Досиетата „Орегон“

Cussler Clive

Завиха пред носа на втория и се отправиха към свободното пространство между един отчасти потънал влекач и някакъв контейнеровоз. И тогава се появи моторницата. Екипът на Корпорацията реагира секунда по-бързо и я обсипа с дъжд от куршуми.

Моторницата описа дъга във водата и пое след тях. Морето ставаше все по-бурно и използването на оръжия беше невъзможно. В спокойна вода „Зодиакът“ лесно можеше да избяга от тежко натоварената моторница, но силното вълнение ги забавяше.

Всеки път, когато Троно се опиташе да се измъкне от занемарената армада, моторницата

отрязваше пътя им за бягство към „Орегон“. Моторът се задави и скоростта им за миг намаля. Майк Троно прокара пръсти по двигателя и изруга, защото откри дупка от куршум.

— Хуан, пробили са резервоара. Не знам още колко дълго ще можем да си играем на гоненица.

Моторницата като че ли се беше отказала от преследването, но те все още бяха далеч от „Орегон“ и сред толкова много кораби, че не знаеха откъде може да ги атакуват хората на Сингх.

— Отказаха ли се? — попита Виктория.

— Съмнявам се — отвърна Кабрило.

В същия миг моторницата изскочи иззад един голям риболовен кораб.

Троно се опита да изтръгне още поне половин възел от мотора. Замириса на пушек. Куршумът явно беше нанесъл по-големи поражения, отколкото само да пробие резервоара. Докато криволичеха между фериботите, нещо привлече погледа на Кабрило.

— Майк, дай към ей онзи влекач!

Влекачът беше заседнал върху някакво препятствие на морското дъно. Показваше се само носът му, а задната част беше под водата. Счупеният кран, поклащащ се на палубата, почти не се забелязваше на лунната светлина.

Хуан се съсредоточи върху поетия курс и прогони от съзнанието си всичко друго, включително изстрелите от моторницата. Трябваше да успее. Той вдигна ръце и даде указания за смяна на посоката. Кормчията реагира мигновено.

— Добре. Намали и ги привлечи.

Заповедта беше безумна, но никой не я оспори. „Зодиакът“ покорно намали скоростта и моторницата скъси разстоянието на двайсет метра. Кормчията сякаш предвкуси мига на победата и подаде тяга, може би с надеждата да прегази преследваните.

Кабрило продължи да дава инструкции на Троно, насочваше го така, че да минат покрай кърмата на потъналия танкер. Погледна през рамо. Моторницата се приближаваше към тях като акула, която атакува, за да довърши жертвата си. Качествената оптика на прибора за нощно виждане му позволи да види дори удоволствието, изписано на лицето на кормчията, докато се готвеше да убива.

„Още няколко секунди — помисли си Хуан и отново се втренчи напред. — Още няколко секунди. Сега!“

Направи знак на Майк рязко да завие наляво и „Зодиакът“ полетя към пролуката под счупения кран. Кормчията на значително по-голямата моторница изобщо не забеляза, че го водят към капан.

— Залегни! — извика Кабрило, когато минаха зад потъналите перила на танкера и профучаха под стрелата на крана. Имаше един метър свободно пространство и ако не се бяха хвърлили на дъното на лодката, ръждясалият стоманен кран щеше да им отреже главите.

Щом минаха, Хуан се обърна. Моторницата ги следваше и кормчията видя крана в последната секунда. Рязко

завъртя кормилото, но вече беше късно. Лодката се блъсна в крана и металът с лекота сряза корпуса от фибростъкло и откъсна единия резервоар за гориво.

Никой от дванадесетте мъже на обречената моторница нямаше време да се подготви и всички изхвърчаха над носа. Повечето паднаха невредими във водата, но един се удари с главата напред в стрелата на крана и умря на място.

Дизеловото гориво, изливащо се от пробития резервоар, образува мазна локва в мръсната вода, но преди морето да го разреди, искра от повредената електрическа система го взриви в облак от оранжево и черно.

— Зачеркнете последната моторница — каза Кабрило в предавателя. — Прибираме се.

Моторът угасна, когато до „Орегон“ оставаха сто метра, и се принудиха да хванат греблата. От брега продължаваше да се чува стрелба. Хората на Сингх стреляха напосоки в морето.

Гумената лодка стигна до рампата и Хуан хвърли въжето на чакащия ги моряк. Когато и последният „тюлен“ слезе от борда, Кабрило с накуцване се приближи до Джулия Хъксли, която вече му беше приготвила резервна протеза. Беше я предупредил по предавателя. Джулия сряза част от неопреновия му костюм с хирургически ножици и прегледа крака му. Беше посинял и подут, но изглеждаше наред, така че тя му позволи да си сложи новата протеза и огледа раната на главата му.

— С какво те фраснаха? — попита, докато осветяваше дълбокия прорез с тънко фенерче.

— С приклад.

Тя светна с фенерчето в очите му, за да провери дали няма мозъчно сътресение. Зениците му реагираха нормално.

— Главата ти е като гюле. Как се чувстваш? Вие ли ти се свят? Повръща ли ти се?

— Не. Само ме щипе от солената вода.

— Нормално. — Джулия знаеше, че като повечето мъже Хуан омаловажава болката. Почисти раната и я превърза. — Ще ти мине като на куче. Съжалявам, но близалките ми свършиха.

— Жалко.

Джулия се обърна към Виктория Болинджър.

— Ти пък какво правиш тук?

— Тори работи за „Лойдс“ — каза Кабрило и стана да изпробва как е нагласил протезата. — Разнищва същия случай като нас, но от другия край.

— Аз пък помислих, че е заради лошите ми обноски до болничното й легло.

Двете си стиснаха ръцете и Хъксли попита Тори дали се нуждае от медицински грижи.

— Благодаря, доктор Хъксли. Чувствам се чудесно. Само съм малко изнервена.

— Хуан има хубав коняк. Предписвам ти най-малко една чашка.

— Шефе? — чу се гласът на Макс Ханли по уредбата и Кабрило натисна бутона, монтиран на напречната преграда.

— Да? Какво е положението?

— Продължават да стрелят по нас от брега, но с малокалибрени оръжия. Не използват гранатомети. Джордж Адамс пусна безпилотния самолет да обиколи склада. Изключиха резачката и е забелязал няколко души да бягат от хангара. Качили са се в джип и с бясна скорост са се отправили към къщите на миля и нещо нагоре по брега. Там има хеликоптер, но засега около него не се забелязва движение.