Първото семейство
Шрифт:
Изслуша двайсет и седем минутната предварително записана политическа реч. Тази вечер говореше за икономика и за подкрепата за запазване на работните места на профсъюзните членове в стоманодобивната и въгледобивната промишленост в щата Пенсилвания. В един момент усети, че произнася думите от речта заедно с него. Спираше за една, две, три секунди, после, произнасяше поредната шега, измислена от някой писач на речи от престижните университети, който се бе престарал за пореден път.
Тя се съблече и се пъхна в леглото. Още преди да изгаси лампата, Джейн почувства как мракът я обвива.
На сутринта някоя прислужница
27
Уила остави „Разум и чувства“. Почти веднага, след като я доведоха тук, беше почукала по всяка стена и беше установила, че са солидни. Ослушваше се за стъпки и беше установила, че някой проверява коридора отвън през два часа. Сама приготвяше храната си, която се състоеше предимно от консервирани яхнии, които ядеше студени, и пакетирани дажби, които май бяха за войници. Храната не беше такава, с каквато бе свикнала, но пък на стомаха й му беше все едно. Пиеше бутилирана вода, дъвчеше бисквити, полагаше усилия да не измръзне и използваше батерията на фенерчето пестеливо, като го изключваше, когато почиваше, и се мъчеше да не мисли за разните неща, които се спускаха към нея в тъмното.
Ослушваше се, за да чуе стъпките на високия възрастен мъж. Беше се научила да ги разпознава. Него харесваше повече от другите, които идваха, за да й донесат вода, консерви или чисти дрехи, или нови батерии за фенерчето. Те никога не говореха, никога не я гледаха, но тя се страхуваше от тях. Страхуваше се мълчанието им изведнъж да не се превърне в гняв.
В началото тя се опитваше да ги заговори, но вече не го правеше. Вместо това, когато идваха, се опитваше да стане невидима. И въздъхваше с облекчение, когато заключеха вратата зад себе си.
Погледна часовника си. Стъпките току-що бяха заглъхнали. Сега имаше време. Цели два часа спокойствие. Грабна фенера и отиде до вратата. Почука леко. Почака. Почука пак. Почака.
— Хеей! — каза. — Хеей, мисля, че тук май стана пожар.
Никой не отговори.
Остави фенера и извади от джоба си химикалката, която й беше дал Куори. Развинти плоския метален клипс от горния край. Той имаше нужната извивка от деветдесет градуса. После извади дълго метално парче с триъгълна издатинка. Беше го направила от капак от консерва. След като сряза кръглото парче на две по средата, като го притисна с тежкия фенер и с друг капак от консерва го претри, с много усилия нави отрязаното парче на стегнат цилиндър и го смачка с долната част на фенера в необходимата форма.
Разгледа ключалката и мислено се опита да възстанови уменията си да отключва секретни брави. Преди две години бяха на гости на първото семейство в стара крайбрежна къща в Южна Каролина, която богати приятели на президента му бяха отстъпили за две седмици през лятото. Колийн, сестра й, тогава едва на пет, се беше заключила в банята. Ужасеното момиченце започна да пищи и да удря по старата врата, да дърпа дръжката, но без резултат. Тогава дойде един от агентите на Сикрет Сървис и с помощта на кламерче освободи Колийн за по-малко от пет секунди.
След този епизод малката плака часове наред, а Уила се притесни, че пак може да направи нещо такова у дома, така че помоли агентът да я научи как да отваря ключалки. Той й показа разликата между обикновена и секретна ключалка.
Закачи фенера над бравата, за да освети ключалката, и се захвана за работа. Първо мушна клипса от химикалката в долната част на процепа на ключалката. Тя щеше да служи за превъртане. Завъртя бавно, сякаш наместваше ключ, като натискаше съвсем леко, така че пластините да се дръпнат нагоре. С другата си ръка мушна другата пластинка в горната част на ключалката. Беше толкова напрегната, че на челото й се появи капчица пот, въпреки че в помещението беше студено. После натисна нагоре с ламаринката от консервата, за да се опита да намести пластините в позицията, която позволява превъртане. От напрежение ръката й се изплъзна и клипсът от химикалката падна.
Мушна го отново и опита пак. Беше опитвала много пъти у дома, но беше установила, че не може да каже колко време ще й отнеме. Не беше специалист и нямаше усет за натиска върху пластините. Можеше да й отнеме минути или часове. Молеше се да е първото.
Чу приближаващи стъпки и замръзна. Изви китка нагоре и погледна часовника си. Бяха минали само двайсет минути. Дали възрастният мъж не идваше да я види? Говореше й меко, но въпреки всичко тя долавяше опасността, гнева, който се таеше в него. Не, не бяха неговите стъпки. Беше някой от другите. Измъкна инструментите си от бравата, готова да се втурне към кушетката си, но стъпките отминаха. Изчака още малко за всеки случай.
Отново се зае със задачата си, още по-съсредоточено. Сега вече усещаше съпротивлението на пластините. Повдигна ги една по една до нужната позиция, като държеше клипса от химикалката толкова здраво, че китката я заболя.
Намести и последната пластина, после превъртя с клипса както с ключ. Езикът се скри във вратата. Пое си дълбоко дъх и прошепна молитва. Намали максимално светлината от фенерчето, ослуша се съсредоточено и отвори вратата.
Уила излезе бавно вън в тъмнината.
28
Шон отпиваше кафе и наблюдаваше входа на жилищния блок през телеобектива на фотоапарата си. Температурата в Джаксънвил беше към трийсет градуса, така че беше свалил якето си и го беше хвърлил на седалката до себе си. Климатикът на наетата кола работеше на максимални обороти. Паркингът на блока се виждаше изцяло зад внушителна ограда от ковано желязо.
След минута се облегна на седалката и включи на скорост. Обектът му току–що бе излязъл от двойната плъзгаща се стъклена врата на входа и бе спрял за миг, за да си сложи слънчевите очила. Направи му впечатление, че жената е екипирана за лов на едър дивеч — къса плисирана пола, високи токчета, голи, загорели от слънцето крака и блуза с дълбоко деколте, в което всеки мъж би могъл да се изгуби.
Жената насочи дистанционното и се чу чуруликане. Качи се в колата. Беше мерцедес кабрио с ниско шаси. Заради това и лекия ветрец късата пола се вдигна достатъчно, за да открие за миг тънката ивица на бикините й и загорялата горна част на бедрото. Натисна бутон. Покривът на колата се издигна нагоре и се прибра назад.
Колата профуча през автоматичния портал и жената се понесе напред с развята назад коса. Гледката би могла да бъде хубава реклама за немската кола. Шон потегли след нея.