Обсадата на Лайтнинг

Пинейро Рохелио

Кеслър не можа да си наложи. Почувствува как сърцебиенето му пак се засили. Но този път не беше уплашен — все още контролираше собствените си мисли и движения. Сетивата му се изостриха както никога досега.

— Трийсет и пет секунди до старта.

Системата за стартова подготовка изключи. Последната команда включи автоматичните програми за последователност на пусковите операции в петте компютъра с общо предназначение на „Лайтнинг“.

— Двайсет секунди до старта. Десет… девет… осем… седем… шест… готови за старт на главния

двигател… главният двигател стартира!

Грохотът. Мощният, вцепеняващ душата грохот на трите главни двигателя на „Лайтнинг“ премина през кораба.

Форсирането беше страхотно, но недостатъчно да изстреля совалката в първия полет. Необходима беше допълнителна мощност. Тя се получи една милисекунда, след като компютрите с общо предназначение установиха, че три секунди по-късно и трите двигателя са достигнали 90 процента от необходимата мощ. Кеслър почувствува как вибрациите разтърсиха душата му, когато двата ракетни ускорителя се пробудиха с оглушителен тътен, раздрусвайки не само „Лайтнинг“, но и земната повърхност в радиус от няколко километра. Кеслър стисна зъби, докато ударните вълни прогърмяха през Кейп Канаверал в ръмжащо, оглушително кресчендо. Изведнъж сините небеса изчезнаха. „Лайтнинг“ бе обгърнат с кълба дим от собствените си двигатели.

Компютрите установиха, че и двата ракетни ускорителя са задействували. Главните двигатели на „Лайтнинг“ развиха пълна мощ.

— Старт! Американската совалка „Лайтнинг“ потегли!

Кеслър усети движението нагоре, почувства лекия натиск, който го прикова към седалката. Извън моя контрол, помисли си той. Няма човешко същество, което да е в състояние да постигне с ръчно управление прецизно и гладко излитане. Мощните компютри на „Лайтнинг“ всяка секунда внасяха хиляди микроскопични корекции, за да поддържат курса на кораба.

— Совалката се отдели от кулата!

В пилотската кабина Кеслър и Джоунс следяха съоръженията и уредите, докато „Лайтнинг“ се издигаше все по-високо и по-високо в синьото небе. Все по-широка опашка от изгорели газове очертаваше пътя й.

— Двайсет секунди, всички системи работят нормално — отбеляза Кеслър с монотонен глас. Усети, че нещо става с него. Страхът беше изчезнал. — Влизаме в тоно. — Совалката започна да се преобръща на 180 градуса по посока на часовниковата стрелка. — Двайсет и пет секунди. Тоното завършено.

Наземните контролни станции на НАСА приеха съобщението на Кеслър по специалния радиочестотен обхват и го препредадоха на Хюстън. Специалната система за радиовръзка на „Лайтнинг“ приемаше и излъчваше данни за състоянието на системите и комуникациите чрез наземните контролни станции на Мерит Айлънд, Понс дьо Леон и Бермудските острови.

— Мах нула-точка-шест и се увеличава — отбеляза Джоунс. — Всичко върви съвсем добре, Хюстън.

— Четирийсет и пет секунди. Наближаваме Мах едно. Намаляваме към Max Q — съобщи Кеслър, докато компютрите понижиха за момент мощността на двигателите, за да облекчат огромното напрежение върху корпуса с приближаването към звуковата скорост. Цялата кабина бе осветена от заревото на двигателите далеч под нея.

Изведнъж ледът, насъбрал

се върху горната секция на външния резервоар с гориво, започна да се чупи, докато корабът се движеше със скорост Мах едно. Ледените парчета се разбиваха в предните стъкла на кабината, но звукът се губеше в плътния силен грохот от двигателите на „Лайтнинг“ отзад.

— Една минута, Хюстън — докладва Кеслър. — Височина от морското равнище пет морски мили¹², от полигона двайсет и три морски мили, скорост 690 м/сек.

— Прието, „Лайтнинг“. Преминахте Max Q. Можете да върнете двигателите на пълна мощност.

— Разбрано, увеличаваме мощността — отговори Кеслър.

— Една минута и четирийсет и пет секунди. Катапултиране невъзможно, „Лайтнинг“. Повтарям, катапултиране невъзможно.

— Разбрано, катапултиране невъзможно — потвърди Кеслър. „Лайтнинг“ вече беше преминал височината за безопасно катапултиране.

— Всичко е наред, „Лайтнинг“. Една минута и петдесет и пет секунди. Височина двайсет и една мили, скорост 1500 м/сек. Минете към отделяне на ракетните ускорители.

— Прието, Хюстън. Започваме отделянето.

Кеслър проследи пиротехническия ефект при едновременното отделяне на двата ускорителя от двете страни на външния резервоар.

— Потвърдете отделянето, „Лайтнинг“.

— Като по вода, Хюстън, като по вода.

— Добре, „Лайтнинг“. Две минути и петнайсет секунди. Минете към ИЗГД.¹³

— Прието, Хюстън. Минаваме към ИЗГД — потвърди Кеслър, докато бордната система на „Лайтнинг“ за ориентиране се включи и насочи кораба към точния „прозорец“ за навлизане в космоса и към изключване на главните двигатели. „Лайтнинг“ вече беше на височина 35 морски мили.

— Добре, Хюстън, двигателите забавят, всичко е наред — съобщи Джоунс, следейки състоянието им върху контролното табло вляво от себе си.

„Лайтнинг“ се изкачваше все по-високо и по-високо и се движеше със скорост над 1800 м/сек. Комуникационната връзка между космическия кораб и Хюстън се прехвърли от наземните контролни станции на НАСА към един от трите сателита от Системата за контрол и обработка на данни, който се намираше в геостационарна орбита на 35 000 километра над земята. Данните от „Лайтнинг“, получавани от спътника, се предаваха в наземната станция в Уайт Сендз, Ню Мексико, а оттам се препредаваха в космическия център „Джонсън“.

— „Лайтнинг“, тук Хюстън. Всичко е наред в третата минута.

— Прието, повтарям, всичко наред в третата.

Небето започна да потъмнява. Колоритното синьо допреди минута беше преминало в по-тъмен нюанс, докато космическият кораб се носеше през земната стратосфера със скорост близо десет пъти по-голяма от скоростта на звука. Изпитаната от Кеслър сила на земното притегляне при скорост Max Q беше не повече от три G. Доста голяма разлика от времето, когато като летец в морската авиация всеки ден беше подлаган на два пъти по-голямо натоварване във въртящия се изтребител „Ф-14Д Томкат“.