Зелено дайкири

Ливайн Пол

С уважение, д-р Лиса Равкдрайв

29.

Всичко, от което се нуждаеш, е любов

— Глупости! Пълни глупости!

Стиснал доклада на Равкдрайв в едната си ръка, Стивън притискаше торбичка с лед към слепоочието си с другата, докато нервно кръстосваше офиса. Разхлабена вратовръзка, почервеняло лице, цицина колкото дръжката на вратата на челото. С тъмни кръгове под очите. Изглеждаше като разгневена миеща се мечка. Виктория седеше на бюрото си и го наблюдаваше

притеснено. Боби се беше настанил с кръстосани крака върху един стол и беше заровил глава в някаква книга.

— Почакай Равкдрайв да ми падне в съда — каза Стив.

— Чувствам се ужасно — каза Виктория. — Може би ако не бях избягала от масата…

— Това няма нищо общо. Тя те харесва. Казва, че моят живот е хаотичен. Освен ако не си в кома, чий живот не е?

— Може би трябва да се успокоиш, преди да започнеш да мислиш върху стратегията си за процеса.

— Спокоен съм!

— Искаш ли да поговорим за взлома? Наистина ли смяташ, че е бил Манко?

Той хвърли торбичката с лед на бюрото си.

— Че кой друг би могъл да е?

Бяха обсъждали това с часове снощи, когато Стив се довлече пребит и подгизнал вкъщи. Взломаджията беше проучвал. Куфарчето на Стив беше преместено, но от къщата не беше взето нищо. Касетата със записа от охранителните камери си беше във видеото, където я беше оставил. Какво беше търсил? Дотук нямаше никакъв смисъл. Какво щеше да постигне, ако откраднеше касетата, след като Пинчър имаше презапис.

— Ще притиснеш ли Манко? — попита тя.

— Не без доказателства.

— Вчера го обвини в убийство, макар да знаеше, че е невинен, но днес няма да го обвиниш във взлом, който смяташ, че е извършил?

— Да видим какво ще излезе от експертизата на лентата.

— Една муха влезе в стаята през прозореца над контейнера за боклук и Стив я цапардоса с доклада. Точен удар. Той отново отвори доклада и прочете на висок глас:

— „Известен със странното си поведение в съда“. Равкдрайв ме намрази още от първия ден.

— Защото не я оправи — каза Боби, без да вдигне поглед от книгата. — Не пъхна отвертката си в бараката й за инструменти.

— Боби, държиш се неприлично — каза Виктория.

— Да, стига простотии — скара му се Стив.

— Никой мъж няма да се метне в нейния тунел на любовта — отвърна Боби. — Ще го кажа на съдията.

— Ще го кажеш друг път! — извика Стив.

— Няма да се гмурне да търси перли в брадатата й мида.

— Боби, престани!

— Да схруска сандвича й с шунка.

— Стига, хлапе. Дай да видя какво четеш?

Като вдигна карираната книга, Боби каза на отличен френски:

— „Обесване, душене, удушаване, удавяне“.

— Ако е порно, веднага я остави.

— Наръчник на следователя от деветнайсети век.

— Остави я. Не е подходяща за дете.

— Подходяща е.

— Равкдрайв е на друго мнение. Искаш

да те вземе ли?

— Не! — извика Боби и започна непрекъснато да го повторя. — Не, не, не, не, не…

— Боже, съжалявам!

Момчето се клатеше на стола. Виктория си спомни първата вечер в къщата на Соломон. Боби беше стрелял по нея с воден пистолет, после се беше втурнал вътре, беше се сгушил на канапето и беше започнал да се люлее напред-назад, заключен в някой тъмен килер на съзнанието си.

— Не, не, не, не, не, не, не…

Момчето е с разбити нерви, помисли си тя. Ако се държеше така и в съда, Стив нямаше никакъв шанс.

— Боби, искаш ли да играем на анаграми? — попита тя само и само да го успокои.

— Не, не, не, не, не, не, не…

Стив се приближи до Боби и разроши косата му. Момчето извъртя глава, така че ръката на чичо му да го погали по бузата. Миг по-късно Боби търкаше лице в ръката на Стив като доволно коте. После вдигна старата френска книга по съдебна медицина и започна да чете, все едно нищо не се беше случило.

Стив продължи да крачи, като замахваше с навития на руло доклад към въображаема бейзболна топка или към въображаема Равкдрайв, Виктория не знаеше кое от двете. Тревожеше се и за двете момчета Соломон. Боби вървеше назад, а Стив беше прекалено избухлив. Случаят на Боби изискваше логика и трезв разум, стратегия и финес, а Стив планираше артилерийска атака.

— Ще разоблича тази шарлатанка — каза той. — Какви са й заслугите? Изпитва ли поне грам състрадание? Дава ли си сметка, че любовта е по-важна от диаграми и тестове?

— Стив…

— Заведох Боби в болницата й. Опитаха се да му вкарат система с валиум за някакви изследвания и аз отказах категорично.

— Кои са експертите ти? Каква е стратегията ти?

— Знаеш ли как мирише в тази болница? На амоняк и белина. Ако мога да докарам тази воня в съда, никой съдия не би присъдил Боби на държавата.

Неудържим е, помисли си тя. Никакво чувство за обективност. Никакъв план.

— Ако изгубим — каза Стив, — събирам си багажа.

— Ще се откажеш от адвокатството и ще станеш беглец?

— Ако се наложи.

— Мислил ли си да наемеш адвокат?

— Кой може да се справи по-добре от мен?

— Някой, който не е свързан емоционално.

— Марвин Умника ли имаш предвид? — по гласа му личеше, че е раздразнен. — Който сам се представлява в съда, има кретен за клиент.

— Марвин е прав.

— Не и този път. Главното в защитата ми е, че любовта побеждава всичко.

— Не го ли пробвахме вече? — попита Виктория. — „Катрина обича Чарлс“?

— Това бяха брътвежи за пред съда. Любовта не се измерва с часовници и диаманти. Любовта означава да поставиш другия на първо място. Боби има нужда от някого, който ще направи всичко за него. Той има нужда от мен.