Зелено дайкири
Шрифт:
— Ти си Вик. Бойна тревога. Един страшен пич идва при теб.
Брус Бигбай с двуреден тъмносив костюм и тънка пастелна на цвят вратовръзка се понесе през вратата, целуна Виктория по бузата и отвори куфарчето си с едно движение.
— Мразя да нахлувам така, съкровища. Здрасти, Стиви — протегна и двете си ръце. — Боже, лицето ти!
— Порязах се при бръсненето — каза Стив.
— Скъпи, какво правиш тук? — попита Виктория.
— Имаме да свършим хиляди неща — той издърпа една папка от куфарчето си. —
— Добре съм. Гледай си кратуните, Брус.
— Внимавай с обноските, съдружнико — предупреди го Виктория.
— Авокадото не е кратуна, Стив — каза Бигбай.
— На кого му пука!
— Стив! — Виктория го погледна.
— Извинявай, Брус — разкая се Стив. — Имах лош ден.
— Няма проблем, Стив. Разбирам.
Какъв чудесен човек, помисли си Стив. Толкова уравновесен. Толкова непоклатим. Толкова досаден. Стив осъзна, че едновременно с досадата изпитва и завист към него. После се почувства виновен за това. Беше длъжник на Бигбай, все пак той се беше опитал да му помогне с Равкдрайв, нищо че не се беше получило. Искаше да се извини за това, че се беше държал като кретен преди малко. Като насила придаде жизнерадостна нотка на гласа си, той попита: — Какво ново във фермата, Брус?
— Полярен фронт се приближава насам. До неделя може да се наложи да палим огньове.
— Ако имаш нужда от помощ, на твое разположение съм. — Стив не знаеше какво би било по-лошо: да му замръзне задникът или да гледа как Бигбай се гушка с Виктория край пламъците на някой от огньовете. — Сериозно ти говоря, ако искаш да ти подпаля полетата, обади се.
— Пали се захарната тръстика, а не дърветата с авокадо. Но ти благодаря за предложението — Бигбай сниши гласа си и прошепна: — Вик ми каза за доклада на докторката. — Той хвърли поглед към Боби. — Можем ли да говорим пред…
— Не съм глух, тъпако — каза Боби.
— Боби! — скара му се Стив.
— Аз съм виновен — отвърна Бигбай. — Извинявай, Робърт.
— За какво си дошъл, скъпи? — намеси се Виктория.
На Стив му се стори ядосана. Е, не каза: „Какво, по дяволите, търсиш в офиса ми, когато имам толкова много работа?“ Но в гласа й се усещаше нотка на раздразнение.
— Сватбата, съкровище — каза Бигбай. — Помниш ли?
— Само за нея говори — каза Стив и Виктория го погледна предупредително.
— Малко съм заета точно сега — каза тя.
Бигбай разпростря съдържанието на папката си върху бюрото й.
— Разпределение на гостите, цветята, подборът на музиката, речите, които трябва да се пишат. Скъпа, наистина изоставаме.
— Съжалявам, Брус, но в момента тук е лудница.
— Знам. Знам. Убийството и всичко останало, но…
— Вижте, ще изляза да се поразходя по плажа — каза Стив. — Вие двамата останете и се разберете кой къде ще седне. — Предпочиташе някой
— Може да ни помогнеш за менюто — каза Бигбай.
— Аз обичам барбекю — каза Стив.
— Само ако се прави с тофу — напомни му Бигбай.
Стив се изправи.
— Ще съм на плажа на Тен Стрийт, ако ви дотрябвам.
— Там не е ли за монокини?
— Странно, никога не съм обръщал внимание.
— Чакай малко, Стив. Искам да те помоля за една услуга.
— Каквото поискаш, Брус.
— За мен ще е чест, ако бъдеш един от шаферите ни.
— Аз? Нямам никакъв опит.
— Ще се научиш на репетициите.
— Не знам. Ако някой се спъне и падне, може да ме съди.
— Помисли си. И къде искаш да седнеш в църквата — от страната на булката, или от страната на младоженеца?
— От еврейската страна — каза Стив.
Интеркомът избръмча отново и Сеси съобщи, че се обажда щатският прокурор Пинчър. Стив и Виктория се спогледаха — _Какво иска?_ — и Стив натисна говорителя.
— Здравей, Рей, изтръгна ли някакви показания днес?
— Открих това, което искаше от мен — в гласът му се долавяше игрива нотка.
— Супер! Ще изпратя куриера си.
— Ти нямаш куриер.
— Забравих. Бъди приятел и изпрати един от твоите да ми го донесе.
— О, мисля, че със съдружничката ти трябва да дойдете дотук, пронто.
— И защо? — Стив чу смях зад гърба на Пинчър. Представи си кабинет, пълен с неговите лакеи.
— Защото искам да ти видя физиономията, когато защитата ти отиде право в царството на Хадес. — Отново се чу угоднически смях. Телефонът щракна и връзката прекъсна.
Стив се обърна към Виктория:
— Пинчър се кани да ни изнудва, но не знам с какво.
— Колкото по-бързо разберем, толкова по-добре.
— Добре. Да вървим.
Виктория събра част от листовете и ги подреди в куфарчето си. Никаква неразбория, никакво суетене. Стив се възхищаваше как изведнъж ставаше делова и се подготвяше за битка.
— Съжалявам, скъпи — каза тя. — Менюто и разпределението на местата ще трябва да почакат.
— Ами цветята? — попита Бигбай.
— Ти ги избери. Сериозно, Брус, ти повече ги разбираш тези неща.
— Щом казваш — въздъхна Брус разочаровано.
— Аз си падам по пауни — каза Стив и се запъти към вратата.
8.
Законите на Соломон
Има лайна, знам, които няма да изям.
31.
Моят съдружник
— Какво ти е на лицето, Соломон? — попита Рей Пинчър. — Секретарката ти ли те наби?
Стив се усмихна а ла Джак Никълсън и каза:
— Жена ти се превъзбуди и си преметна крака прекалено бързо.