Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2
Шрифт:
отговор и известно време двамата се хранехме в добронамерено мълчание. След като
приключихме с яденето, разговаряхме приятно и тихо за разни дреболии.
Заедно излязохме от столовата и когато вечерният въздух ни обгърна, преминах отново
на атурански, за да мога правилно да изразя нещо, за което мислех от няколко часа.
— Вашет — започнах, — дойде ми наум, че би било добре да се бия с някой, чиито
умения са по-близки до моите.
Тя се засмя
— Това е все едно в леглото да легнат двама девствени. Ентусиазмът, страстта и
невежеството не са добра комбинация. Има голяма вероятност някой да пострада.
— Мисля, че уменията ми в битката едва ли могат да бъдат наречени „девствени“ —
възпротивих се аз. — Много далеч съм от твоето ниво, но ти самата каза, че моят кетан е
забележително добър.
— Казах, че твоят кетан е забележително добър, като се има предвид от колко време го
изучаваш — поправи ме тя. — Което е по-малко от два месеца. А това е абсолютно нищо.
— Това е обезсърчаващо — признах аз. — Ако успея да ти нанеса удар, то причината ще
е, защото ти си ми позволила. В това няма смисъл. Все едно си ми направила подарък и аз не
съм го заслужил.
— Всеки удар или замахване, които направиш срещу мен, са заслужени — възрази тя. —
Дори и да ти ги подаря. Но те разбирам. Има какво да се научи от честното състезание.
Готвех се да добавя нещо, но тя сложи ръка върху устните ми.
— Казах, че разбирам. Спри да се биеш, след като вече си спечелил. — Ръката и
продължаваше да стои върху устните ми и тя ги потупа замислено с пръст. — Много добре.
Продължавай да напредваш и аз ще ти намеря някой на твоето ниво, с когото да се биеш.
116.
Височина
Вече се чувствах почти добре в Хаерт. Езикът ми се подобряваше и сега, когато можех да
си разменям кратки шеги с останалите, не бях толкова изолиран. Понякога Вашет се хранеше
с мен и благодарение на нея не бях напълно отхвърлен.
Сутринта бяхме тренирали бой с меч, което беше приятно начало на деня. Вашет
продължаваше да ми показва как мечът може да бъде превърнат в част от кетан и
движенията, които правехме, бяха малко и оскъдни. След няколко часа тренировки
поработихме върху моя адемски и после продължихме да се упражняваме с меча.
След обяда минахме на ръкопашен бой. Не можех да сдържа усещането, че поне в него
напредвам. След половин час Вашет не само се беше задъхала, но бе започнала и да се поти
малко. Разбира се, все още не бях сериозно предизвикателство за нея, но след като дни наред
бях подложен на унижението
трябваше да положи поне малко усилие, за да продължи да ме побеждава.
И така, ние се биехме, а аз забелязах — как да се изразя по-деликатно, — че тя ухае
прекрасно. Не на парфюм или на цветя, или на нещо подобно. Миришеше на някаква
смесица от чиста пот, смазан метал и смачкана трева от хвърлянето, което и бях приложил
преди малко. Миришеше хубаво. Тя…
Предполагам, че няма как да се изразя по-деликатно. Онова, което искам да кажа, е, че тя
ухаеше възбуждащо. Не така, сякаш току-що се е любила, а все едно самата и същност е
правенето на любов. Когато се приближаваше, за да ме хване, миризмата и, съчетана с
допира на тялото и до моето… За миг сякаш нещо в главата ми прещракваше. Единственото,
за което можех да мисля, бе да целувам устните и, да ухапя нежната кожа на врата и, да
разкъсам дрехите и и да оближа цялата и сладост, но, разбира се, не направих нито едно от
тези неща. Ала за миг нямаше нищо на света, което да искам повече от това. Сега, като си
спомням, изпитвам смущение, но няма да си правя труда да се оправдавам, само искам да
отбележа, че по това време младостта ми бе разцъфнала. Тялото ми беше здраво и във
форма. А тя беше доста привлекателна жена, макар и десет години по-възрастна от мен.
Добавете към това и простия факт, че от нежните обятия на Фелуриан бях попаднал в
нетърпеливите прегръдки на Лосин и оттогава насам бях прекарвал времето си в
тренировки, докато с Темпи пътувахме към Хаерт. Това означаваше, че в продължение на
три цикъла постоянно се бях чувствал ту изтощен, ту неспокоен, ту объркан, ту направо
ужасен.
Сега вече нямаше и помен от тези състояния. Вашет беше добра учителка и се стараеше
да се чувствам добре отпочинал и възможно най-спокоен. Ставах все по-уверен в
собствените си способности и ми беше все по-приятно в нейната компания.
Като се има предвид всичко това, реакцията ми не е особено изненадваща.
По онова време обаче бях толкова смутен и стреснат, колкото само един млад мъж би
могъл да бъде. Отдръпнах се от Вашет, изчервих се и смотолевих някакво извинение. Опитах
се да скрия очевидната си възбуда и така само привлякох вниманието и към този факт.
Тя погледна надолу към онова, което ръцете ми напразно се опитваха да скрият.
— Е, предполагам, че ще приема това като комплимент, а не като нов начин за