Изповедта на един македонски четник

Сониксен Алберт

– А имахте доверие на войводите?

– Защо не? Всички с изключение на Дякона са честни хора.

– Бяхте ли в Ресен?

– Да, бях, заедно с Кръстьо.

– Кръстьо! Но той е изпратен от Сарафов.

– Може би. Но чувството му за чест е по-силно от партизанщината му. Той бе осъден на смърт от Лигушев, защото поиска насрочване на избори според новия правилник.

– Според вас останалите не са ли негови привърженици?

– Напълно съм сигурен. Нито един от онези, които срещнах, а също и Ташко и Петруш.

– Колко жалко – каза тя тъжно, – че не знаехме това. Боже мой! Защо не ви срещнах по-рано?

Помислих,

че сълзи ще рукнат от очите й.

– Вече много ли е късно? – попитах аз.

– Много късно? Да, твърде късно. Тукашната организация с унищожена, най-добрите ни хора са избити или потърсиха убежище зад граница. Никога няма да можем да се възстановим.

Бяхме стигнали до малка горичка и седнахме под сянката на дърветата сред гъстата трева.

– Другарю – поде тя внезапно, – интуицията ми подсказва, че мога да ви вярвам. Освен това излагам на риск само себе си. Онова, което исках да ви кажа миналия път, през май, ще ви кажа сега и дори ако някой ден го публикувате или разгласите по друг начин, няма да има нищо срамно за Македония. Ние имахме честни хора.

"Всичко това се случи през последните осемнадесет месеца след въстанието ⁶¹ . По време на боевете бях с брат си и помагах в лазаретите, но когато нашите сили се прегрупираха в летящи чети, слязох в града и оттогава съм непрекъснато тук. Онова, което ще ви кажа не са слухове, понеже съм свидетелка на всичко, което стана.

Градът беше пълен с жени и деца от опожарените села, но най-способните мъже, организаторите на тукашните комитети намериха убежище в планините или заточени. Дезорганизацията беше пълна. Това означаваше, че трябва да започнем всичко от самото начало.

След няколко месеца Груев пристигна в града и започна да реорганизира. Георги Сугарев и Борис Сарафов правеха същото в районите и всички предполагахме, че работят под ръководството на Груев ⁶² . Но нямаше градивен материал. Новият окръжен комитет се състоеше от простовати, необразовани търговци и работници, които нямаха никакви организаторски способности. Единственият интелигентен човек от групата бе отец Мирабо, но той беше седемдесет и пет годишен. Когато Груев си тръгваше, остави отец Мирабо за председател на окръжния комитет.

После, в резултат на въздействието на Сарафов, в комитета влязоха Петър Лигушев и Черния Петър от Дебър. Черния Петър беше ханджия и всеизвестен експлоататор на селяните. Обаче нямаше кой да се противопостави, защото общата амнистия още не бе обявена и нашите мъже ги нямаше, а ние, жените, изобщо не бяхме признати за членове на новата организация. Измежду останалите членове на окръжния комитет имаше честни хора, но те бяха слаби, неопитни и изобщо не разбираха положението. Лигушев и Черния Петър започнаха да ги отстраняват един по един, а не след много в комитета влязоха Израел Евреина и неговият брат Габриел. Те и двамата бяха лихвари и в замяна на техните услуги и даренията, които събираха измежду богатите евреи, получиха монопол да ограбват бедните селяни, чиито къщи бяха опожарени по време на въстанието.

След това бе организиран районният или окръжният комитет и Мойсей го възглави. Дотолкова, доколкото знаем, Мойсей е безупречен по отношение на парите,

но неговите огромни амбиции съвпадат точно с плановете на сарафовистите. Във всеки случай той се намира изцяло под влиянието на Лигушев.

Под претекст, че ще се борят с шпионите на гръцката църква, те организираха терористична група и за неин шеф определиха Георги, който бе известен като голям поклонник на Сарафов. Лигушев, в качеството си на помощник на Сарафов, имаше надмощие над Георги. Имайки подкрепата на терористите, комитетът придоби неограничена власт.

Преди една година, когато се откри гимназията, се появи Орела, назначен от българската църква, която е подчинена, разбира се, на господаря на Сарафов. Естествено, когато един млад българин със завършено европейско образование напусне обещаваща дипломатическа кариера, за да стане учител във второстепенна гимназия, веднага ще се досетите, че тук се крият някакви политически причини. Окръжният комитет прие Орела като делегат на Леринско, въпреки че нито той познаваше Леринско, нито там го познаваха. Ето, това са главните членове на нашия комитет, групата, която контролира Битоля, най-важния окръг на революционна Македония.

Следващата им задача бе да си осигурят пълен контрол над районите. Ние знаем само, че Сугарев беше главното препятствие пред тях, но кои войводи бяха назначени от Сугарев и кои бяха креатури на Сарафов, вие знаете по-добре от нас, защото по онова време заточениците едва започваха да се завръщат. Знаем, че Пецов е бил изпратен в града от Сугарев, за да се срещне и разговаря с комитета и че са стигнали до кавга. Нямаме никакви писмени доказателства, обаче сме убедени, че Сугарев е бил увещан да слезе долу в равнината, за да участвува в конференцията и че Лигушев го е предал, знаейки, че Сугарев никога няма да се остави да го хванат жив. Убедени сме също и че Сугарев се е спасил от сражението, въпреки че е бил тежко ранен. Пристигнал в града за медицинска помощ, без изобщо да подозира измамата, и тук е бил убит. Нито трупът му, нито пушката му бяха намерени.

По това време някои от заточениците вече се завърнаха. Един от тях беше Атанас, млад учител, социалист и естествено противник на Сарафов и неговите завоевателни проекти. Ние, учениците в гимназията, бяхме достатъчно зрели, за да възприемем идеите на Атанас и се организирахме в група, чиято главна задача беше да се противопоставя на комитета. Почти всички учители и някои от честните търговци и работници е присъединиха към нас. Когато бе обявено новото устройство, ние вече имахме солидна основа под краката си.

Междувременно отец Мирабо, който считахме за честен човек, започна да долавя истината или реши, че другите отиват прекалено далеч. Несъмнено те виждаха в негово лице пречка, защото той бе предаден по необясним начин и изселен в някакво село.

Отначало ние открито настоявахме за избори. Комитетът отговори, че селяните не са се възстановили достатъчно от нещастията, последвали въстанието, за да могат да изберат подходящи ръководители. Настояхме да бъдат разпространени копия от правилника, но комитетът отговори, че още не разполага с нито един брой, въпреки че ние имахме доказателства за изгарянето на цяла връзка екземпляри, изпратени от Централния комитет, тъй като намерихме парченца от текста сред пепелта в печката на долния етаж на гимназията.