Сянката на Бога

Кейс Джон

— Гари — започна Ласитър с глас, пълен със скептицизъм, — „Инкуайърър“ не е точно вестникът, който…

— Момент! Момент! Знам какво се опитвате да ми кажете. Но изслушайте ме първо, защото аз помня тази история. Виеедва ли я помните, тъй като не живеете в Минеаполис, а и на всички им е омръзнало все някой да вижда Калиста тук, а утре — там.

— И да тежи двайсет и пет кила и да е болна от левкемия.

— Именно… Всички знаем, че са направили морфинг 40 на снимката й и са я изкарали костелива и умираща. Но пак подчертавам, Минеаполис е родният ми град. И аз помня как интервюираха по телевизията

дамата, видяла Калиста. Тогава не й обърнах много внимание. Затова не си спомних името Мари Уилямс.

40

Компютърна техника за обработване на изображението, при която се задава началният и краен образ, а компютърът изработва междинните плавно преливащи се кадри на метаморфозата. — Б.пр.

— Добре, кое те кара да вярваш, че е била тя?

— Говорих с репортера.

— На „Инкуайърър“?

— Да. — Ласитър изсумтя. — Момент така! Момчетата там са много по-предпазливи, отколкото човек предполага. И как иначе, щом ги съдят по веднъж на ден. — Детективът замълча: — Ало?

— Да, да, целият съм слух.

— Окей… Та, ето как е станало. Някой се обадил по горещата линия „Калиста Бейтс“…

— „Ах, видях Калиста“…

— Точно така! „Видях Калиста“, било съобщението и уточнявало: „С агент по недвижима собственост от компанията «Сенчъри–21»“. Някаква любопитна жена от предградията.

— Мислех, че е живяла в жилищен блок. В центъра.

— Но ето че решила да си купи жилище. И по-точно удобна къща. В хубав квартал. Плащане в наличност. Според агента сделката била опечена. Но след това се появил нахаканият репортер от „Инкуайърър“ и измъкнал, както те си знаят, името Уилямс от секретарката на рецепцията. Малко след това заудрял по вратата й във „Фонтаните“. „Кой е там?“ „Ами, «Инкуайърър».“ „А, така ли!“ — и хоп, изчезнала.

— Хубава история. Единственото, което не разбрах, е как установи, че е била Калиста Бейтс?

— Репортерът — който впрочем, се казва Майкъл Финли — направил снимки. Преди да застане пред вратата й, постоял навън в колата си. Проследил я да излиза и влиза няколко пъти. Видях снимките. Сега… Признавам: косата й е кестенява, прическата различна, носи слънчеви очила. Но прилича на нея. Няма съмнение.

— „Прилича на нея“.

— Не съм свършил! Обадих се на Финли. И той ми каза, че със сигурност е Калиста Бейтс.

— И откъде знае?

— Направил проверка на кредитната й история. Опитал номер на социалната й осигуровка на Мари Уилямс с различно име: Калиста Бейтс. И получил всичко! Оказва се, че „Калиста“ било сценичен псевдоним, някаква измишльотина, творение на нейния агент, който я поел при пристигането й в Калифорния. Човекът искал нещо, което да стои добре на афиша, нали разбирате? Само че тя не пожелала да смени и номера на социалната си осигуровка, защото така и така данъците щял да плаща един и същи човек.

— Това не е ли объркало системата?

— Изненадващо, не. Освен това още не се е криела… тогава.Агентът й плащал на името на кредитна компания… и знаете ли как я нарекла тя? „Голяма американска компания“, така че, когато я питат с какво се занимава, да казва спокойно, че е президент на голяма американска компания! Брилянтно чувство за хумор. Както и да е, всичко, с което агентът разполагал, бил федералният идентификационен номер на компанията. Калиста въртяла сама счетоводството. И сама си смятала данъците. Така че според мен личниятномер на социалната й осигуровка не е влизал много в работа.

— Чакай малко да си изясня нещо. Значи истинското й име е?

— Мари Уилямс.

— Но го сменила на Калиста Бейтс, когато станала актриса?

— А когато напуснала

Калифорния, се върнала обратно към Уилямс. — Частният детектив помълча малко и продължи: — Знаете ли, възхищавам се на номера, който ни е извъртяла, особено след като всички знаем колко известна е била. Хамелеоните са нищо. Тази жена е… Една… Страхотна… Актриса!

— Какво се е случило с Финли?

— О, Финли си е добре. Човек може да не се безпокои за него. Успял да измъкне списъка на кредитите, които тя раздала. Още се храни от това. Нали се сещате: „Любимите ресторанти на Калиста“, „Калиста на Родео Драйв“, „Тайните места за отдих на Калиста“. Такива работи.

Ласитър почувства паника. Продължавайки списъка на Гари, той виждаше в съзнанието си: „Сериен убиец издебва Калиста и детето на тайната й любов“.Сигурно щеше да се появи специален репортаж, озаглавен „Най-търсеният в Америка“. Следваха сцени на Риордан, който изскубва телефонните кабели в офиса си. Кадър отдалеч на обезобразеното лице на Грималди. Бързо редуващи се фотоси със заклани деца, убити майки и опожарени домове. И номерът, на който да се обадим: „Обадете се на 1–800-Calista (1–800–225–4782 41 )! Помогнете ни да я намерим, преди да са я намерили Те!“

41

Другият вариант на даване на телефонен номер е чрез буквите върху бутоните: понеже са по три, често е възможно да се образуват запомнящи се думи; може и да се поръча номер, който да позволява формиране на дума. — Б.пр.

— Ъ-ъ… Гари, нека те попитам нещо. Ти какво каза на този тип? Питам дали моето име изплува в даден момент?

— Не, не беше споменато изобщо. Казах му, че съм нает от група за помощ на жени, жертви на маниаци. Дадох му и двеста долара, за да го склоня да си отвори устата.

Ласитър помисли.

— Добре — въздъхна той, — но аз не съм съвсем сигурен как да постъпя оттук нататък. На мен ми се струва, че след като е било трудно да бъде открита, преди да…

— … Сега ще бъде още по-трудно. Съгласен съм. Но ние разполагаме с някои нишки от кълбото. Домоуправителят спомена, че тя доброволно е полагала общественополезен труд в библиотеката. Посещавала е някои курсове в колежа. И после това с бременността… Има вероятност да е слушала лекции „Ламоз 42 “, да е станала член на група, защитаваща определена кауза, и какво ли още не. Мога да проверя тези неща.

42

На името на френски лекар от този век, разработил програма за обучение в естествено израждане, залагаща на контрола върху дишането и на специална техника за релаксация, както и на присъствието и помощта на бащата. — Б.пр.

— Добре, направи го. Да видим какво ще излезе. А докато сме на тази тема, дай ми телефона на онзи репортер. Как му беше името? Финли.

Стойкович каза номера.

— И последно!

— Какво има?

— Докато звъните на Финли, си извадете портфейла — и чернокожият детектив от Минесота басово се изсмя. Като отекваща гръмотевица.

Калиста Бейтс.

Беше като вица за добрата новина и лошата новина, в който и двете новини са по същество еднакви. Фактът, че беше сложно да се намери, затрудняваше и предупреждението, но и убиеца. А щом аз не мога да я намеря, мислеше си Ласитър, значи никой не може. Като професионалист поне в това беше сигурен.