Изповедта на един македонски четник
Шрифт:
Над пролива имаше село, което Кръстьо и аз посетихме няколко пъти. Председателят на местния комитет беше един млад албанец, който се излежаваше до нас по цели дни, като да беше заможен селянин. Кръстьо ми каза, че той бил беят в тази околия и притежавал всичката земя край селото. Той наредил да бъдем прекарани с лодки дотук. Кръстьо го наричаше "бейчето", което показваше тяхната дълга интимност, но на мене ми трябваше дълго време, за да свикна с един албанец в организацията. Скоро схванах, че беят е във връзка със свои съотечественици зад планините и че между тях се засилва революционната дейност. Да имаше време, бейчето щеше да ни устрои среща с една революционна албанска чета, която действаше към
След едноседмичен излет край езерото ние почнахме да се връщаме на север, като поред посещавахме рибарските села. По това време тревогата на властите за моето появяване с уж унищожената чета бе утихнала. След нещастието от месец май нашите посещения подействуваха благотворно и освен това повдигна се ентусиазмът на селяните от ония героични случки, които им разказваха четниците.
При нашето първо селско събрание Кръстьо почти ме уплаши със своята яростна реч. Населението от тези места беше особено обедняло, тъй като всичко било разрушено през въстанието и само отчасти възстановено оттогава насам. Касата на касиера, която била натъпкана от данъка, който селяните от други села плащали за сечене на дървен материал, била изпразнена от заемите, давани на местните жители в общината. Кръстьо открил това, когато искал да му се даде сметка. Никой касиер не можеше да събере тия дългове, макар че всички длъжници бяха налице. Помислих, че Кръстьо ще им одере кожите веднага. Но той постави един четник на вратата и почва ужасно да им се кара. Никакви пари не се събраха.
– Знаете ли какво ще ви направя! – викаше той.
Събраните мълчаха като неми.
– Вие, патагонски разбойници! – това беше негов укор. Той бъркаше Патагония с Калабрия, за разбойниците на която беше слушал. – Аз ще ви кажа какво ще направя. Ще назнача три стари жени за местен комитет и вие ще им се покорявате. Те ще знаят как да пазят парите ви.
Това заплашване им направи впечатление. Те събраха една малка сума, но имаше да се събират още двадесет лири. Хората познаваха Кръстьо – неговият гняв утихна.
– Дявол да ги вземе – пошепна той настрана. Какво да ги правя? Ще ги понахокам малко, за да не се учат на такива работи.
Тогава той се обърна към касиера:
– Ще ми дадеш ли малко въглен да си запаля цигарата? Я ме погледни. Ще назнача за касиер твоята жена и така ще ти съсипя домакинството.
По същия начин той разрешаваше и местните спорове. След няколко дни аз и селяните свикнахме с неговата избухливост. Един от четниците ми каза, че Кръстьо не биел престъпниците. Разказа ми също за едного, който давал сведения на каймакамина и поради това Кръстьо едва се спасил от аскера. Когато довлекли престъпника да го съдят, оказало се, че той има шест малки деца. В друг район той не би избягнал смъртното наказание. Обаче Кръстьо го осъдил да не излиза сам от селото. Той не можел да отива сам в гората да сече дърва, ако не е придружен от човек на селската милиция. Това беше единствен случай от шпионаж в този район.
Като стигнахме пак в Горни Ресен, трябваше да се движим по височините. Тук получихме писмо от Петруш. Сандо го прочете с висок глас на събраните четници и селяни. То имаше следното съдържание:
"След като ви напуснахме, ходихме цяла нощ по дирите на Исляма и на следната сутрин се доближихме до него. Щяхме да го спрем, ако не се бяхме натъкнали на една рота аскер, която ни принуди да държим отбранително положение. Каймакаминът лично ръководеше сражението и ние с един куршум му строшихме глезена. Това нараняване го разсърди толкова, че той отиде в Плакие и там обеси един селянин. В сражението паднаха двама от аскера, а през нощта ние се оттеглихме без убити и ранени.
В това време селската чета отсякла пътя на отстъплението на Ислям и той бил преследван от тях до землището
Всичко това Сандо прочете високо, но в писмото имаше и лични работи за мене. Петруш наглед се показваше доволен, че Ислям е убит най-после, но ако четях правилно мислите му през редовете, неговата радост бе смесена с остро съжаление. Той съжаляваше, че не бе успял да улови Исляма жив и да го съди надлежно в една редовна сесия на съдилището си.
19. Пак в Йени махле
Редица планини, на които най-високият връх е Пелистер, отделя Битолската долина от Преспанското езеро. По един път, който минава през пролома на тия планини, рибарите от Преспанското езеро пренасят риба, за да я продават на Битолския пазар. През един горещ ден на месец август трима изпотени човека, очевидно рибари, караха две натоварени магарета с риба по прашното шосе към града. Едното от тия лица беше сам авторът на тази книга, но той беше тъй добре предрешен, че и по-проницателни очи от тия на часовия при поста на върха не можеха да го различат от двамата му другари.
Беше още рано следобед, когато минахме акцизните власти при градските врати. Оттук продължихме пътя си по топлите и тесни улици на Битоля, дойдохме до центъра на града и през главната улица, която води към месопродавниците, карахме бавно и насила магаретата. Най-сетне влязохме в един хан, предадохме двете животни на едно момче и занесохме рибата в рибарските бараки. Преди да я премерят, аз вързах три доста големи риби на една връв, вмъкнах се в навалицата и тръгнах из улиците.
Аз не се чувствах тъй уверен в себе си, както може би изглеждах. За пръв път трябваше да разчитам на своята хитрост и способност и да се справям с несигурността на моето положение. По причини, които няма да обяснявам тук, Сандо беше останал с Кръстьо и неговата чета.
Моето пристигане не беше известено. Първо, Кръстьо преди няколко време беше скъсал отношенията си с окръжния комитет въз основа на това, че докато Ресен не прати редовно избран делегат в Битоля, районът остава непредставен. Вместо веднага да нареди произвеждането на избор, окръжният комитет обявил Кръстьо за нарушител на законите на организацията и за осъден на смърт. Но досега никой не бе се осмелил да изпълни присъдата.
Освен това от сведенията, които бяхме събрали, вече имаше съмнения относно съществуването на окръжния комитет. Трима от неговите членове, включително и Орела, бяха избягали от турска територия, а за Лигушев се предполагаше да е в затвора. Оставаше още един, когото познавах, един евреин-лихвар, но на него аз не смятах да се доверя.
Селският учител ми бе дал наставления да премина шумната част на града и да отида в къщата на неговите родители, които живееха в една крайна махала. Те ме приеха любезно. Според наставленията на техния син, те бяха приготвили за мене един кат дрехи, каквито се носеха в Битоля. Двамата старци знаеха твърде малко за местната революционна политика, тъй че тяхната къща ми служеше само за временно убежище. Все пак аз научих, че докато мнозина от старите ми познати са избягали, а някои са в затвора, окръжният комитет си останал непокътнат и Мойсей все още бил негов член. Един ден аз видях Георги да минава по улицата, така че беше налице поне един активен орган на окръжния комитет. Написах една бележка на Мойсей, че съм тук.