Изповедта на един македонски четник
Шрифт:
Един от нашите патрули пропълзя тихо до нас и съобщи, че едно отделение аскер върви по пътеката, която следвахме миналата нощ. Настъпи обща, но тиха тревога между нашите момчета. Чуваше се тракането на пушките и дрънкането на патрондашите. Селянинът забърза надолу из храстите. Последва напрегнато мълчание. Всички приклекнахме на коляно и напълнихме пушките. В това време се чу по камъните тропот на много крака и дрънчене на клинци от подкованите ботуши. Те отминаха и шумът от пушките престана. Селянинът бързо се върна при нас.
– Вървят само по пътеката – каза той.
Целия ден лежахме там, само си шепнехме и при всяко движение в храсталака
Приближаването на нощта донесе малко облекчение на нервната натегнатост, но ние останахме там, където бяхме, защото селяните бяха забелязали, че по всички пътеки са поставени засади. Предпочетохме да останем на същото място и положение, отколкото да открием сражение, което би се съпроводило с жертви, за да се пробие път през аскера.
На сутринта с нетърпение очаквахме новини от селяните. Най-после един дойде и ни каза, че аскерът още се навъртал тук, но главното ядро се движело северно от Охрид към Плакие. Към обед ни казаха, че и последното отделение войска заминало. Четниците се отпуснаха и Ходжата искаше да изпее една весела песен на турски, но Кръстьо не му позволи.
Още беше видело, когато разтурихме лагера и се пуснахме по пътеката край потока. Тръгнахме по посока на Крушево. Някой извика:
– Я погледнете оня човек, който иде от Свинище.
Един човек яздеше бързо по пътеката на отсрещната планина. Наблюдавахме го мълчаливо, без да се крием от него, защото се виждаше, че е селянин. Като стигна срещу нас, той ни видя и внезапно спря. Спусна се през храсталака и като силеше коня си към нас, извика, преди да се приближи:
– Ислям избяга, преди да го настигнем. Тръгнал е следобед, преди два часа минал през Свинище, уловил стария Сава, сина му, пет коня и побягнал в планините. Бях тръгнал за Крушево, за да ви съобшя това.
Кръвта на Петруш завря и в деликатните черти на лицето му се появи румен блясък. Устните му се свиха, докато даваше резките си нареждания:
– Кръсте, ти ще ми помагаш. Ти ще пазиш южния проход, а пък аз ще заградя Плакие. Хайде, момчета, стегнете си коланите. Това ще бъде най-бързото и най-дългото преследване. А на вас, стари другарю, и на тебе, Сандо, сбогом. Няма защо да идвате с нас. Чак подир седмица ще можете да се върнете тук.
Ние гледахме как осемте другари тичаха по планинската пътека към Свинище и изчезнаха в мрака. На следния ден се настанихме в една планинска местност, от която се виждаха южните пътища от Дебър за Албания. По-предната нощ Кръстъо беше заел тия пътища със селската милиция. Ислям не можеше тъй бързо да върви, защото му пречеха пленниците. Към обяд чухме един залп, идещ от охридския път.
– Петруш го е уловил – забеляза един четник. Кръстьо се просна на земята и почна да слуша.
– Ислям не носи маузерки – отговори той бързо.
Стрелбата продължи до падането на мрака. В това време, вярвайки, че целият аскер е горе, където ставаше сражението, и като мислехме, че Ислям ще използува това отвличане на аскера, за да мине покрай нас, ние се дигнахме от мястото си и слязохме долу в долината. Сандо с няколко четници на Кръстьо премина рекичката и продължи пътя по срещуположната страна, разделен от нас с рекичката.
И изведнъж видяхме две
– Я погледнете, вълците пред нас – изрева Кръстьо, но едва когато четниците щяха вече да се сблъскат с двамата патрулни. И двете страни веднага се спряха, а двамата турци се връщаха и бежешком се вмъкнаха в гората.
Четниците бързо се присъединиха към нас и тогава всички, начело с Кръстьо, минахме през храстите все на юг и стигнахме до селото, в което отивахме. Много бързо се приближихме до къщите и кучетата почнаха да ни лаят. Селяните ни дадоха хляб и сирене, с които напълнихме раниците си. В това време едно запъхтяно момче дотича и извика, че много аскер се приближавал и че отивали по нивята от двете страни на селото, очевидно да ни обградят. Ние се пръснахме в бойна верига и притичахме по изораните ниви към разредената гора. Почна да се стъмва и от по-голямо разстояние не можеха да ни видят. Във всеки случай не стреляха срещу нас, макар че кучешкият лай ни показваше приближаването на големи групи хора. Като се дръпнахме в гората, пак се наредихме в боева линия, като бързо се изтеглихме назад.
Този нощен поход беше твърде усилен. Минахме през изорани ниви и пресякохме долината, за да отидем в отсрещните планини. Призори спряхме и спахме в гъсталака при едно село, но през нощта направихме друг усилен поход, който ни заведе горе по веригата на планината, която разделя Охридското езеро от Ресен.
На втория ден се научихме, че войниците вървели усилено по дирите ни. Кавалерията обикаляла местността, а пехотни патрули заели всички планински пътеки. На няколко места офицерите се опитвали да подкупят децата с пари и кротки думи.
– А бре, деца, чули ли сте нещо за американеца? Американският комита бил ли е във вашето село?
От това ставаше ясно, че присъствието в четите на един чужденец, който се занимава с журналистика, беше голяма досада за властите.
Една нощ се озовахме на брега на езерото Преспа – един простор от вода, който отстъпва само на Охридското по големина и хубост. На едно уединено място по крайбрежието намерихме да ни чакат шестима рибари, които ни качиха в две големи лодки.
Не знам точната ширина на Преспанското езеро, но помня, че само в ясен ден може да се види от единия бряг до другия. Ние пътувахме две нощи от северния бряг до един пролив на половината път до западния бряг. При светлата луна гребяхме край една редица от високи, неравни канари, пробити от малки пещери, В една от тях видях олтара на една черквица, построена преди много векове, навярно когато римляните са преследвали последователите на Христа. Дори досега рибарите се молят там и палят свещи пред една стара икона, увиснала на скалната стена.
Тук околностите са слабо населени и са диви и почти непроходими над езерото. На втория ден се спряхме на широк песъчлив бряг, между две високи канари. Полегатият бял пясък се миеше от плискащата вода при краката ни тъй ясно, че можеше да се види как дъното върви надолу полегато до петнадесет метра, преди да потъне най-после в сините дълбочини нататък. Риби, сами или на множество, малки и големи, плуваха наоколо тъй ясно за погледа ни, като че ли минаваха през синя мъгла. Ние се къпехме през деня свободно в езерото, дори по няколко пъти. След това ловяхме риба, по-големите риби за печене се ловяха само от рибарите.