Обсадата на Лайтнинг
Шрифт:
Мислите му станаха твърде неясни, думите несвързани. Кемрън се обърна и се загледа през прозореца, притеснен, виновен, безсилен да я погледне. Мари беше първият човек, на когото той разказа тази история.
Почувствува ръцете й върху раменете си, пръстите й нежно го притискаха. Те стигнаха до врата му и го разтриха. Кемрън затвори очи за малко, усещаше как тялото му се отпуска.
— Всичко е наред, Кемрън. Всичко е наред.
Кемрън се обърна и я погледна в очите. Видя сълзи, чувствуваше се като хипнотизиран. Тя усети състоянието му. Разбра болката му.
— Благодаря ти — каза той.
— Не. Аз трябва да ти благодаря.
Централата
Всички прозорци на дългата и тясна заседателна зала с огромната маса, заемаща по-голяма част от мраморния под, гледаха към града на фона на небето. Така трябва да изглежда правителственият център на един световен лидер, отбеляза си Фридрих Вандерхоф, докато оглеждаше хората, насядали в петнайсет от четирийсетте черни кожени стола около овалната махагонова маса. Присъствуващите тук този следобед бяха неговите приближени, шепа проницателни мъже, които като Вандерхоф бяха сред най-влиятелните финансови лидери на Европейската икономическа общност. Той ги смяташе за гръбнака на Атена, космическата агенция на общността, и за единствените, склонни да рискуват каквото трябва, за да направят към края на столетието от Европа лидер в космоса.
Но Вандерхоф не беше само инвеститор. Беше започнал като учен с усет към добрите търговски рискове през 70-те и 80-те години. Тогава натрупа състояние, използвайки таланта си на инженер в разработката на оръжия — портативната противотанкова граната „Армбруст“, както и редица леки оръжия „Хеклър & Кох“. После той употреби умението си да води преговори и връзките си с фабриките при уреждане на продажби на оръжие за много страни в Близкия изток, Южна Америка и Африка.
Вандерхоф хвърли поглед към празния стол вляво от себе си, стола, на който преди седеше ракетният специалист Клод Гийю. Макар и много надарен в техническо отношение, Гийю беше показал, че не притежава необходимата всеотдайност и решителност, за да се сбъдне видението на Вандерхоф за Европейската космическа общност.
След катастрофата с „Чалънджър“ ЕИО беше инвестирала стотици милиони долари, за да модернизира ракетния полигон на Атена в Куру, Френска Гвиана, и да подобри качеството на ракетите. Големият наличен капитал позволи на Вандерхоф да наеме най-добрите учени в Европа, за да проектират усъвършенствувана ракета-носител със съвременни системи за насочване, която да може да извежда в орбита много спътници наведнъж. Крайният резултат беше „Атена V“, 40-метровата тристепенна ракета, която можеше да извежда един спътник в геостационарна или повече — в ниска земна орбита. Седем години след дебюта бяха изстреляни петдесет ракети „Атена V“ без нито един отказ, което гарантира надеждността на Европейската космическа агенция. При тарифа 60 милиона долара за извеждане на спътник в ниска и 100 милиона — за геостационарна, Вандерхоф и неговият инвеститорски картел увеличиха сто пъти първоначалния си капитал. При това предизвикаха изведнъж небивал разцвет в европейската икономика, която започна да произвежда с най-модерна технология всичко — от спътници до отделни части за ракетите на Атена.
