Досиетата „Орегон“

Cussler Clive

Двете експлозии станаха една след друга. Първо се взриви гранатата, последва зрелищната детонация на бензина. Задната част на колата излетя нагоре, тя се преобърна, стовари се на покрива си и се запреобръща, като разпръскваше метални парчета. Блъсна се в един електрически стълб и буквално се уви около него.

Шофьорът на Шиер Сингх неволно намали, вероятно виждаше какво става в огледалото. Джордж изпревари мерцедеса — летеше на три метра над зеления балдахин на джунглата и на петнадесет метра вдясно от пътя. Линкълн вдигна пушката и стреля. Обикновен куршум само би пробил гумата на мерцедеса, но патронът петдесети

калибър разби на парчета шпонката, където предната ос се съединяваше с колелото, и то се откъсна от автомобила. Тежката кола хлътна върху строшената си ос в дъжд от искри, шофьорът се мъчеше да я задържи на шосето.

За всеки случай Линкълн изстреля два куршума в предния капак и доволно кимна, когато от пробития радиатор изригна пара.

Адамс сниши хеликоптера и кацна. Кабрило, Линкълн и Виктория Болинджър изскочиха навън. Линкълн и Хуан носеха карабини М–4А2, а Тори полуавтоматичен пистолет „Берета“ от арсенала на „Орегон“.

Шофьорът изскочи от колата, скри се зад вратата и обсипа пътя с куршуми. Тримата се хвърлиха на земята. Линкълн също откри огън: съсредоточи изпепеляващ порой от 5.56 милиметрови куршуми в отворената врата.

Мерцедесът явно беше брониран, така че Кабрило стреля под вратата. Първият откос не улучи шофьора, но вторият разкъса прасеца и глезена му. Той падна, вратата се затвори и Тори го простреля с два куршума. Мъжът се свлече на земята.

Хуан се опита да отвори задната врата, но беше заключена. Той изпразни почти целия пълнител в стъклото от упор. Първите десетина куршума само напукаха твърдия пласт и Кабрило удари стъклото с приклада и проби дупка. Отстъпи назад и Линкълн стреля, за да разшири отвора. Разхвърчаха се стъкла, същински искрящи диаманти.

Кабрило го потупа по рамото, за да спре, и викна:

— Сингх, давам ти три секунди да си подадеш ръцете през прозореца.

От колата не се чуваше нито звук.

— Едно… две… три!

Хуан и Линкълн откриха огън едновременно. Куршумите минаха през разбитото стъкло и започнаха да трошат отсрещния прозорец. Няколко се забиха в задната седалка, два рикошираха в бронираното стъкло и изсвистяха в задната част на колата. Над пукота на оръжията се извиси пронизителен вик на болка. Двамата спряха да стрелят.

— Сингх!

— Ранен съм — отвърна сикхът. — О, хвала на Аллаха, ще умра.

— Протегни проклетите си ръце през прозореца или ще хвърля граната.

— Не мога да помръдна. Улучихте ме в краката.

Кабрило и Линкълн се спогледаха. Бяха убедени, че не могат да му имат доверие, но нямаха избор. Хуан отвори вратата, а Линкълн насочи карабината си към вътрешността. Лампите светнаха. Легналият на пода Сингх стреля с картечния си пистолет. Куршумите се отплеснаха от бронираната врата и това спаси живота на Линкълн. Бившият „тюлен“ направи онова, на което го бяха научили хилядите часове тренировки: докато се хвърляше встрани, изстреля два куршума в лицето на сикха — единия под окото, а другия в гърлото. Тюрбанът на Сингх се размота като атакуваща змия и тилът му се пръсна в разцъфващ цвят от кръв и мозък.

— По дяволите — изруга Линкълн. — Съжалявам, Хуан. Беше просто…

— Инстинкт — довърши Кабрило и надникна в колата. — Нямаше избор. И аз бих направил същото.

Тори се промъкна между тях и се вмъкна в мерцедеса. Без да обръща внимание на кръвта,

претърси трупа на Шиер Сингх и извади кожения му портфейл, след това измъкна изпод седалката куфарче, огледа се да провери дали не е пропуснала нещо и се измъкна навън.

— Задънена улица, а, момчета? — Избърса ръце в панталона си и посочи пътя зад бръмчащия хеликоптер. — Хората на Сингх скоро ще тръгнат да търсят шефа си. Както се казва, дискретността е другото име на храбростта, така че предлагам да се махаме оттук.

Тръгнаха към хеликоптера. Джордж Адамс увеличи тягата, подготвяйки се за излитане, и въздухът се изпълни със ситни песъчинки, което ги принуди да се наведат. Хуан потупа Тори по рамото, посочи с палец мерцедеса зад тях и каза:

— Само следовател за „Лойдс“, а?

Тя интуитивно разбра какво има предвид и се усмихна доволно.

— Е, преди това служех в правителството на Нейно величество.

— И какво правеше?

Тори потупа кобура и отвърна:

— Отстранявах проблеми.

Хуан Кабрило се беше прегърбил на командирския стол във фалшивия мостик на „Орегон“. Въпреки че кожата беше окъсана, та столът да изглежда стар като останалата част на товарния кораб, Хуан го беше преправил по поръчка и сега той беше може би най-удобният стол на борда. Всеки дежурен трябваше да използва главната работна станция в оперативния център, но този стол беше запазен само за Кабрило.

Слънцето залязваше зад левия борд. Феерията от цветове и светлина беше още по-зрелищна на фона на завесата от вулканична пепел, изригваща от върховете далеч на север.

Дневната горещина се беше запазила на мостика. Металните части пареха, а коланът на късите панталони на Хуан беше мокър от пот. Той беше съблякъл ризата си и носеше гуменки. „Орегон“ се движеше с бясна скорост и с отварянето на някоя врата в мостика би нахлул истински ураган, затова помещението бе затворено и беше горещо и задушно.

Вместо да рискуват да минат през Източнокитайско и Японско море, където трафикът на кораби беше натоварен като уличното движение в Лос Анджелис в най-оживения час, Кабрило беше решил да поемат на изток, така че минаха край най-северната точка на Филипинските острови и поеха покрай тихоокеанското крайбрежие на Япония. Тук корабоплавателните маршрути бяха по-малко и не трябваше да се тревожи, че други плавателни съдове ще докладват за кораб, движещ се със скорост над петдесет възела. Радарът беше включен, тъй като го интересуваше визуалната информация. След още няколко часа щяха да пресекат линиите за Токио и движението щеше да намалее още, така че нямаше да е необходимо да маневрират около фериботи с автомобили, контейнеровози и десетки други плавателни съдове, кръстосващи Тихия океан.

При заминаването си бяха загубили по-малко от половин час, но загубата на време беше единственото, което Хуан не можеше да си позволи. До Еди оставаха още два дни път, а оскъдните репортажи на руските вулканолози в Петропавловск бяха обезпокоителни. Полуостровът се разтърсваше от почти непрестанни трусове, три вулкана от планинската верига бълваха пепел и отровни газове. Засега нямаше съобщения за смъртни случаи, но повечето селища в Камчатка бяха толкова отдалечени, че можеше да минат седмици, докато новината се разчуе.