Първото семейство
Шрифт:
Куори затвори и заключи вратата, после седна до сина си и разгъна плановете на пода.
— Вече показах тези неща на Карлос, но искам и ти да знаеш за всеки случай.
— Знам — каза Даръл и избърса цевта на любимата си карабина за елени.
Куори удари по чертежите.
— Това е важно, Даръл! Няма място за гафове! Внимавай!
След трийсет минути обяснения и повторения Куори стана и сгъна плановете удовлетворен. Докато ги прибираше в дългата цилиндрична картонена кутия, в която ги държеше, каза:
— Едва не разбих проклетия самолет. Толкова зле ми беше заради Кърт.
— Знам —
— Ако беше ти, сигурно щях да плача. Исках да ти го кажа.
— Ти си добър човек, татко.
— Не, не мисля, че съм — отвърна Куори и излезе.
Отиде до стаята на Гейбриъл и извика пред вратата:
— Искаш ли да дойдеш с мен при Типи? По пътя трябва да се отбия у Фред.
— Да, сър, ще дойда.
Гейбриъл остави книгата, обу маратонките и нахлупи бейзболната си шапка наопаки.
Малко по-късно двамата приближиха караваната на индианците със стария додж на Куори. На седалката между тях имаше кашон с няколко бутилки „Джим Бийм“ и три стека „Кемъл“ без филтър. След като оставиха кашона на стъпалата на караваната, свалиха от каросерията на пикапа две щайги с домашно консервирани зеленчуци, десет едри мамули царевица и двайсет ябълки.
Куори почука на вратата на старата каравана, а Гейбриъл подгони гущер, който светкавично изчезна отдолу. Сбръчканият индианец помогна на двамата да внесат нещата.
— Благодаря — каза той на родния си език, докато оглеждаше щайгите.
— Имаме повече, отколкото ни е нужно, Фред.
Когато индианецът дойде по тези места, не каза името си на Куори. След няколко месеца той започна да го нарича Фред, а старецът не възрази. Нямаше представа как го наричат приятелите му, но това според Куори си беше тяхна работа.
В караваната имаше още двама индианци. Единият спеше на изтърбушено канапе, което нямаше крака и пружини, така че тялото му почти опираше пода. Силното му хъркане подсказваше, че това не го смущава ни най-малко. Другият гледаше стария телевизор с трийсет и пет сантиметров екран, който Куори беше подарил на Фред преди години.
Отвориха бутилка „Джим Бийм“, запалиха по цигара и започнаха да разговарят, а Гейбриъл се заигра със стария помияр, който Фред беше наследил заедно с караваната, докато отпиваше от бутилката кока–кола, която му даде Фред.
Когато от време на време Куори чуеше дума на езика коасати, Гейбриъл веднага я превеждаше. Всеки път щом го направеше, старият Фред се смееше и предлагаше на Гейбриъл глътка бърбън за награда.
И всеки път Куори вдигаше ръка.
— Когато порасне голям, може да пие, макар и да не го съветвам. В края на краищата повече вреди, отколкото носи полза.
— Но ти пиеш, мистър Сам — отбеляза Гейбриъл. — И то много.
— Недей да гледаш мен, момче. Цели се по-високо.
По-късно отидоха да посетят Типи. Куори накара Гейбриъл да й чете от „Гордост и предразсъдъци“.
— Малко отегчително — отбеляза момчето, след като свърши доста дългия откъс.
Куори взе книгата от него и я мушна в задния джоб.
— Тя не мисли така.
Гейбриъл погледна към Типи.
— Не си ми казвал какво се е случило с нея, мистър Сам.
— Не съм.
25
Шон
Когато обаче Шон спомена откупуването, тонът му се промени. Мушна апарата в джоба си, скръсти ръце и се намръщи.
— И с какво точно се предполага, че съм щял да изкупя дела му? Вложих всичките си пари в тази фирма. Затънал съм в дългове. В момента не мога да взема заем да си купя дори кола.
— Той ми каза, че си направил ниска оферта.
— Да, наистина говорихме за нещо подобно, само че беше наопаки.
— Той искаше да изкупи твоя дял?
— Точно така. И с ниска оферта.
Добре. Кой от двамата казва истината?
— Защо ти е да се измъкваш от фирмата преди сключването на договора за голямата поръчка? Според Тък той ще добави милиони долари към цената й.
— Така е. Ако го спечелим обаче. Не е никак сигурно. Имаме наша собствена технология, която според мен е най-добрата в момента. Тя е причината основният изпълнител да ни иска за подизпълнители. Изправени сме обаче срещу големи играчи с техни собствени продукти, които са много близки като цена и надеждност до нашите. Освен всичко друго играта на печелене на държавни поръчки не се води на равен терен. Големите заобикалят правилата, хвърлят пари наляво и надясно. И тъй като са в облагодетелствана позиция, успяват да купят и най-големите експерти, а за дребните играчи остават трохите. Не искам да се измъквам, но парите ми свършват. И ако не спечелим поръчката, фирмата ще струва доста по-малко, отколкото ми предложи той. В момента може да сме в облагодетелствана позиция, но фактът, че братът на първата дама чука Касандра, не помага с нищо. Ако това излезе наяве, ще имаме сериозни проблеми.
— Той отрече да има връзка с Касандра.
— Така ли? Попитай го тогава къде е отседнал, когато беше там. Сигурен съм, че ще намери някакво удобно обяснение.
— Преди ми каза, че Тък не би убил жена си, но сега излиза, че не си във възторг от съдружника си.
— Не съм.
— Преди не спомена подобно нещо.
— Не съм ли?
— Имам добра памет.
— Добре. Нямам навика да се оплаквам от съдружника си пред хора, които не познавам. Трудно е обаче да ти спестя истината.
— Защо?
— Нека кажем, че се е отнесъл с мен некоректно.
— Можеш ли да дадеш пример?
— Ще ми повярваш ли, ако ти кажа?
— Защо не?
Хилал извърна лице за момент, после пак се обърна към Шон.
— Всъщност е доста неловко.
— В моята работа дискретността е всичко.
Хилал извади дъвка, започна да дъвче и да говори бързо, сякаш си изливаше гнева върху дъвката и тя му даваше енергията, която му беше нужна, за да признае всичко.
— Миналата година, на коледното парти… Бяхме спечелили малка поръчка. Не беше кой знае какво, но все пак си устроихме празненство, за да поддържаме духа. Алкохол, оркестър, екзотичен бюфет, зала в „Риц Карлтън“. Похарчихме доста, но си беше в реда на нещата.