Обсадата на Лайтнинг
Шрифт:
— Три минути и петдесет и пет секунди, „Лайтнинг“ Оттук вече завръщане няма. Повтарям, завръщане няма. Готови сте за космоса!
— Разбрано, Хюстън. — Кеслър огледа уредите. Височина петдесет и осем мили, скорост 2400 м/сек. Извърна се към Джоунс, който се усмихна и вдигна палци. Още гледаше Джоунс, когато усети странно вибриране. Нещо, което не беше изпитвал преди. „Лайтнинг“ се разтресе.
— Хюстън, тук е „Лайтнинг“. Струва ми се, че имаме…
Думите му бяха прекъснати от силен взрив. Той разтърси целия кораб. Пред очите му се
— Отказ на главните двигатели! Отказ на главните двигатели! — закрещя Джоунс.
— Изключи го, „Лайтнинг“! Изключете първия главен двигател веднага, ВЕДНАГА!
Кеслър протегна дясната си ръка към един от трите покрити превключвателя, разположени в средата на широката централна конзола. Той повдигна капака и изключи главен двигател номер едно на космическата совалка, докато сърдитите пламъци останаха зад гърба им и космосът отново се виждаше ясно.
— Двигател номер едно изключен.
— „Лайтнинг“, трябва да се откажете от заплануваната орбита! Откажете се от нея!
— Да се откажем? Моля да потвърдите нареждането, Хюстън — поиска Кеслър. Макар и само с два главни двигателя „Лайтнинг“ би могла още да влезе в по-ниска орбита, но Кеслър не можеше да си обясни решението да продължат полета. Никой не бе видял какво е станало с главен двигател номер едно. Никой не бе в състояние да каже какво може да е унищожил взривът. Защо да продължават? Защо да не се върнат към Рота? По дяволите, бурята, сети се той. НАСА имаше достъп до пистата за кацане във военновъздушната база Рота в Испания при извънредни ситуации със совалката, но силна буря почти беше затворила базата. „Лайтнинг“ не можеше да кацне там.
— „Лайтнинг“, трябва незабавно да минете към по-ниска орбита или рискувате да се разминете с прозореца!
Кеслър въздъхна. Нямаше друг избор. Завръщането на стартовата площадка беше невъзможно след четвъртата минута от старта. При тази буря над Испания „Лайтнинг“ трябваше да продължи полета си в космоса.
— Разбрано, минаваме към по-ниска орбита — примири се той.
Кеслър форсира оставащите два двигателя. Обърна се към Джоунс.
— Включи двигателите СМО, Текс.
— Готово. — Джоунс подготви двата двигателя от системата за маневри в орбита, които трябваше да бъдат използвани едва след отделянето на външния резервоар, малко преди да влязат в орбита. Сега „Лайтнинг“ щеше да изразходва голяма част от горивото им, за да се получи необходимата енергия за влизане в орбита.
— Включи ги, щом ти дам знак. Така… давай!
Кеслър почувства лекия откат и бързо погледна налягането в резервоарите с хелий и на двата двигателя. Кимна със задоволство.
— Хюстън, тук е „Лайтнинг“ — каза той. — Двигателите СМО включени за две минути. Височина 60 мили над морското равнище, петстотин мили от стартовата площадка, скорост 6000 м/сек. Какво, по дяволите, е станало?
— Още
— Вероятно някакъв теч — рече Кеслър.
— Откъде знаете, „Лайтнинг“?
— Просто догадка, Хюстън. Какво друго би могло да предизвика такава експлозия?
— Диагностиката ще продължи, „Лайтнинг“.
— Разбрано, Хюстън. Минаваме към ИЗГД след минута и трийсет и пет секунди. Всички системи нормални.
— Разбрано, приемаме ви добре, „Лайтнинг“.
Всичко изглеждаше отново нормално, но Кеслър знаеше, че това може да е измамно. Експлозията може да е разхлабила някои от термоустойчивите плочки, които предпазваха кораба от високите температури при повторното навлизане в земната атмосфера. Не се тревожеше от загубата на плочки над фюзелажа, но положението щеше да стане критично, ако липсват под него — там температурата може да надхвърли 2000 градуса, когато навлязат отново в земната атмосфера.
— Хюстън, ИЗГД след петнайсет секунди.
— Прието, „Лайтнинг“.
— ИЗГД след пет… четири… три… две… една… Главните двигатели изключени! Височина седемдесет мили и скорост 8100 м/сек — извика Кеслър при изключването на двигателите. Кеслър изключи и маневрените двигатели, които вече изразходваха голяма част от горивото си. Налягането и в двата им резервоара падна. След това той продължи да подготвя „Лайтнинг“ за отделяне на външния резервоар.
— Пет секунди до отделянето на външния. Четири… три… две… една… външният отделен. — Кеслър извърши обходна маневра и отклони кораба от резервоара. Видя през страничното стъкло как той се отдалечава. Успокои се. Ще стигнат в орбита. Ниска, но все пак орбита. Той пресметна, че при сегашната скорост „Лайтнинг“ ще влезе в яйцевидна орбита с апогей 224 километра и перигей 176 километра.
— „Лайтнинг“, тук Хюстън. Току-що проверихме всички компютърни команди преди старта. Всички системи показаха нормално.
— Какво ще правим сега?
— Намирате се в ниска земна орбита. Включете отново СМО след петдесет и три минути и десет секунди.
— Разбрано, Хюстън.
Кеслър се отвърза от седалката и свали шлема си, но го държеше в ръка. Бяха в безтегловност. Джоунс стори същото. И двамата се наканиха да тръгнат към задната част на кораба.
— Карай пръв, Майк.
Само с едно движение на ръката Кеслър вдигна тялото си от седалката и леко се отблъсна към задната част на кораба. Той включи превключвателя за отваряне на товарния отсек и компютрите изпълниха командата. Първа се отвори бавно дясната врата и постепенно даде възможност на Кеслър да види част от вертикалния стабилизатор на кораба. След шейсет секунди се отвори и лявата и той видя, че над маневрените двигатели липсват няколко бели плочки.
— По дяволите — обади се Джоунс. — Надявам се, че плочките отдолу са на място.