Досиетата „Орегон“
Шрифт:
Точно в този момент мъжете над тях сигурно забелязаха движението им във водата, защото изведнъж около тях се посипаха куршуми, оставяха във водата следи като бели стрели.
21
Веднага щом чу воя на триона в хангара, Макс Ханли заповяда на Франклин Линкълн и щурмовия му екип да спуснат лодката във водата, после забърза към оперативния център, скрит под надстройката на „Орегон“. Червените лампи светеха и примесени с блясъка на синкавите компютърни екрани, придаваха на помещението ужасяващ лилав оттенък. Въпросът
По принцип по това време на нощта складът за метални отпадъци беше тих и Макс беше сигурен, че Шиер Сингх е включил резачката, защото е заловил Кабрило. Ерик Стоун беше на щурвала, Мърфи в оръжейната станция, а Хали Казим и Линда Рос наблюдаваха таблото с алармите. Макс седна на командирския стол и нагласи слушалките и микрофона на плешивата си глава.
— Линкълн, в мрежата ли си?
— Прието, „Орегон“. Приближаваме се незабележимо и безшумно. Време до пристигането седем минути.
Макс понечи да попита защо не са включили извънбордния двигател, все пак звукът на триона щеше да заглуши гърления рев на мотора, но се сети, че лунната светлина ще очертае бяла черта в черното море по дирята на лодката.
— „Орегон“, от брега движението е натоварено — продължи Линкълн. — Преброявам четири, повтарям, четири моторници. Термалното сканиране показва, че са пълни с хора.
— Виждам ги — извика Марк Мърфи от оръжейната станция. Екранът пред него показваше картина от термалната инфрачервена светлочувствителна камера, монтирана на главната мачта на „Орегон“. — Общо петдесет бойци, въоръжени с автоматични оръжия и гранатомети. — Той въведе няколко команди в компютъра и отвори прозорец с огромния арсенал на кораба. След това екранът се раздели и всяка моторница се появи в отделен прозорец. Визирен кръст се фиксира върху всеки тъмен корпус. — Мишените са прихванати. Следя всички приближаващи се.
— Къде е „Зодиак“? — Когато бойниците на „Орегон“ се отвореха, последното, за което трябваше да се тревожи, беше инцидент с приятелски огън.
— Линкълн се отклонява, но се движи бавно.
Макс показа картина от по-голям ъгъл. Хората на Сингх се бяха насочили към „Орегон“, а „Зодиак“ бавно се отдалечаваше от десния борд. Бившият „тюлен“ не можеше да включи мотора, защото пазачите щяха да открият огън веднага щом видят дирята зад лодката. Макс беше принуден да изчака Линкълн да излезе от огневата линия и да се съобразява със скоростта на приближаващите се моторници.
— Ракета откъм брега! — изкрещя Линда Рос.
За двете секунди, през които тя извика предупреждението, ракетата измина половината разстояние до „Орегон“ и преди някой да успее да реагира, преодоля останалото. Тежката два и половина килограма ракета се удари във водача на котвата високо на носа и се взриви. Произведеното в бившия Съветски съюз оръжие откъсна голямо стоманено парче и проби дупка в палубата, но не повреди веригите и механизма на котвата.
— Изстрелват още!
Корабът се намираше близо до брега и разстоянието беше твърде малко, та автоматичните системи за отбрана да се задействат и да прихванат идващите ракети.
Макс нямаше избор.
—
Ерик Стоун очакваше тази заповед и ръцете му вече дърпаха двата контролни лоста за тягата. Четирите грамадни магнитохидродинамични двигателя забръмчаха и мигновено достигнаха пълната си мощност: черпеха от електрическия заряд на морската вода, усилваха го чрез охладени магнити и създаваха силова вълна, която с невъобразима мощ изпомпваше вода през тръбите.
Чиниите в камбуза изпопадаха, листовете на бюрото на Кабрило се разхвърчаха във въздуха от силното ускорение. „Орегон“ обаче не беше достатъчно бърз, за да избегне идващия залп.
Шест от прословуто неточните ракети безобидно изсъскаха в морето. Седмата улучи един от бутафорните товарни кранове и го повали като отсечено дърво. Стоманената мачта се сгромоляса върху палубата и тежкият единадесет хиляди тона кораб се разтресе. Осмата се взриви в надстройката под мостика. Силно експлозивната самонасочваща се бойна глава беше предназначена да пробива дебелата броня на танк, затова когато експлодира в едносантиметровата стомана, голяма част от мощността й се запази. Две от фалшивите каюти, които Корпорацията използваше, когато на кораба се качваха инспектори, се взривиха, но пораженията бяха предимно повърхностни. Компютърът за контрол върху щетите автоматично активира пожарогасителната система и насочи аварийните екипи към местопроизшествието.
— Искам доклад след тридесет секунди — каза Макс по аварийния канал и погледна екрана на глобалната позиционираща система и уредите за скоростта. „Орегон“ се отдалечаваше на заден ход от склада с двадесет възела и увеличаваше скоростта. Още няколко секунди и щяха да са извън обхвата на гранатометите, но пък Шиер Сингх може би имаше по-усъвършенствани оръжия, например ракети „Стингър“. — Линкълн, какво е положението?
— Гонят ни — отвърна „тюленът“. Макс чу рева на мотора на „Зодиак“ и пукота от стрелба на автоматични оръжия. — Една моторница ни преследва. Другите три се приближават към вас.
— Дай ни минута да се измъкнем от обсега на ракетите и ще ви осигурим огън за прикритие. Гомес Адамс изстрелва втория ни безпилотен самолет и след няколко секунди би трябвало да видим ясно бойното поле.
— Прието.
Движеха се вече с почти четиридесет възела и Линкълн не можеше да се надява, че ще улучи нещо, докато сипеше куршуми по моторницата с щурмовата си карабина М–4А1. Откосите не позволяваха на преследвачите да стрелят по тях и поне досега ответният им огън беше далеч.
Той просто не можеше да повярва, че „Орегон“ е обстрелван и търпи поражения. А после разбра, че са ги очаквали. Но всъщност нямаше значение, че сикхът атакува Корпорацията. Най-важното в момента беше да намерят Кабрило и да избягат.
Пронизителният шум на триона беше спрял преди минута. Линкълн не знаеше дали това е добър, или лош знак, но докато „Орегон“ не извадеше от строя моторницата, която ги преследваше, не можеха да рискуват да се отправят към хангара. Или пък можеха?
Майк Троно беше на щурвала на „Зодиак“ и Линкълн му показа с жестове какво иска да направи. Троно кимна, рязко зави и се насочи към огромния хангар.