Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2

Ротфус Патрик

но не и смутени.

Очевидно тук гледаха по различен начин на правенето на любов. Но аз не знаех какви

точно са тези разлики. Следователно нямах никаква представа как да се държа. А това

означаваше, че онова, което правя, е също толкова опасно, колкото и да ходя наоколо със

завързани очи. Всъщност по-скоро да тичам със завързани очи.

Обикновено когато имах въпрос за адемските обичаи, го задавах на Вашет. Тя беше моят

източник

на информация. Но се сещах за много причини, поради които този разговор

можеше да се отклони в погрешна посока, а нейната благосклонност бе единственото, което

ме делеше от загубата на пръстите ми.

Докато приключа с яденето, вече бях решил, че е най-добре просто да следвам примера

на Вашет. В края на краищата тя беше моята учителка.

117.

Хитростта на варварина

Дните отминаваха бързо, както обикновено става, когато си зает с много неща. Вашет ме

обучаваше, а аз се съсредоточих над това да бъда умен и внимателен ученик.

Любовните ни срещи продължиха и от време на време прекъсваха обучението ми. Никога

не ги започвах направо, но Вашет разбираше кога съм разсеян и бързо ме дърпаше в

храстите.

„За да прочистиш глупавата си варварска глава“, както казваше тя.

Преди срещите ни и след тях продължавах да се чувствам неспокоен. Но по време на тях

това далеч не беше така. На Вашет те също явно и доставяха удоволствие.

Като казвам това, трябва да отбележа, че тя сякаш изобщо не се интересуваше от голяма

част от нещата, които бях научил от Фелуриан. Не искаше да се преструва на бръшлян и

макар да харесваше „хиляда ръце“, нямаше много търпение за тях и обикновено стигахме до

„седемдесет и пет ръце“. Общо взето, веднага щом си поемехме дъх, тя пристягаше

червените си наемнически дрехи и ми напомняше, че ако продължавам да забравям да се

завъртам на пети навън, никога няма да успея да ударя по-силно от шестгодишно момче.

* * *

Не прекарвах цялото си време в обучение при Вашет. Когато беше заета, тя ме караше да

практикувам кетан, да мисля върху летхани или да наблюдавам двубоите на другите

ученици.

Някои следобеди или вечери просто ме пращаше да си вървя. Тогава обикалях околността

на града и открих, че Хаерт с много по-голям, отколкото бях предполагал в началото.

Разликата бе, че всичките му къщи и магазини не бяха струпани близо едни до други. Те бяха

разхвърляни на няколко квадратни километра от скалистия склон.

Още в началото открих къде са баните. С което искам да кажа, че многозначително бях

насочен към тях от Вашет с указания да отмия миризмата на варварин.

Те бяха истинско чудо. Сградата беше построена

на голяма площ върху нещо, за което

предположих, че е или естествен горещ извор, или някакъв изумително изграден водопровод.

Имаше големи стаи, пълни с вода, и малки стаи с пара. Помещения с дълбоки басейни за

накисване и такива с големи месингови вани за търкане. Имаше дори една стая с басейн,

достатъчно голям за плуване.

Във всички помещения на сградата адемците общуваха помежду си без значение на каква

възраст са, от какъв пол или колко са разсъблечени. Това далеч не ме изненада толкова,

колкото ако го бях видял преди месец, но все пак ми беше доста трудно да свикна.

В началото открих, че ми е трудно да не зяпам гърдите на голите жени. След това, когато

постепенно привикнах с тях, открих, че се заглеждам в белезите, с които бяха осеяни телата

на наемниците. Беше лесно да позная кои от адемците носят червено дори когато бяха без

дрехи.

Вместо да се боря с подтика да се оглеждам глуповато, установих, че ми е по-лесно да

ходя в баните рано сутрин или късно през нощта, когато те бяха почти празни. Да идваш и да

си отиваш в странни часове не беше особено трудно, тъй като вратата не се заключваше.

Банята беше отворена по всяко време и всеки можеше да я използва. Човек можеше свободно

да си вземе сапун, свещи и кърпи. Вашет ми обясни, че баните се поддържат от училището.

Открих ковачницата, като следвах звънтенето на желязо. Мъжът, който работеше там,

беше приятно разговорлив. С готовност ми показа инструментите си и ми каза как се

наричат на адемски.

След като се научих къде да ги търся, забелязах, че над вратите на магазините има знаци,

парчета дърво, които бяха издялани и боядисани, така че да указват какво се продава вътре

хляб, билки, дъги за бъчви… На нито един от знаците нямаше думи, което беше добре дошло

за мен, тъй като не знаех да чета на адемски.

Посетих аптека, където ми казаха, че не съм добре дошъл, и шивач, където бях сърдечно

посрещнат. Похарчих част от трите рояла, които бях откраднал, за да си купя два ката нови

дрехи, тъй като онези, които носех, започваха да се износват. Купих си ризи и панталони в

убити цветове според местната мода, като се надявах, че те ще ми помогнат да се впиша

поне малко по-добре в живота на Адемре.

Освен това прекарвах много часове в наблюдение на дървото меч. В началото го правех

под ръководството на Вашет, но не след дълго усетих, че това място ме привлича и когато

съм сам. Движенията на дървото бяха хипнотични и успокояващи. Понякога ми се струваше,