Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2
Шрифт:
— Имам бавни варварски очи. Можеш ли да го направиш отново, за да се науча?
Селийн отстъпи назад и сви рамене. Безразличие.
— Да не съм твоя учителка? Трябва ли да дам нещо свое на варварин, който не успя да ме
удари дори веднъж по време на битка? — Тя вирна брадичка и погледна към въртящото се
дърво меч, но очите и ме стрелнаха закачливо.
Изкикотих се, изправих се и отново вдигнах ръце.
Селийн се засмя и се обърна
— Давай!
Този път бях готов и знаех на какво е способна тя. Не беше някакво си нежно цвете. Беше
бърза, смела и агресивна.
Затова аз поех офанзивата, като се възползвах от дългите си ръце и крака. Замахнах с
„танцуващата девица“, но тя отскочи встрани. Не, по-правилно е да кажа, че се плъзна
встрани от мен, като дори и за миг не загуби равновесие, докато краката и се носеха плавно
през високата трева.
След това внезапно смени посоката и ме хвана в движение, докато пристъпвах. Престори
се, че замахва с юмрук към слабините ми и след това леко наруши равновесието ми с
„обръщане на воденичен камък“. Олюлях се, но успях да се задържа на крака.
Опитах се да възстановя равновесието си, но тя отново ме докосна с „обръщане на
воденичен камък“, след това го направи пак. И пак. Всеки път ме избутваше само с по
няколко сантиметра, но така ме принуждаваше да отстъпвам безпомощно, докато накрая не
успя да постави крака си зад моя, спъна ме и аз се строполих по гръб.
Преди още да се ударя в земята, тя вече беше сграбчила китката ми и скоро ръката ми
беше здраво приклещена в „бръшлян върху дъб“. Зарових лице в тревата, докато усещах
неприятен натиск в китката и рамото си.
За миг се зачудих дали да не опитам да се освободя, но това беше само за миг. Бях по-
силен от нея, но точно в това бе смисълът на позициите като „бръшлян върху дъб“ — да
упражняват натиск върху крехки части на тялото. За това не се изискваше кой знае каква
сила.
— Предавам се — казах аз.
Това беше лесно за казване на адемски — „Вех.“ Лесна за изричане дума, когато си
задъхан, уморен или изпитваш болка. Напоследък доста бях свикнал да я казвам.
Селийн ме пусна и отстъпи встрани, като ме наблюдаваше как сядам.
— Ти наистина не си много добър — с жестока искреност заяви тя.
— Не съм свикнал да удрям малки момичета — оправдах се аз.
— Как ли би могъл да свикнеш — засмя се тя. — За да свикнеш с нещо, трябва да го
правиш отново и отново. Предполагам, че никога не си удрял жена.
Селийн протегна ръка. Поех я изтънчено, както се надявах, и тя ми помогна да се
изправя.
— Искам да кажа, че там, откъдето
— Не разбирам — каза тя. — Не позволяват ли на мъжете да се бият на същото място
както и жените?
— Искам да кажа, че през по-голямата част от времето нашите жени не се бият —
обясних аз.
Селийн завъртя китката си, отвори и затвори пръстите си, сякаш бе изцапала дланта си и
сега разсеяно се опитваше да я изчисти. Това беше жестът, който означаваше недоумение —
един вид объркано набръчкване на челото.
— Как подобряват своя кетан, ако не се упражняват? — попита тя.
— Там, откъдето идвам, жените изобщо не практикуват кетан.
Очите и се присвиха и след това просветнаха.
— Искаш да кажеш, че техният кетан е таен? — каза тя, като използва атуранската дума
за „таен“.
Макар лицето и да беше спокойно, тялото и вибрираше от вълнение.
— Кетан, който е известен само на тях и който не е позволено да виждат мъжете. —
Селийн посочи към пейката, където нашите учители седяха, без да ни обръщат внимание. —
Вашет има нещо такова. Много пъти исках от нея да ми го покаже, но тя не пожела.
— Вашет знае друг кетан? — учудих се аз.
Селийн кимна.
— Тя е била обучавана в пътя на радостта, преди да дойде при нас. — Тя погледна към
Вашет така, сякаш искаше да разкрие тайната и с усилие на волята. — Някой ден ще отида
там и ще го науча. Ще отида навсякъде и ще науча всички кетани, които съществуват. Ще
изуча скритите пътища на панделката и веригата и на движещото се езеро. Ще науча
пътищата на радостта, страстта и въздържанието. Ще събера всички тях.
Докато говореше, Селийн не изричаше думите като дете, което си фантазира, сякаш
мечтае да изяде цяла торта. Нито пък се хвалеше, все едно описва план, който сама е
измислила и счита за много хитър.
Тя говореше с тиха настойчивост. Правеше го така, сякаш просто обясняваше коя е. Не на
мен. Казваше го на самата себе си.
Обърна се и ме погледна.
— Ще отида и в твоята земя — добави тя. Безусловно. — И ще науча варварския кетан,
който жените ви пазят в тайна от мъжете.
— Ще се разочароваш — предупредих я аз. — Не направих езикова грешка. Знам думата
за тайна. Онова, което исках да кажа, е, че там, откъдето идвам, много жени просто не се
бият.
Селийн отново завъртя озадачено китката си и аз разбрах, че трябва да се изразя по-ясно.