Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2

Ротфус Патрик

че клоните му рисуват по небето и изписват името на вятъра.

* * *

Вярна на думата си, Вашет ми намери партньор за тренировъчен двубой.

— Името и е Селийн — каза ми тя по време на закуската. — Първата ти среща с нея ще

бъде по обяд при дървото меч. Трябва да използваш тази сутрин, за да се подготвиш така,

както смяташ, че е най-добре.

Най-сетне ми се удаваше възможност да се докажа. Имах шанс да сравня

съобразителността си с някой на моето ниво. Това

беше истинско състезание.

Разбира се, бях при дървото меч по-рано, отколкото трябваше, и когато в началото ги

видях да се приближават, за момент изпитах паника и объркване. Стори ми се, че дребната

фигура до Вашет е тази на Пенте — наемницата, която бе победила Шехин.

След това осъзнах, че не може да е Пенте. Жената, приближаваща се заедно с Вашет,

беше ниска, но вятърът разкри стройно, слабо тяло без извивките на Пенте. Което беше по-

важното, тя бе облечена с риза в царевично жълт цвят, а не в червените дрехи на

наемниците.

Усетих леко жегване на разочарование, макар да знаех, че това е глупаво. Вашет беше

казала, че ми е намерила подходящ противник. Очевидно не можеше да е някой, който вече е

облякъл червените одежди.

Те се приближиха още и вълнението ми потрепна и замря.

Противникът ми беше малко момиче. Нямаше дори четиринайсет години. Беше наистина

малко момиче, предполагам на не повече от десет години. Беше слабо като вейка и толкова

ниско, че главата му едва стигаше до гърдите ми.

Почувствах се унижен. Не започнах да протестирам само защото знаех, че Вашет ще

сметне това за крайно невъзпитано.

— Селийн, това е Квоте — представи ме Вашет на адемски.

Малкото момиче ме огледа преценяващо от горе до долу, след което несъзнателно

пристъпи една крачка по-близо. Това беше комплимент. Тя ме смяташе за достатъчно голяма

заплаха, за да се приближи да ме удари, ако е необходимо. Бе се приближила повече,

отколкото би го направил някой възрастен, защото беше по-ниска.

Направих жест учтив поздрав.

Селийн отвърна на жеста ми. Може би си въобразявах, но ми се стори, че ъгълът на

ръцете и намекваше учтив поздрав на неподчинение.

Дори и да го беше забелязала, Вашет не каза нищо.

— Желанието ми е вие двамата да се биете — обяви тя.

Селийн ме изгледа отново, на тясното и лице беше изписана типичната адемска

безизразност. Вятърът духна косата и и аз забелязах все още неизлекувано порязване, което

тръгваше над веждата и и стигаше нагоре в косата и.

— Защо? — спокойно попита момичето.

Тя не изглеждаше уплашена. По-скоро звучеше

така, сякаш не се сеща за каквато и да е

причина, поради която да иска да се бие с мен.

— Защото има неща, които можете да научите един от друг — обясни Вашет. — И

защото аз казвам така.

Тя направи жест към мен. Внимавай.

— Кетанът на Селийн е забележителен. Тя има години опит и спокойно може да се

сравнява с две момичета с нейния ръст.

Вашет потупа Селийн по рамото два пъти. Предпазливост.

— От друга страна, за Квоте кетанът е нещо ново и той има много да учи, но е по-силен

от теб, по-висок е и с по-дълги ръце. А и притежава хитростта на варварина.

Погледнах към Вашет, без да знам дали се шегува с мен или не.

— Освен това — продължи тя, обръщайки се към Селийн, — когато пораснеш, най-

вероятно ще си висока колкото майка си, така че трябва да се упражняваш в схватка с онези,

които са по-едри от теб. Внимавай. Накрая, нашият език е нов за него и ти няма да му се

подиграваш за това.

Момичето кимна. Забелязах, че Вашет не уточни, че Селийн не може да ми се подиграва

за други неща.

Вашет се изправи и заговори официално.

— Не трябва да правите нищо с намерението да наранявате другия. — Тя вдигна пръсти и

започна да отбелязва правилата, на които ме бе научила, когато започнахме с ръкопашния

бой. — Можете да нанасяте силни, но не и злобни удари. Пазете главата и врата и в никакъв

случай не се целете в очите. Всеки отговаря за безопасността на другия. Ако единият улови

другия в здрава хватка, не се опитвайте да се отскубнете. Дайте знак, както е редно, и това

ще бъде счетено за края на двубоя.

— Знам това — каза Селийн. Раздразнение.

— Не е лошо да го повторим — отвърна Вашет. Строго мъмрене. — Загубата на един бой

може да ви бъде простена. Но да загубите хладнокръвието си е непростимо. Затова доведох

тук теб, а не някое момче. Грешен ли е бил изборът ми?

Селийн сведе поглед. Извинение и съжаление. Смутено съгласие.

— Нараняването на другия поради небрежност не е част от летхани.

Не разбирах как победата ми над едно десетгодишно момиче е част от летхани, но знаех,

че е по-добре да не го казвам.

След тези думи Вашет ни остави сами и отиде до една каменна пейка на десетина метра

от нас, където седеше друга жена, облечена в червени наемнически дрехи. Селийн направи