Зелено дайкири

Ливайн Пол

Но защо му беше на Манко да нахлува с взлом в дома му? Защо не в офиса? Колкото и да беше странно, Стив бе взел касетата у дома, за да я гледа на по-добро видео. Но Манко нямаше откъде да го знае. Беше прекалено объркано, за да може да го проумее, особено когато усещаше главата си като кофа, пълна с мокър цимент.

Сега на кея, докато вълните леко се разплискваха в корпуса на яхтата, Стив отново опита да си представи бягащата фигура? Колкото Манко ли беше висок? Преследването в тъмното не ти дава голяма възможност за описание. По дяволите, хората посред бял ден се

затрудняват да опишат нападателите си.

С едната ръка върху кърмата, стиснал в другата греблото, той се вглеждаше в мрака на кокпита.

— Тук ли си, Манко?

Нищо.

— Излез. Трябва да поговорим.

Пак нищо.

После усети как една от талпите леко се подгъва под краката му. Стив се извърна, видя проблясък на метал и бързо се наведе. Нещо профуча над главата му. Онзи със скиорската маска размахваше тежък месингов крик, който раздели косата на Стив. Напразният замах изкара мъжа от равновесие и той залитна. Стив завъртя хълбоци и замахна с греблото, като се прицели в главата му, но от клекнало положение не можа да улучи ъгъла. Греблото удари мъжа по рамото и той залитна назад, но не падна.

— Шибаняк! — прошепна мъжът. Изправи се отново на крака и замахна с винча.

Стив вдигна греблото, за да парира удара, който така и не дойде. Мъжът се разсмя, престори се, че замахва още веднъж, и след това се прицели в лицето на Стив. Стив отблъсна крика с греблото. Ох! Изкълчи си китката, сякаш беше цапардосал с бухалката си бърза топка. Греблото отхвръкна от ръката му.

„Мамка му!“

— Имам да ти връщам, шибаняко! — каза мъжът, стиснал здраво крика в дясната си ръка.

— Защо не си свалиш маската и ще се разберем като приятели — предложи Стив, сякаш щяха да се споразумяват за застрахователен иск.

— Оди се шибай, шибаняко!

„Оди се шибай, шибаняко?“ При такъв ограничен речник нищо чудно, че пичът беше станал престъпник.

Мъжът направи крачка към Стив и той отстъпи назад. Единият му крак се подхлъзна и излетя нагоре. Чу трясък на стъкло, когато разби с глава лампата на кърмата и политна в черната вода. Беше сигурен, че е паднал с плясък, но странно защо не чу нито звук и не усети да потъва.

За миг му причерня и Стив се почуди: ако съм в безсъзнание, как мога да го осъзнавам?

Докато потъваше в дълбокия канал, обвит от студената вода, той беше в онова сивкаво състояние между деня и нощта, съзнанието и безсъзнанието. Замаян, но все пак достатъчно в съзнание, за да усети страх.

Страх да не се удави.

Страх от алигатори.

Страх, че мъжът може да скочи във водата и да му разбие черепа.

Стив отвори очи и се изненада, че всичко му е още черно.

„Естествено, че ще е черно. Аз съм на дъното на дълбокото тъмно море.“

Изведнъж усети, че иска да си поеме въздух. Искаше го повече, отколкото беше искал каквото и да било в живота си. Усети как краката му опират дъното, сви колена и се изстреля нагоре.

Отне му непоносимо дълго време да излезе на повърхността. Когато най-сетне усети повея на хладния бриз, той си пое дълбоко от сладкия въздух, след което доплува до стълбата на кея.

Като се хвана в покритото с водорасли стъпало, застина за миг и се ослуша. Не искаше да си подаде главата на кея и да му пръснат мозъка.

Тишина.

Изкачи едно стъпало. Изчака. Изкачи още едно.

Подаде главата си над талпите на кея. Нямаше никого.

Никой не му викаше „шибаняк“.

После френският прозорец от задната страна на къщата се отвори и един мъж извика:

— Хей, къпането тук е забранено, приятел.

ОКРЪЖЕН СЪД НА ЕДИНАЙСЕТИ СЪДЕБЕН ОКРЪГ И

ОБЛАСТЕН СЪД НА МАЯМИ-ДЕЙД, ФЛОРИДА,

ОТДЕЛ „МАЛОЛЕТНИ“

Относно: Р. А. С.

Непълнолетно дете

Дело No 05–09375/Зависимост

ДОКЛАД ЗА ЗАЩИТА НА ДЕТЕТО

1. Този доклад е изготвен съгласно Глава 39 на закона на Флорида от Лиса Равкдрайв, магистър по психиатрия, избрана по съответния ред от отдел „Семейни грижи“.

2. Р. А. С, единайсетгодишно момче, е дете с проблеми в развитието, у което се наблюдават симптоми както на аутизъм, така и на свръхнадареност. Детето се нуждае от специални изследвания, отношение, лечение и индивидуално съставена учебна програма.

3. Р. А. С. в момента се намира под временното попечителство на чичо си Стивън Соломон, който отказва да разкрие конкретните обстоятелства, в резултат на които Р. А. С. е дошъл да живее при него.

4. Майката на момчето Джанис Соломон наскоро беше освободена от затвора след присъда за наркотици и кражби. Самоличността и местонахождението на биологичния баща на момчето не са известни.

5. Стивън Соломон е подал иск до съда за пълно попечителство над малолетен, позовавайки на Раздел 39.623.

Долуподписаната смята, че:

(A) Обучението в домашни условия, осигурено от господин Соломон, се състои главно от безнадзорно четене, включително на съдебни досиета и доклади от аутопсия, крайно неподходящи за едно дете.

(B) Господин Соломон отказа на долуподписаната възможността да подложи детето на медицински изследвания, включително и на стандартна трансчерепна магнитна стимулация (СВМС). Не позволи на детето да участва и в терапевтична програма по пилотен проект за аутизъм на щатската болница „Рокланд“.

(C) Професионалният живот на господин Соломон може да бъде описан най-точно като хаотичен. Адвокат, който е бил задържан многократно за неуважение към съда и е известен със странното си поведение в съда. Освен това, макар че показва явна привързаност към Р.А. С, господин Соломон не е подготвен да бъде наставник на дете със специални нужди.

ПРЕПОРЪКА

Долуподписаната препоръчва искът на Стивън Соломон за попечителство да бъде отхвърлен и Р.А. С. да бъде поставен под опеката на държавата и изпратен в съответно болнично заведение със задължителни изследвания и лечение под директния контрол на отдел „Семейни грижи“.