Но над доходния бизнес на Атена надвисна тъмен облак, който заплашваше не само да отнеме печалбите, на които се радваше тя, но, което беше по-важно, да погребе плановете на Вандерхоф за една доминираща в космоса Европа. Новата НАСА. Една подобрена НАСА. Една възродена космическа агенция с реална цел: да си възвърне водещата позиция от края на 60-те и началото на 70-те години, да се наложи още веднъж като лидер в космоса. Неуспехът с „Чалънджър“ доведе НАСА само до едно ново, енергично усилие да осъществи мечтата на президентите Айзенхауер и Кенеди: пътуването в космоса да стане обичайно всекидневие. Вандерхоф знаеше, че това беше крайната цел на американската програма за космическата совалка. Това беше причината НАСА да се откаже да щурмува космоса с груба сила и да заложи на фини методи, на космически
Но Вандерхоф вярваше, че бъдещето в космоса принадлежи на Европа, не на Съединените щати, дори не на независимите републики от бившия Съветски съюз, които останаха обединени под ръководството на Русия, когато става дума за изследване на Космоса. Атена вече имаше планове за собствена совалка и космическа станция, но й трябваше време да разработи проектите. Време, което Вандерхоф знаеше, че няма да получи, ако НАСА продължи успешно новата си енергична програма за изстрелване на совалки, много от които ще бъдат използвани, за да извеждат в орбита модули за космическата станция „Фрийдъм“.
Вандерхоф огледа генерал Марсел Шардон, който седеше от дясната му страна. Шардон беше заместник-командуващ френските въоръжени сили и най-влиятелният военен в коалицията на Вандерхоф.
Както и двамата старши офицери от германския Бундесвер до него, генерал Шардон беше решил да участвува в конспирацията на Вандерхоф по тактически съображения. Шейсет и две годишният генерал беше уверен, че Европа ще бъде заплашена от конкуриращите се американски и руски космически станции, които ще бъдат използвани — със или без студена война — като опитни полигони за оръжието от арсенала на Инициативата за стратегическа отбрана.
ИСО. Вандерхоф въздъхна. Той безрезервно споделяше убеждението на Шардон, че Европа трябва да предприеме незабавни стъпки сега, за да се утвърди като лидер в космоса с крайна цел: да се превърне в единствената свръхсила в света. Вандерхоф като Шардон лелееше мечтата Европа да бъде най-голямата сила на земята, а превъзходството в космоса бе първата решителна стъпка към осъществяването на този блян.
Вандерхоф и неговите съмишленици разполагаха с необходимите средства да финансират докрая изследването, нужно, за да се построи съвършено новата совалка на Атена „Хермес“ и космическата станция „Колумб“, но времето не чакаше. НАСА се съвземаше твърде бързо. Прототипните модули за „Фрийдъм“ вече бяха завършени, а с „Дискъвъри“, „Атлантис“, „Колумбия“, „Индевър“, а сега и с „Лайтнинг“ американската космическа агенция имаше достатъчно възможности да пренесе цялата необходима железария, за да се настани преди края на столетието задълго в космоса.
На Атена й беше необходимо време и Вандерхоф знаеше как да го осигури. Вече беше изпробвал своя таен спътник-убиец срещу руснаците, а сега беше ред на американците. Той откри събранието.
— Имаме да обсъждаме два важни въпроса. Първият засяга един агент на ЦРУ на име Стоун. Очевидно той е отговорен за поражението в склада. Стоун, изглежда, е взел под закрила г-жа Гийю. — Вандерхоф видя как лицето на Шардон се вкамени. — Току-що ми позвъни нашият човек в ЦРУ и ми предостави информация, която ни гарантира ликвидирането на мистър Стоун. Като свършим с него, ще намерим жената на Гийю и също ще я премахнем, както постъпихме със своеволния й съпруг и с другите учени, които ни се противопоставиха. Не можем да си позволим нещо да се разбере преди изстрелването на „Лайтнинг“.
Шардон размърда стокилограмовото си тяло в стола и въздъхна.
— Тревожи ли ви нещо, генерале?
— Стоун трябваше да е мъртъв вече, monsieur. Изобщо не биваше да излиза жив от склада.
— Добре, погрижете се само вашите хора да са готови в Ботаническата градина и той да не избяга втори път. Някакви проблеми с местната полиция?
— Не — отговори Шардон. — Префектът е наш човек.
— Добре, погрижете се всеки участник да знае, че този път не трябва да допускат никакви грешки. Разбрано ли е?