се пресегна към каната, докато плъзгаше стола зад нея. — Ако езикът не ме лъже, това е нар.
— Наистина е нар — отвърна Катрина. — Добър език имаш, Стивън.
„Добър език? Наистина ли каза това?“
— Вероятно и двамата ще желаете нещо по-силно — продължи Катрина.
Дори и пред надвисналата опасност от затвор, тя не беше забравила етикета на Гейбълс Истейтс. Виктория се насили да запази спокойствие.
— Не,
— Стивън? — попита Катрина.
— Обикновено не пия преди залез слънце — отвърна той. Превземаше се.
— Някъде по света слънцето сигурно вече е залязло. — Гласът на Катрина се завъртя като вино в кристална чаша.
— В такъв случай един малък малцов скоч, ако имате.
— Какво ще кажете за двайсетгодишно „Гленморанджи“?
— Като неделна разходка в гората — измърка той. — Три пръста чисто са ми достатъчни.
Катрина кокетно се усмихна и позвъни на икономката. Виктория хвърли на Стив поглед, който можеше да остави изгаряния втора степен, и попита:
— Какво пропуснах?
— Стивън ми разказваше, че сте станали съдружници — каза Катрина.
— Нима?
— „Соломон и Лорд“ — продължи Катрина.
— А ти какво каза на Стивън? — попита на свой ред Виктория, опитвайки се да не изпусне парата, която се надигаше отвътре.
— Всичко. Какво се случи онази нощ. И други нощи. Той ще ти разкаже.
— Нямам търпение.
— Повярвай ми — каза Катрина — има подробности, които ме карат да се изчервявам.
„Как можем да го видим под трите пръста фон дьо тен?“
— За човек на неговата възраст Чарли имаше особени желания. — Смехът на Катрина иззвъня като джоб, пълен с монети.
Вдовицата Барксдейл явно доста добре понася тежката загуба, помисли си Виктория.
— През нощта, когато се случи — продължи Катрина, — Чарли имаше някаква вирусна инфекция на стомаха и си мислех, че няма да му се лудува. Но той измъкна латекса и кожите и нагълта сто милиграма виагра. Искам да кажа, че неразположението изобщо не го спря.
— Удобно ли е да поговоря със съдружника си за момент — попита Виктория, като сложи ръка върху ръката на Стив, след което здраво заби нокти в китката му.
— Не се бавете — каза Катрина и намигна на Стив.
Виктория дръпна Стив да стане и го поведе към терасата.
Спряха под сянката на мостика на „Кат Мяу“.
— Какво си мислиш, че правиш? — Виктория се стремеше да говори шепнешком, но излезе като свистене от спукана гума.
— Разпитвам клиента ни.
— Моят клиент.
— Мисля, че ме хареса.
— И дог би харесала, стига да има топки.
— За твое добро е Виктория. Имаш нужда от мен.
— Ти ме излъга. Снощи ми каза „Твое е.“
— Беше полулъжа. Половината е твое.
— Точно когато започнах да си мисля, че у теб има нещо човешко.
— Наистина ли? Благодаря.
Изглеждаше искрено трогнат,
— Сигурен съм, че ще работим страхотно заедно.
— Забрави. Ще докладвам пред Колегията.
— Да не забравиш да им кажеш, че си заблудила Катрина за опита ти като адвокат. Лошо. Много лошо.
— Заплашваш ли ме?
— Опитвам се да насоча гнева ти в друга посока. Помисли си колко добре ще се почувстваш да победиш Пинчър в съда.
— Почти толкова, колкото и да те видя лишен от адвокатски права.
— Когато казах, че имаш закваска на страхотен адвокат…
— Беше лъжа. Случайна реплика.
— Беше истина.
— Забрави го. Не мога да работя с теб.
— Прекалено късно е. Катрина вече ми написа чек. На името на Соломон и Лорд.
— Няма такава фирма. И никога няма да има.
Стив се извърна да погледне към парка и махна с ръка на Катрина.
— Добре. Фирма за едно дело сме. Печелим, губим или се оттегляме, после се разделяме. Но засега…
— Не става. Ще кажа на Кат, че си мошеник и измамник.
— Ще заприличаме на клоуни. Никой от нас няма да получи делото.
— Копеле такова! Нищожество! Лайномет!
— Продължавай! Изкарай всичко навън.
Бяха застанали на ръба на пристана, огромната яхта се издигаше над тях. Еднометров метален гафел беше закачен на куки, монтирани на пилони. Можеше да го грабне, да му разбие черепа и да го бутне във водата. Ако се опиташе да изпълзи на брега, щеше да го удари. Отново. И отново. Щеше да гледа как се свлича в безформена купчина от натрошени кости и кървава пяна. Оправдано убийство. Нямаше съдебни заседатели, които биха я осъдили.
— Повярвай ми — каза той. — Някой ден ще ми благодариш.
— Някой ден ще те убия.
— И да ти харесва, и да не ти харесва, двамата сме свързани.
Бясна, тя се завъртя така, че да не го гледа. Нуждаеше се от план. Можеше да го разбие на парчета, в това нямаше никакво съмнение. Но какво щеше да си помисли Катрина? Че не може да си обърше сама задника. Соломон беше прав, дявол да го вземе. Отвореше ли си устата, и двамата губеха.
Тя се завъртя с лице към него.
— Наистина ли написа чек?
Като се усмихна като гущер на припек, Стив потупа джоба на сакото си.
— Тук е. Десет хиляди долара.
— Десет хиляди? За убийство? Шегуваш ли се? Трябваше да е шестцифрен.
— Естествено, че трябваше. Но децата на Барксдейл са подали иск срещу Катрина за „опетняване на името му“, всички пари са блокирани. Няма почти нищо на свое име.
— Има повече от десет хиляди.
— Боже, от един ден си на свободна практика и вече се овълчи! Виж, ще се сдобием с известност, която струва милиони, а ако спечелим, парите се освобождават и на нас ни се плаща.