Зелено дайкири
Шрифт:
[* Марка скъпи обувки. — Б.пр.]
— Мислих за това.
— И?
— Няма ли да е страхливо от моя страна? Разбиват ме в съда и се скривам в някой офис?
— Стига, Вик. Няма какво да доказваш. Жениш се за господин Съвършен. Остави го да плати товара.
Естествено, би било толкова лесно, помисли си Виктория. Напрежението ще спадне, ще хвърля документите от входящата кутия в изходящата. Какъв щеше да е най-големият стрес?
„Има проблем, госпожо Лорд. Извлечението от банката не е заверено
Може би трябваше да приеме. Кой би я обвинил?
Но тя каза: „Не мога да го направя.“
— Добре, но ако аз се омъжвах за човек като Брус, не бих работила нито ден повече. Естествено, нямаш ни най-малка представа какво значи да си търсиш съпруг в днешно време.
— Ще си намериш някого.
— Лесно ти е да го кажеш. Ти прибра голямата награда. Няма нищо освен Питър-Пановци, бракофоби, мамини синчета и лекета. Понякога всичко това накуп в една опаковка.
— Изчакай малко — отвърна Виктория.
— Споменах ли мъжете, които не знаят, че са обратни?
— Това възможно ли е?
— Или тези, които очакват да им духаш само защото са се изръсили за някой омар.
— Стига де!
— Вярно е. Точно след лимоновия пай.
— Извадих късмет с Брус — заяви Виктория. — Знам това.
— Късмет? От завист чак контактните ми лещи позеленяха.
Според Виктория всяка връзка се дължеше на добър или лош късмет. Каква е вероятността да се пресегнеш към най-горната лавица за най-новия съдебен трилър на Лиза Скотолайн точно когато покрай нея минава висок рус мъж? Брус беше издърпал „Убийствена усмивка“ и беше настоял да я плати. После я покани на кафе. Книжарница „Букс енд Букс“ беше по-добро място за срещи, отколкото „Саут Бийч Клуб“.
Джаки беше права. Брус беше награда. Красив и стабилен, мил и всеотдаен. И начетен, нищо че литературните му навици се въртяха най-вече около „Как да спестим данъци чрез офшорни дружества“.
— Обзалагам се, че нямаш дори списък с неща за преправяне у Брус — продължи Джаки.
— Какво искаш да кажеш?
— Вредни навици. За всеки мъж, с когото излизам, си записвам всички промени, от които има нужда, за да покрие Минималните съпружески стандарти. Например любимата му музика от футболното шоу в понеделник.
— Много вдигаш летвата.
— Миналия петък. Сляпа среща в „Блу Доор“. Мина толкова зле, че ще си стоя у дома и ще си галя котенцето.
— Давам ти най-много седмица.
— Сериозно, Вик. Никакви срещи. Само аз и моят… — тя издаде жужащ звук — … малък приятел.
На вратата пак се позвъни и Виктория се запъти към фоайето.
— Може това да е Джордж Клуни.
Оказа се куриер с подаръци: тропически букет, бутилка „Кристал“ и тайнствена кутия, опакована в сребристо фолио. Виктория ги занесе на масата в трапезарията.
— Брус е най-грижовният мъж на света —
— Вярно е — отвърна Виктория, докато вадеше найлоновата панделка от цветята и разглеждаше плика с картичката. — Но не е от него.
— Тогава от кого е? Отвори го, отвори го!
Виктория скъса плика и извади картичката.
— От най-нахалния мъж на света.
— Соломон? Онзи адвокат ли?
— Оставя ми съобщения, кани ме на обяд. Казва, че щял да ми помогне да си намеря работа, но всъщност иска да му помогна да се добере до делото „Барксдейл“.
— Ето още една причина да го поемеш ти самата.
Можеше ли да го направи? Виктория се чудеше. Да грабне телефона и да си изпроси делото? Щеше да е толкова нетипично за нея…
— Какво има в кутията? — настоя Джаки.
Виктория махна фолиото, отвори кутията и извади едната обувка Гучи от змийска кожа.
— Лявата ми обувка — каза тя.
— Ако дясната е под леглото на това лошо момче, ще кажа на Брус.
— Забравих ги в съда. Соломон няма да ми даде другата, ако не му се обадя по телефона.
— Да няма фетишизъм към обувки? — Джаки разгледа шестсантиметровия ток с критичен поглед. — И което е по-важно, готин ли е?
— Предполагам, ако си падаш по такъв тип мъже.
— Какъв?
— Като лисица. Опасна лисица с огромна опашка…
— Ох!
— Гледа те така, сякаш върти някакъв номер на целия свят.
— Звучи божествено. Може би трябва да ни запознаеш.
— Нали щеше да си стоиш вкъщи и да си галиш котето?
— Свършиха ми батериите.
— Повярвай ми, не ти трябва да се забъркваш със Соломон.
— Не ти говоря за вечно. А за секси вторник вечер.
— Джаки! — скара й се Виктория с тон, който напомняше на Кралицата. — Заслужаваш много повече от Стив Соломон.
— За себе си ли пазиш това лошо момче?
— Да не си луда! Ще се омъжвам за Брус след един месец.
— Последна забивка с напълно неподходящ мъж. Абсолютно наложително е.
— Кой казва?
— „Космополитън“. — Джаки загреба остатъка от морковената торта и с пълна с крем уста каза: — Няма ли да се радваш да видиш физиономията на Соломон, ако Катрина ти стане клиентка?
Мисълта беше съблазнителна, но можеше ли да го направи?
— Никога не съм водила дело за убийство.
— Хайде! Направи го.
Може би Джаки беше права. Може би трябваше да е по-агресивна, да не се тревожи за съда. Докато си мислеше за това, започна да проумява. Нямаше скрити диаманти. Поне не скрити в мазилката или заврени зад абажурите на лампите.
„Единствените диаманти, които някога ще открием, са тези, които сами създаваме.“
Трябваше да помисли какво ще каже, да си нахвърля бележки… майната им на бележките! Щеше да направи като Соломон.