Досиетата „Орегон“
Шрифт:
— Ами нашият?
— Екипажът може да се подготви за излитане за десет минути — отвърна Макс.
— Джордж да предаде управлението на безпилотния самолет на Ерик Стоун. Хлапетата са се упражнявали достатъчно часове на симулатора за полети „Майкрософт“, за да добият правото на неговия лиценз на пилот на пътнически хеликоптер. Трябва да излетим колкото е възможно по-скоро. Сингх ни трябва жив, ако искаме да разберем цялата история.
— Сигурен ли си, че си във форма? — попита Джулия.
— Естествено. И съм бесен. Сингх знаеше, че идваме. — Кабрило отново включи уредбата. — Макс, аз съм. Слушай, Сингх е една
— Как е възможно?
— Вече няма значение. Изглежда обаче „Маус“ има по-добър радар, отколкото мислехме. Разбрали са, че ги следим. Кажи на Хали да се приготви да изпрати доклад на индонезийските власти. Подозирам, че Сингх има връзки в правителството, така че Хали ще трябва да мине през много бюрократични препятствия, но най-важното е, че трябва да направим така, че военноморският флот или бреговата охрана да претърсят склада веднага щом се махнем оттук.
— Чувам ви — намеси се Хали Казим възбудено. — Шефе, няма да повярваш, но току-що получих сигнал от предавателя на Еди.
— Кога?
— Преди две секунди.
— Господи! Къде е той?
— Няма логика. — В тона на отговорника по комуникациите прозвуча съмнение.
— Казвай, Хали.
— В Русия. На западния бряг на Камчатка. Какво прави там, по дяволите? Мислех, че каналите на змийските глави водят до САЩ или Япония.
Хуан млъкна и се замисли. Вече не чуваше Линкълн и другите „тюлени“, които прибираха „Зодиак“ и екипировката, нито усещаше загрижения поглед на Джулия и заинтригуваните, изпитателно втренчени в него очи на Виктория Болинджър. Еди Зенг беше откаран в Камчатка. Докато част от съзнанието му тревожно си задаваше въпроса защо, разумът му съставяше план и изчисляваше скоростите, разстоянията и приоритетите на мисията. Той взе под внимание скоростта на „Орегон“, максималната скорост на хеликоптера „Робинсън R–44“ и необходимостта да разпита Шиер Сингх.
Беше сигурен, че Еди не е единственият, закаран насила в онзи изолиран район на Русия, осеяния с вулкани къс земя, затворен за света през по-голямата част от миналия век. Нямаше представа колко още хора са се озовали на скалистите му брегове, но инстинктът му подсказваше, че са много.
Каква беше връзката със Сингх? Транспортът беше очевидният отговор. Сингх можеше безнаказано да превозва хора и товари в двата плаващи сухи дока, да отвлича плавателни съдове с емигранти в открито море и да ликвидира всички свидетели като безобидния „Авалон“, за да не могат да съобщят какво са видели. Просто трябваше да знае кои кораби пренасят емигранти и можеше да вземе на прицел, който си иска. Това означаваше, че някой в Китай му предава информация, но дали контрабандата беше единственото му престъпление, или бе само средство за постигане на някаква цел?
— Трябва им евтина работна ръка — каза той.
— Какво? — попита Тори. Беше съблякла мокрото си яке и бе останала само по тънка черна тениска. Гърдите й бяха покрити с пухкава хавлия, метната на раменете. Черната й коса беше влажна, разрошена и невероятно красива. И да имаше въпроси за онова, което бе разбрала за Корпорацията, разумно ги запазваше за себе си.
— Става дума за евтина работна ръка, за роби. В нощта, когато
— В „Лойдс“ подозирахме, че Сингх отвлича кораби в района и използва склада си, за да унищожава доказателства.
— Има и още нещо. Той отвлича и кораби, превозващи китайски емигранти, и ги кара в Камчатка. А щом му трябват кораби, големи колкото „Маус“ и близнака му, това значи, че са отвлекли стотици, а може би хиляди нелегални емигранти, и ги използват като роби.
— За какво? — попита Тори.
— Не знам. — Хуан отново включи вътрешната уредба. — Макс, приготви се да ни изкараш оттук. Ще взема Линкълн и Майк Троно да намерим Шиер Сингх. Искам да се отправиш с максимална скорост към мястото, където е Еди. Ще вземем полет до… — той се замисли, докато си спомняше името на столицата на Камчатка — Петропавловск.
— Няма да стане, шефе — рече Марк Мърфи. — В интернет съм, откакто Хали каза, че Еди е там. Правителството съобщава, че ще има силно вулканично изригване. В уебсайта на Американския институт по геология го потвърждават. Руснаците твърдят, че са принудени да затворят летището заради пепелта. Никой не може нито да влезе, нито да излезе.
Хуан изруга.
— Добре. Това не променя нищо. Пак искам „Орегон“ да потегли колкото е възможно по-скоро.
— Ами Шиер Сингх? — попита Макс.
— Просто времето ми да го хвана намаля. Ако „Орегон“ се движи с максимална скорост, ни остава половин час, за да сме в обсега на хеликоптера.
— Може ли да кажа нещо, капитан Кабрило? — попита Тори.
Хуан кимна.
— Проникнах в склада откъм сушата. Адски е огромен. Наблюдавам го от седмица и пак не знам какъв е пълният мащаб на бизнеса на Сингх.
— Какво имаш предвид?
— Щом си даваш само тридесет минути да го намериш, мисля, че мога да те заведа там, където живее, когато е тук.
Хуан се поколеба само за секунда. Виктория Болинджър беше почти непозната, но той имаше чувството, че я познава отдавна, защото бе видяла много неща от себе си в непоколебимия й поглед. Тя се беше справила добре преди малко, а и той все още се чудеше как е успяла да запази разсъдъка си затворена на „Авалон“. В нея Кабрило виждаше непобедимия британски дух, който някога бе направил англичаните най-силната нация на света и бе съхранил страната по време на бомбардировките през Втората световна война. Погледът на Уинстън Чърчил може да излъчваше арогантност и прекомерно самочувствие, но очите на Тори бяха очарователна мотивация.
Отгоре на всичко разследването й я беше довело до същото място като него, а той се съмняваше, че тя би взривила сграда и отвлякла корумпиран адвокат, за да стигне дотук.
— Добре.
Тори очакваше, че Кабрило ще възрази — личеше от буреносните облаци, сгъстяващи се в ясните й сини очи. Фактът, че Хуан веднага прие предложението й, я обърка за миг и тя чак отвори уста от почуда.
— Имаме пет минути да се преоблечем и екипираме. Ела с мен. И ти, Линкълн. Още не сме приключили.