Първото семейство
Шрифт:
— На ФБР? Какви, по дяволите, ги дрънкаш?
— Съпругата на Тък беше убита, а най-голямата му дъщеря беше отвлечена. Да не би да твърдиш, че не го знаеш?
— Разбира се, че знам. Всички вестници писаха. Сестра му е първата дама.
— Харесва ли ти да чукаш първия шурей?
— Върви по дяволите!
— Дяволите са нещо, което би трябвало да тревожи най-вече теб.
— Какво точно означава всичко това? — попита тя с престорено отегчен тон.
— Всичко това означава съвсем точно, че според
— При мен и Тък не беше така.
— А как беше? Можеш да кажеш на мен или на ФБР. Агентът, който се занимава с разследването обаче, е доста по-нелюбезен от мен.
— Тък ме харесва.
— Да, известно ми е. Ако обаче си му изнесла спектакъла, който изнесе на мен, едва ли бих го укорил. Е, мога да го укоря, защото очевидно ангелът му е слаб. Както и да е. Защо се съгласи да работиш за него, след като несъмнено си имала и по-добри предложения от по-големи фирми?
— Изглежда, знаеш доста неща за мен.
— Винаги съм бил любопитен. Та какво искаше да ми кажеш?
— Обеща да е много добър с мен, ако получим поръчката.
— Значи не само заплатата, но и дял от фирмата?
— Нещо такова.
— Не искам да чувам „нещо такова“. Искам факти.
— Двайсет процента от печалбата по договора — отговори тя веднага. — Допълнително към заплатата и премиите ми.
— После обаче получи по-добра оферта, която си приела, макар и след споразумението с Тък?
— Не знам за какво говориш — каза тя колебливо.
— Разбира се, че знаеш. Пуснала си се на Тък, Доусън се е ослушвал и е разбрал, а може би той те е изпратил, кой знае? Във всеки случай разполага с доказателства, които да покаже пред Министерството на вътрешната сигурност. Чукаш шурея на президента. След което Доусън ще спечели договора, а ти ще получиш възнаграждение през задната врата. Може би част от възнаграждението е било в плика, който той ти даде днес. — Шон вдигна апарата. — Само че сега аз имам доказателство за теб и Грег, което ще дам на Министерството на вътрешната сигурност и ще сложа край на мечтата ти. Интересно развитие на нещата, не мислиш ли? И защо пари в брой?
— Грег каза, че в днешно време могат да се проследят всякакви плащания. По електронен път, в швейцарски банкови сметки, каквото и да е. Това беше нещо като аванс.
— Добре.
— Слушай, може би ще успеем да се споразумеем някак?
— Не ми трябват пари в плик.
— Споразуменията невинаги са за пари. — Погледна го тревожно. — Сигурно си мислиш, че съм курва, но всъщност не съм такава. Можем да се позабавляваме чудесно заедно.
— Благодаря, но не си падам по жени, които си показват задника на всяко момче за доставки, което почука на вратата им. Не искам да съм прекалено рязък, но ще те попитам — кога
Тя замахна да го удари, но той улови китката й.
— От тази каша няма да се измъкнеш със секс, скъпа. Тук не става въпрос за някаква си скапана държавна поръчка и живот в луксозен апартамент на брега на океана. Ако не ми помогнеш, се готви за обвинение за съучастничество в убийство и отвличане. Във Вирджиния, където е извършено престъплението, наказанието е смърт. Убиват те със смъртоносна инжекция, която е безболезнена, но смъртта си е една и съща.
По лицето на Касандра потекоха сълзи.
— Нямам нищо общо с това, кълна се пред Бога!
Шон извади цифров диктофон и го сложи на масата.
— Седни.
Тя седна.
— Ето го споразумението. Ако не ми кажеш цялата истина, а знам достатъчно, за да усетя и най-малкия опит да ме подхлъзнеш, всичко това ще отиде при федералните по най-бързия начин. Ясен ли съм?
Тя кимна, избърса сълзите си и отпи глътка вода за кураж.
— Чудесно. — Шон включи устройството и започна: — В деня, преди жена му да бъде убита, Тък е бил тук с теб. Отседнал е в апартамента ти, а не в хотел. Така ли е?
Касандра кимна.
— Трябва да го чуя.
— Да, беше тук.
— Тук е прекарал и предишната вечер, нали?
— Да.
— И двамата бяхте в интимни отношения?
— Да.
— Жена му знаеше ли?
— Нямам представа. Тък, изглежда, мислеше, че тя не знае.
— Тък те е наел заради предишната ти работа в Министерството на вътрешната сигурност. Смятал е, че така ще си осигури по-добри позиции в процедурата за възлагане на голяма държавна поръчка от това министерство. Така ли е?
— Да.
— И в момента играеш двойна игра с Грег Доусън и „Сайънс Метърс“?
Касандра се поколеба. Шон посегна към диктофона.
— Добре, щом така искаш…
— Чакай! Да! Работя с Грег Доусън зад гърба на Тък. Следеше ни. Разбра за нас с Тък, дойде при мен и ми предложи сделка. Приех.
— Тък Дътън е трябвало да се прибере в деня, след като семейството му е било нападнато. Прибрал се е по-рано обаче. Знаеш ли защо?
— Ние… имахме разногласия.
— За какво?
— Мисля, че… изглежда, подозираше, че става нещо.
— Между Доусън и теб ли?
Тя го погледна изненадано.
— Не. Точно обратното.
Сега Шон доби учуден вид.
— Обратното?
— Не. Мислеше, че жена му му изневерява. Казах му, че според мен е глупав. Попитах го какви са шансовете той и жена му да си изневеряват един на друг по едно и също време. Реши, че не е тактично от моя страна да говоря така, но мъжете са същински деца, когато става дума за изневери. Добре. Изневерил си. Не е кой знае какво. Продължаваш напред и това е.